vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Смъртта

Понеделник

В долината на смъртната сянка предиобед
Следобед на детската площадка

Която си на небесата

Continuamos

Continuamos

Случайно с риск за живота

Случайно с риск за живота
Видях в какво ще се превърнеш

Не ти го пожелавам
Но го видях с очите си

И едвам се измъкнах.

Толкова е тъжна красотата

Това е стихотворението
Нали

Има два възможни отговора
Да нека направим пари

Или да
Нека умрем.

Любовта е по-студена от смъртта

по анди уорхол

не исках да го убивам
исках само да ми обърне внимание

когато говорех с него
все едно говорех със стол

Валери соланас.

Спасението на слона

Божество от маса плът
В огромен чувал от набръчкана кожа
Умираш във вечната женствена кал
От която се ражда живота

Мръсна тълпа от малки хора
Приличащи на недохранени деца около теб
Щурат се поливат изсъхващата ти кожа
Като спичаща се кал

Замъкват те с въжа на сянка
Трупат изумрудена трева до хобота ти
Слагат ти система зад мъртвия парцал на ухото
Закачат банката на забит в калта чатал

Изправят те на крака все едно
Опъват купола на циркова шатра
Невярващо се колебаеш на място
Но те не те оставят

Да се слегнеш обратно и
Ти божеството изпълнено с почуда
И припомнено от тези суетящи се същества
Достойнство пристъпваш

Вдигнали те на крака те предпазливо
Благоговейно отстъпват

На приятел, опериран от рак на белия дроб

Виждам как скалпела прониква
В теб като в още топъл самун бял хляб
Който до вкъщи изяждаме до половината
Това е белия ти дроб

Ти си белия ми хляб от детството
Когато двегодишен очаквах
Татко да го пуснат от острова
На свободата майка

Питаше какво ще направиш
Когато татко дойде аз изрещявах
Щего изпеча и щего изям
Това е белия ти дроб

Ти си белия ми хляб
Моля те не свършвай
Моля те

Върни се завинаги

Защо мисля, че най-лошото предстои

Защото съм апокалиптик по рождение

Защото любовта не стига, а справедливостта е жестока

Защото бунта на робите води към ново робство без господари

Защото не може безкрай да обтягаш гузната съвест на белия човек

Защото плащането на сметките на гетата е унижение

Защото мерилин и кенеди са мъртви

Защото мъжа и бащата са излишни

Защото децата са сами в свят на безопасност и паник стаи

Защото жените не са докрай щастливи, когато унижават мъжа

Защото един човешки живот не може да е преход между два реално съществуващи социализма

Защото дъщеря ми в първи клас се радва на онлайн обучението

Защото комсомолците искат смъртта на литературата по особено мъчителен за жертвата начин

Защото америка преди тръмп и демократите рабовладелци вече не съществува

Защото имам повтарящи се детски кошмари, които се сбъдват

Защото майката и бащата на всяка надежда е

Че краят е близко.

Благодарност към обратните братя

Прекалено съм груб
За да бъда нежен но се възхищавам
На вашата безкомпромисна нежност

Прекалено съм брутален
За да бъда женствен но се възхищавам
Че не ви е страх да бъдете женствени

Прекалено обичам насилието
Променящо света за да се отдам
На непокътнатата му красота

Не заслужавам вашето разбиране
Благодаря ви за приятелството.

Телеграмата

Без стотинка в рим
На долче вита
Да не умра от глад
Направих ситопечати
По снимка на наскоро убития
Че гевара ала уорхол
И ги предложих за продан
Като картини на анди
После му писах с молба
Да не ме издава иначе
Отивам за десетина години
В затвора накара ме дълго
Да чакам накрая се смили
Прати телеграма

ЧЕ ГЕВАРА СА ОРИГИНАЛИ
БЕЗ ПРАВО НА ПРОДАВАНЕ.