vs. archives

Има трима

Полубогове или светци
Сред поетите
Архилох данте ботев

За ботев не знаех
Чужденец съм
Докато не видях

Баба да се кръсти
В трамвая по време на сирената
Майка да се снима с бебето си

Пред паметника му
За здраве за упокой.

Две слънца
Ротиращи около черна дупка

Не искам да бъда
Второто слънце

Нито първото.

Крясък на птица предупреждаващ
За появата на хищник

Скриптене на дърво предупреждаващо
За строполяването си

Смъртта е мол
След късна прожекция

През май 1998 пфайзер инкорпорейтед
Обявява че шест пациента
Приемащи лекарството против импотентност
Виагра на пфайзер са умрели
От инфаркт докато са правили секс
Акциите на пфайзер веднага се сриват
Спадайки с 3,4% за един ден
На интензивна търговия
Но цената на акциите се вдига
Когато по-късно изследванията показват

Че няма причина за тревога.

Не е майски този нечист въздух
който прави тъмната и чужда градина
още по-тъмна или пък заслепява

със слепи проблясъци

………………………………………….

Разлива смъртоносен мир
лишен от любов като съдбите ни
сред старите стени този есенен
май. В него сивотата на света
краят на десетилетието, който ни явява
приключило насред останки, дълбокото
наивно усилие да се пренаправи живота.
Тишината прогнила и безплодна

…………………………………………….

Ти млад, през онзи май, когато грешката
бе още живот, през онзи италиански септември
добавящ към живота поне плам

…………………………………………….

Като бедните беден, вкопчвам се
като тях в унизителни надежди
като тях, за да живея, се боря
всеки ден

……………………………………………………

на животинското дъно
Авторитет и Анархия

…………………………………………………….

И усещаш как в онези далечни
същества, които – живи – крещят, смеят се
в колите си, в тези мизерни огромни

кооперации, където се потребява неверния
и експанзивен дар на съществуването –
този живот не е друго освен побиващи тръпки,

телесно, колективно присъствие.
Усещаш липсата на всяка истинна
религия; не живот, а оцеляване –

може би по-радостно от самия живот – подобно
на народ от животни, в чийто таен
оргазъм няма друга страст

освен всекидневната работа

…………………………………………………….

Диадеми светлина, които чезнат
проблясващи и студени с тъга
почти на море… Малко остава до вечеря
блестят редките квартални автобуси
с гроздове работници по вратите

………………………………………………………

Нима ще поискаш, умрял без украса
да изоставя тази безнадеждна
страст да съм в света?

………………………………………………………

Напускам това място, оставям те в свечеряването
макар и тъжно, тъй сладко спускащо се
за нас, живите, с восъчната светлина

……………………………………………………….

Животът е шумолене, и тези
изгубени в него, ведро го губят
щом им изпълни сърцето – тук

окаяни се наслаждават на вечерта – и в тях
обезоръжени, с мощ за тях митът
се възражда… Ала аз, със съзнаващото сърце

на откриващ живот само в историята
ще мога ли някога пак да се трудя с чиста
страст знаейки, че нашата история приключи?

PPP

Аз съм почетен председател
На нова асоциална поезия

Работодател ми е
Ректорът на нбу

Новата асоциална корпорация
На аонсу.

Когато отчаян смях
На дете ти се причуе
Като крясък на сойка

Вече си готов.

Видях младенеца
Пухкав мляко и кръв
Скубеше косите на майка си
Разхвърляше маратонките си
Из целия автобус тя се скланяше
Над крачетата му
Отново и отново да го обува
Той я скубеше монголоидния му
Крясък ехтеше от подуене
До цариградски комплекс
Над панелките и небостъргачите
Високо в полите на витоша.

Придържа сакото
С едната ръка

Празния ръкав на другата
Пъхнат в джоба.