vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Скъпо Дете

Две дъщери

Мисля за двете си дъщери
Не бях добър съпруг не съм добър баща
Затова двете ми дъщери са
Единственото ми и последно упование
Те няма да са като мен защото са жени
Те ще бъдат по-добри от мен
Защото ги обичам с цялото си сърце
Изпълнено с гняв разрушение свобода страх
Цялата ми сакатост пред женствеността на света
Те ще я превъзмогнат ще я изкупят
Те ще бъдат по-смели от мен
Защото всяка смела жена е по-смела
От всеки смел мъж може би
Ще бъда смел в тяхно лице
Горко на този който няма дъщери
Трябва да му се прости
Той не знае какво прави
Мисля за двете си дъщери
Не бях добър съпруг не съм добър баща
Затова двете ми дъщери са
Единственото ми и последно упование

Реклама

Поетическо призвание

 

Порежи се когато вадиш
Хапчето от полуопоскания блистер
Болкоуспокояващи тогава
Ще те призная

 

 

 

 

 

Demons Get Out!

Нощни плажове

На равнището на желанията – социално дистанциране.

На равнището на влеченията – корупционно свлачище.

Но корупцията е с характеристика на онтологически аргумент.

Падението е условие за земен живот и смърт, натрапено на Адам и Ева, превръщайки ги в първия когнитариат.

Желанията са положени върху липсата, докато влеченията кръжат около загубата на нещо, което никога не е било притежавано, може би райската градина Еден.

Но нека погледнем тривиално на нещата.

На равнището на желанието гражданите търкат хазартни талончета за един милиард годишно. На равнището на влеченията сега те търкат жълтите павета в триъгълника на властта.

Ако не мога да разруша света, ще го поставя в скоби.

Политически активизъм като симулирана пасивност на смърт в живота и живот в смъртта.

Натраплавото повторение не закъснява да се прояви в монотонното пропускане на целта. Разобсебването на обсебените в нови встрастявания, въплъщение и развъплъщение на Todestrieb.

Човешките отношения се градят на неразпознаване и масовата истерия…

View original post 3 405 more words

Болната поезия е срам за живота

 

Болният не бива да пише
Болната поезия е срам за живота
Болната поезия е срам за майстора

 

 

 

А вие бихте ли могли? (Final Cut)

 

От раз оплесках картата на делника
изплисквайки боя от чашата;
на блюдо от пача показах ви
възкриви скулите на океана.
По люспите на риба ламаринена
Прочетох зов на нови устни.
А вие
бихте ли могли
да свирите ноктюрни
на флейтата на водосточните тръби?

 

 

 

 

 

КОНВЕРГЕНЦИЯ

Нощни плажове

Капиталът е влечение към смъртта пар екселанс. Трансгресия от умерена полезност на производство (какъвто беше социализмът) към неусмъртим възвишен излишък на принадена стойност (какъво не беше социализмът).
Волята и желанието се издават като жажда за анихилация, геноцид (какъвто винаги ще бъде фашизмът), нищо че наглед кипи нездравословен цъфтеж, растеж на производство (това Кейнс го е преписал от учебниците по физика).
Капитализмът е болест към смъртта, рицарят на вярата е деградирал до мирмидонска стража на корупцията и смъртта.
Корупцията е онтологическо загниване, реципрочно на човешката тленност като арест на соларна енергия за прахосване и износване в боклук и руини.
Нищото на смъртта фундира свободата към смърт, която Хайдегер ще нарече знаменито въможност на една невъзможност. Изглежда засукано, други ще го преобърнат в невъзможност на една възможност, но става въпрос за едно и също, за някакво неопределено благо като обект на рационализирано желание, по-късно ще го нарекат воля, икономистите ще го заместят…

View original post 271 more words

Трудното правило за пълния и краткия член, спазено в избелял графит



Долу капитала
Да живее трудът

(На стената на магазия
На гара искър вляво
От кафе джорджия)

 

 

 

 

 

Или/Или

 

Сънят побеждава всичко
Липсата на сън също

 

 

 

 

 

Владимир Маяковски „А вие бихте ли могли?“

 

От раз оплесках картата на делника
плискайки боя от чашата;
на блюдо от пача показах ви
кривите скули на океана.
По люспите на риба ламаринена
Прочетох зов на нови устни.
А вие
бихте ли могли
да свирите ноктюрни
на флейтата на водосточните тръби?

 

 

 

 

 

Декалог

 

1. Нямай друг бог освен писането, господа твой
2. Не се кланяй на литературните мутри и не им служи
3. Помни деня на писането, за да го светиш
4. Не прелюбодействай, изневерявайки на писането
5. Не пожелавай жената на ближния си, нито осела му, нито творбите му
6. Не лъжесвидетелствай против чужди текстове
7. Обичай свидетелите на истината на писането като самия себе си
8. Не кради чужд писателски труд
9. Почитай бертолт брехт и силвия плат
10. Не убивай писането, което предстои

 

 

 

 

 

%d блогъра харесват това: