vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Смъртта

Смъртта. Антология

Премиера 26.07.2021, 19 ч., „Ателито“, ул. „Цар Самуил“ № 50

„Смъртта. Антология“ замина за печатницата

„Смъртта. Антология“ замина за печатницата.

След завършването на книгата за смъртта основанието ви за съществуване отпада.

Извадих ви за миг от мизерията на несъществуването ви, при цялата отвратителност на открилата се гледка бе необходимо за писането, както торта за розата.

Умрете, т.е. върнете се в несъществуването си извън писането ми.

Смъртта е завършена и красива. Опцията за коментиране се деактивира.

Мечето

Самотно мече
Бе намерено да скита
Самотно в гората

Дали е мечок
Или мечка все още
Не се знае

Полът още не е определен
И мечето още няма име

Майка му е мъртва.

Присъдата

По Кафка

Бе неделна утрин
През най-хубавите пролетни дни
Нищо не подсказваше
За напредващата болест
Наричаше го обрекъл се окончателно
На ергенски живот
Буквално избягал в русия
Нещастен боклук

Въпреки всичко
Щеше да остане в своята чужбина
Нито родина нито приятели
Не беше ли по-добре за него в такъв случай
Да си остане наистина там
Докато стотици хиляди руснаци
Спокойно кръстосваха света
Нещастен боклук

В чужбина напълно се загубва
Представата за скръбта от подобна загуба
Незначителни случки каквито безредно се тълпят
В ума когато човек седи и си мисли
В спокоен неделен ден
Ще намери искрена приятелка
Което за един ерген не е напълно без значение
Нещастен боклук

Колко тъмна бе стаята на старицата
Дори в тази слънчева пролетна утрин
Непоносимо тъмно разсеяно следеше
Движенията й разчорлената
Белокоса глава
Свръхразширените зеници извити към него
От ъгълчетата на очите
Нещастен боклук

Все разказваше невероятни истории
За руската революция свещеник
Който изрязал върху дланта си
Голям кръст вдигнал окървавената си ръка
И призовал тълпата не особено чистото бельо
Видя се залутан в далечната русия
Видя се зад вратата на пустия разграбен магазин
Нещастен боклук

Стоеше между изпочупените рафтове
Разкъсаните стоки защо му трябваше да заминава
Толкова далече сега отново си спомни
Отдавна забравено решение
И пак го забрави
Както къс конец се изхлузва
През иглено ухо
Нещастен боклук

Помисли го само за миг
Защото непрекъснато забравяше всичко
Още в устата думите зазвучаваха
С мъртвешка сериозност
Невинен младенец
Не човек, а дявол
Затова те осъждам
Нещастен боклук

На смъртта
Да умреш сам!

Брехт прави кастинг в Боливуд

Обичам слабите актриси
Да играеш театър
Когато е страшно е в съгласие
С моята концепция

Местните се заблуждават
Като предпоставят че слабите актриси
Стават само за ебане
А силните за правене на изкуство

Обратното е.

Момичето и смъртта

Първо беше любовника
После беше смъртта

После пак любовника
На изхода от подлеза

Сянката му те застига.

Балон засмукан от климатика

Тавана е графитеночерен
Балона е бледорозов
Трепти маха с опашка
Ту с главата нагоре
Ту с хълбока
Накрая шеметно се завърта
Около оста си

Притъмнява
Започват рекламите.

Бог от машина

Бог от машина
На връхлитащ с мръсна газ
Боклуджийски камион

Няма по-възвишено
Не искам да умираш.

Рейса беше за гараж

Рейса беше за гараж
Върнах се пеш
В пролетната нощ
По онази улица
По която написах
Преди трийсе години нещо
Което още харесвам

Умиротворен и благодарен
Не изпитах нищо.

Бертолт Брехт „Като се събудих в бялата болнична стая“

Като се събудих в бялата болнична стая на Шарите
Някъде с наближаването на утрото
И чух кос, знаех вече
По-добре. От доста време
Не се страхувах вече от смъртта, защото нали нищо
Не може да ми липсва, при положение, че
Аз самият липсвам. Сега
Успях да се зарадвам
И на всички песни на косове след мен.

%d блогъра харесват това: