vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Поезия

Късна игра

 

Късна игра
на ноемврийска площадка
след смяна на времето останахме
сами ровим в пясъчник с цвят на пепел
гарги прелитат в посока бакърена фабрика

 

Андрей Звягинцев, Нелюбовь, 2017

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Посещение у възстановяващ се. Побългарено по Роберто Боланьо

 

1989-та е и Революцията е претърпяла поражение
но ние все още не го знаем.
На 22, 23 години сме.
Венци и аз вървим по улица в бяло и черно.
В края на улицата, в кооперация изскочила от филм от 60-те е
домът на родителите на Теди Радев.
Годината е 1989-та и на Теди Радев са му бръкнали в мозъка.
Жив е, Революцията е претърпяла поражение, денят е хубав
въпреки тежките облаци напредващи бавно от север прекосявайки полето.
Теди ни посреща, излегнат на дивана.
Но преди това говорим с родителите му, хора вече на възраст
господин и госпожа Катеричкови които съзерцават как гората
гори като факла кацнали на зелена клонка стърчаща в съня им.
И майката ни гледа и не ни вижда или вижда в нас неща, за които не знаем.
1989-та е и макар всички врати да изглеждат отворени
всъщност, ако се вслушаме, щяхме да чуем как
една по една вратите се затръшват.
Вратите: метални части, подсилени стоманени плочи една по една се затварят
във филма на безкрая.
Но ние сме на 22 или 23 години и безкраят не ни плаши.
На Теди Радев са му бръкнали в мозъка – два пъти! –
и един от аневризмите му се спукал насред Съня.
Приятелите казват, че е изгубил паметта си.
И тъй, Венци и аз си проправяме път сред мексикански филми от 60-те
и стигаме до изпосталелите му ръце почиващи върху коленете в жест на благо очакване.
1989-та е и е Мексико и приятелите казват, че Теди е забравил всичко, дори собствената си хомосексуалност.
И бащата на Теди казва, че всяко зло било за добро.
И навън вали из ведро:
във вътрешния двор на кооперацията дъждът се излива по стълби
и площадки
и протича по фасадите на Първа частна банка първи частен университет
които бдят в полупрозрачността над 1989-та.
И Теди почва да говори. Видимо развълнуван е.
Щастлив е, че сме дошли да го видим.
Гласът му като на птица: остър, друг глас
все едно са му направили нещо на гласните струни.
Косата му вече пораства, но още се различават белезите от трепанацията.
Добре съм, казва.
Понякога сънят е толкова монотонен.
Кьошета, непознати местности, но все в един и същ сън.
Естествено, че не е забравил, че е обратен (смеем се)
както не е забравил да диша.
Бях на косъм, казва след дълго обмисляне.
За миг ни се струва, че ще заплаче.
Но не е той, който плаче.
Нито е Венци, нито аз.
И все пак някой плаче докато нечувано бавно се свечерява.
И Теди казва: да се чупиш веднъж завинаги и говори за Вера която била с него в болницата и за
други физиономии които ние с Венци не познаваме и които той също сега не разпознава.
Чупенето в черно и бяло на филмите от 60-те-70-те.
Стефан Данаилов и Георги Георгиев Гец преоблечени като полицаи
Прекосяващи с моторите си безкрайния залез на Мексико.
И някой плаче, но не сме ние.
Ако се вслушаме, щяхме да чуем затръшкванията на историята или съдбата.
Но ние само чуваме хълцанията на някой, който плаче
Някъде си.
И Венци започва да чете стихотворения.
Чете стихотворения на Теди, гласът на Венци тъй прекрасен докато навън дъждът се излива
И Теди прошепва, че обича френските поети.
Поети, известни само на него, Венци и мен.
Момчета от невъобразимия по онова време град Париж с очи зачервени от самоубийството.
Колко му харесват!
Като на мен улиците на Мексико през 1982-а.
Бях на петнайсе и тъкмо бях пристигнал.
Бях емигрант на петнайсе години, но първото което улиците на Мексико ми казват е
че там всички сме емигранти, емигранти на езика.
О прекрасните, не възвеличени никога по достойнство, страховитите
улици на Мексико увиснали над бездната
докато другите градове по света потъват
в еднообразие и безмълвие.
И момчетата, безстрашните хомосексуални момчета щампосани като светци
фосфоресциращи през всички тези години от 1989-та до 2017-та.
Като във времеви тунел, дупката отваряща се дето най-малко я очакваш
метафизическата дупка на юношите педалчета, които се изправят
– по-храбри от всички! – пред поезията и злощастието.
Но е 1989-та и главата на Теди носи неизличимите следи на трепанация.
Това е годината предхождаща сбогуванията
напредваща като огромна дрогирана птица
по задъдените улици на махала
спряла във времето.
Като река от черна урина околовръстна на главната артерия на Мексико
река на шумоленето и плуването на черните плъхове от Парка на Свободата
словесен поток течният пръстен на квартали изгубени във времето.
И макар че гласът на Венци и настоящият глас на Теди
писклив като на анимационен герой
изпълват с топлота злощастието на състоянието ни
аз знам, че в образите които ни съзерцават с изпреварващо милосърдие
в прозирните икони на мексиканските страсти
сгушени ни очакват голямото предупреждение и голямата прошка
онова неназовимо, неразделна част от съня, който много години по-късно
ще наречем с всевъзможни имена, означаващи поражение.
Поражението на истинската поезия, която пишем с кръвта си.
И със семето и потта, казва Теди.
И със сълзи, казва Венци.
Макар че никой от трима ни не плаче.

 

Дизайн Венцислав Арнаудов

 

 

 

 

 

 

 

Асансьорът (Final Cut)

 

Времето е бавно две минути с асансьора до апартамента на родителите на Теди двадесет
години в провинцията разтягането на предпазната решетка на асансьора, сгъването на
скърцащата хармоника излъскана от досега на машинални ръце от разсеяни допири
на дрехи, от плъзгащи се нагоре очакващи, сведени надолу оставили нещо зад себе си
погледи времето на пътуването с асансьора попива в тъмното дърво на ламперията, в
лъскавите пръчки на предпазната решетка в съня асансьорът излиза през плочата
на покрива, през гредореда, през керемидите, изведнъж ярко червени на фона на синьото
небе сега разбирам функцията призрачната крехкост на дървената хармоника на
предпазната решетка Теди посяга към врата си, към връвчицата с ключа и монетката
Яркостта на керемиденочервеното и дървеснокехлибареното във внезапността на синьото
бавно, бавно не ми се събужда макар че това е кошмар, кошмарът с асансьора
сладкомъчителната тегавост на пробуждането от кошмара независимо дали трае две
минути или двайсет години тегавостта на времето когато администраторът супервайзърът
е е логнал аут или влязъл в хибернация от която се излиза само с рестартиране раздаването
на червени капути в общежитието преди изборите на прага на апартамента на родителите
на Теди тегавост вискозност, праисторическото насекомо в капката смола ключът и
стотинката подрънкват на връвчицата докато Теди улови едно от двете стотинката за
асансьора ключът за входната врата вече не дрънчи ключът е отделен от монетката, вкаран
в ключалката подрънкване на дзен-будистки дрънкулки прещракване като от изтегляне на
затвор на огнестрелно оръжие шумовете на прага шумовете на достъпа за тези две минути
на пътуването с асансьора имам време да си спомня за психическото заболяване на Теди
за черното слънце на безкрайните провинциални лета баща му отдавна беше починал, но
той отиваше при него когато години по-късно случайно го срещнах в София на жълтите
павета първо ги нарече златни, веднага се поправи нямаше видими признаци на лудост,
както нямат видими признаци провинциалните лета, докато бавността на времето не
съвпадне с някое видимо слънчево затъмнение.

 

 

 

 

 

 

Посещение у възстановяващ се. Побългарено по Роберто Боланьо ІІ

 

И Теди казва: да се чупиш веднъж завинаги и говори за Вера която била с него в болницата и за
други физиономии които ние с Венци не познаваме и които той също сега не разпознава.
Чупенето в черно и бяло на филмите от 40-те-50-те.
Стефан Данаилов и Георги Георгиев Гец преоблечени като полицаи
Прекосяващи с моторите си безкрайния залез на Мексико.
И някой плаче, но не сме ние.
Ако се вслушаме, бихме чули затръшкванията на историята или съдбата.
Но ние само чуваме хълцанията на някой, който плаче
Някъде си.
И Венци започва да чете стихотворения.
Чете стихотворения на Теди, гласът на Венци тъй прекрасен докато навън дъждът се излива
И Теди прошепва, че обича френските поети.
Поети, известни само на него, Венци и мен.
Момчета от невъобразимия по онова време град Париж с очи зачервени от самоубийството.
Колко му харесват!
Като на мен улиците на Мексико през 1968-а.
Бях на петнайсе и тъкмо бях пристигнал.
Бях емигрант на петнайсе години, но първото което улиците на Мексико ми казват е
Че там всички сме емигранти, емигранти на Духа.
О прекрасните, никога възвеличени достатъчно, страховитите
улици на Мексико увиснали над бездната
докато другите градове по света потъват
в еднообразие и безмълвие.
И момчетата, безстрашните хомосексуални момчета щампосани като светци
фосфоресциращи през всички тези години от 1989-та до 2017-та.
Като във времеви тунел, дупката отваряща се дето най-малко я очакваш
метафизическата дупка на юношите педалчета, които се изправят
– по-храбри от всички! – пред поезията и злощастието.
Но е 1989-та и главата на Теди с неизличимите следи на трепанация.
Това е годината предхождаща сбогуванията
напредваща като като огромна дрогирана птица
по задъдените улици на махала
спряла във времето.
Като река от черна урина околовръстна на главната артерия на Мексико
река на шумоленето и плуването на черните плъхове на Парка на Свободата
словесен поток течният пръстен на квартали изгубени във времето.
И макар гласът на Венци и настоящият глас на Теди
писклив като на анимационен герой
изпълват с топлота злощастното ни състояние
аз знам, че в образите които с изпреварващо милосърдие ни съзерцават
в прозрачните икони на мексиканските страсти
сгушени ни очакват голямото предупреждение и голямата прошка
онова неназовимо, част от съня който много години по-късно
ще наречем с всевъзможни имена, означаващи поражение.
Поражението на истинската поезия, която пишем с кръвта си.
И със семето и потта, казва Теди.
И със сълзи, казва Венци.
Макар че никой от тримата не плаче.

 

 

 

 

 

 

 

Посещение у възстановяващ се. Побългарено по Роберто Боланьо

 

1989-та е и Революцията е претърпяла поражение
но ние все още не го знаем.
На 22, 23 години сме.
Венци и аз вървим по улица в бяло и черно.
В края на улицата, в кооперация изскочила от филм от 50-те е
домът на родителите на Теди Радев.
Годината е 1989-та и на Теди Радев са му бръкнали в мозъка.
Жив е, Революцията е претърпяла поражение, денят е хубав
въпреки тежките облаци напредващи бавно от север прекосявайки долината.
Теди ни посреща, излегнат на дивана.
Но преди това говорим с родителите му, хора вече на възраст
господин и госпожа Катеричкови които съзерцават как гората
гори като факла от зелена клонка стърчаща в съня им.
И майката ни гледа и не ни вижда или вижда в нас неща, за които не знаем.
1989-та е и макар всички врати да изглеждат отворени
всъщност, ако се вслушаме, бихме чули как
една по една вратите се затръшват.
Вратите: метални части, подсилени стоманени плочи една по една се затварят
във филма на безкрая.
Но ние сме на 22 или 23 години и безкраят не ни плаши.
На Теди Радев са му бръкнали в мозъка – двапъти!
и един от аневризмите му се спукал насред Съня.
Приятелите казват, че е изгубил паметта си.
И тъй, Венци и аз си проправяме път сред мексикански филми от 40-те
и стигаме до изпосталелите му ръце почиващи върху коленете в жест на благо очакване.
1989-та е И е Мексико и приятелите казват, че Теди е забравил всичко, дори собствената си хомосексуалност
И бащата на Теди казва, че всяко зло било за добро.
И навън вали из ведро:
във вътрешния двор на кооперацията дъждът се излива по стълби
и площадки
и протича по фасадите на Първа частна банка и университет
които бдят в полупрозрачността над 1989-та.
И Теди почва да говори. Видимо развълнуван е.
Щастлив е, че сме дошли да го видим.
Гласът му като на птица: остър, друг глас
все едно са му направили нещо на гласните струни.
Косата му вече пораства, но още се различават белезите от трепанацията.
Добре съм, казва.
Понякога сънят е толкова монотонен.
Кьошета, непознати местности, но все в един и същ сън.
Естествено, че не е забравил, че е обратен (смеем се)
както не е забравил да диша.
Бях на косъм, казва след дълго обмисляне.
За миг ни се струва, че ще заплаче.
Но не е той, който плаче.
Нито е Венци, нито аз.
И все пак някой плаче докато нечувано бавно се свечерява.

 

to be continued

 

 

 

 

 

 

В памет на Цветелина Ангелова (1996-2017)

 

Смъртта е това, което се случва
Докато си правим планове да станем
В 5:30 лятно часово време в края на октомври
Без да се събудим в четири да полеем цветята
За дни напред да не ползваме асансьора да прекосим
Необратимо неосветения подлез на пътния възел
Да сме проверили от предната вечер разписанието
В градска мобилност вече знаем, че сме забравили
Нещо боклука спирателния кран на водата флашката
С жизненоважните файлове да не объркаме посоките
Към морето или сушата да се качим в произволен
Вагон да седнем на произволно място всъщност
От години пътуваш с рейс да не изпитваме съдбата
Със запазено място да не изкушаваме господа
С натрапливи съмнения в правилността на посоката
Да изключим мобилния да прехвърлим портфейла
От джоба на шлифера в задния джоб да свалим обувките
Да сложим очилата в калъфа да затворим очи
Да спим в очакване да пристигнем въпреки
Тръгналият вече от точка А движещ се
Със скорост v и изпреварващ тир
В насрещното смъртта и момичето
Ти нямаше план.

