vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Скъпо Дете

Или/Или

 

Сънят побеждава всичко
Липсата на сън също

 

 

 

 

 

Владимир Маяковски „А вие бихте ли могли?“

 

От раз оплесках картата на делника
плискайки боя от чашата;
на блюдо от пача показах ви
кривите скули на океана.
По люспите на риба ламаринена
Прочетох зов на нови устни.
А вие
бихте ли могли
да свирите ноктюрни
на флейтата на водосточните тръби?

 

 

 

 

 

Декалог

 

1. Нямай друг бог освен писането, господа твой
2. Не се кланяй на литературните мутри и не им служи
3. Помни деня на писането, за да го светиш
4. Не прелюбодействай, изневерявайки на писането
5. Не пожелавай жената на ближния си, нито осела му, нито творбите му
6. Не лъжесвидетелствай против чужди текстове
7. Обичай свидетелите на истината на писането като самия себе си
8. Не кради чужд писателски труд
9. Почитай бертолт брехт и силвия плат
10. Не убивай писането, което предстои

 

 

 

 

 

Сутрешен размисъл на стар механичен часовник



Въпреки смазващата очевидност
На света в който живея след смъртта
На мъжа който живя с мен

Смятам че няма как нещо
Което не се навива всяка нощ
Преди лягане с вяра и грижа

За утрешния ден
Да е истинско

 

 

 

 

 

Щастлив ден

 

Не наричай никого щастлив
До сетния му час казвали гърците

Този ден е щастлив
Преди да е свършил

Наспах се мастурбирах
Слушах музика

Написах стихотворение
Бях с дъщеря ми

Ще тичам вероятно
Няма да заспя лесно

Така гърците сигурно
Ще се окажат прави

 

 

 

 

 

Татуировка за еднократна употреба

 

Израснах във време
Когато татуировки имаха само
Истинските хора бачкатори
Трудоваци затворници цигани когато
Навлязох в новото време
На момичетата с татуировки си
Мечтаех да правя секс с такова момиче
Направих го случайно без да знам че има беше
Есеннозимен сезон още не беше епохата
На видимите целогодишно момичето
Беше прекрасно ебането възвишено и без
Внушителната татуировка не си спомням
Дали тя сама по себе си имаше
Някаква принадена стойност
Втори път не се видяхме

 

 

 

 

 

Дъщеря ми ми се скара



Дъщеря ми ми се скара
За нещо за което й се карах
Когато беше по-малка

Сега е на седем и строго ме смъмря
Що съм седнал където не ме вижда
Почвам да се оправдавам

Преди да осъзная щастието си

 

 

 

 

 

Обикновен комунистически манифест



Труди се
За да не лапаш пишки
И да крадеш чужд труд

Просто е
Но вие сте лукави
И перверзни

Лапате пишки
Крадете чужд труд

 

 

 

 

 

Съответствия (по Бодлер)



Мутрите и поетите си
Приличат по едно

Добрите момичета
Очакват от тях повече

От разумното

 

 

 

 

 

Сутринта на един фавън



Сменя фанелката
Постила кърпа
Върху свършеното
Пуска музика
И пак се унася

Трябва да си представяме
Фавъна щастлив