 

 

 

 

 

 

Операция отвъд (Deep Cut)

 

Мъгла над всички пътни възли
Бяло слънце над всички бензиностанции
Танковата група фон клайст най-голямото
Формирование тежка бронетанкова техника
На романтизма прекосява недопустимо, безсрамно
Кръвно-мозъчната бариера висла при грауденц
Пол. груджьондз освобождава от нервните клетки
Медиаторите излива в синоптичните цепки
Еуфория засилено фб наблюдение прегряваща
Подчертано асоциална социална мрежа необратима
Верижна реакция работата спори невронален бенгалски
Огън докато човек или е свободен от симптомите си
Или те са овладени проявите им остават относително
Стабилни биохимични залпове усещане за ускорени
Мисловни процеси толкова еднозначно, че не може
Да се дължи на въображение решително се насочва
Към източна прусия радиоточка, която не може
Да бъде изключена двигателя работи чисто и спокойно
Без вибрации тук в почти пълната тишина пилота лети
Над самолета си заедно с темлер & син виртуални порцеланови
Поти кондензатори серпентини стъклени охладители тумбести
Колби оловни рамки отдушници не само първата доза
Бели кахлени плочки тъмнозелена блажна боя целия
Процес се поема от здравната каса неспирно дражиращ
Цех вашия опит дори не съвсем благоприятен е ценен за нас
Непрестанен мисловен поток изказванията винаги релевантни
Bunkerpoesie със собствена ж. п. връзка летище непрестанен
Шум на вентилационната система влажно спално бельо
Идеалната среда за размножаване на гъбички студен мухъл
Студена миризма на неизсъхнал бетон вещество във фаза
На изпитание повтаряме първата доза както и целия процес напълно
Безплатен обяд пастили дар от любов за разлика от кофеина безопасно
Асоциативното мислене протича по-бързо изчезване на необходимостта
От сън логорея значително намаляване на страха при прием
На висока доза музика фармакопея за девойки в критическа
Възраст млади майки лехуси преди кърмене срещу
Следродилна депресия при морска болест сенна
Хрема шизофрения страхови неврози тежки
Липси доброволни слепи изследвания добре
Комбинирани с материален дефицит преди всичко
При умствени работници слабо мотивирани прозелити
Страха от започване на тежка работа рязко спада
Задръжките падат без спад в поетическите възможности
Неуморно пресовани таблетки насочващи фосфорни ленти
Осигуряване на бойна полоса нощта просветлява
Живота е сън съня поражение толкова отвъд
докъдето стигне горивото който иска да се самоубива
Просто се самоубива нощта блицкриг деня съновидение
Завинаги в коша на мотор с кош отлична изпитана логистика
Отдавна вече стигнал много далече радиовръзката прекъсната
Мигновени проблясъци страх действително е осъществено
Нещо не без основание считано за невъзможно преминаване
С безпрецедентна скорост през летния пейзаж зимни униформи
Непредвидени парченце шоколад вместо обяд от скатула трийсе
Капсули остават две за целта са необходими успокоителни средства
Но поради постоянните интензивни изключително важни поетически
Процеси такива не могат да бъдат давани изравнена с гребло ивица чакъл
Зона за сигурност опасваща железобетонен сапунен мехур всички неведоми
Пътища бетона настилка асфалт паваж сгурия ситна баластра рохкав пясък
Постоянно разкалвана глина очакван куриерски самолет на министерството
На пропагандата каца с току-що монтираното издание на химия на нощта
Ежедневния двайсеичетиричасов вохеншау с празни бели квадрати

Оцелелите спят.

 

Казимир Малевич, Белый крест, 1920-1927

 

 

 

 

 

 

Операция отвъд

 

Танковата група фон клайст
Най-голямото формирование тежка бронетанкова
Техника на романтизма прекосява безсрамно
Кръвно-мозъчната бариера висла при грауденц
Пол. груджьондз освобождава от нервните клетки
Медиаторите излива в синоптичните цепки
Еуфория засилено фб наблюдение прегряваща
Подчертано асоциална социална мрежа необратима
Верижна реакция работата спори невронален бенгалски
Огън докато човек или е свободен от симптомите си
Или те са овладени проявите им остават относително
Стабилни биохимични залпове усещане за ускорени
Мисловни процеси толкова еднозначно че не може
Да се дължи на въображение насочва се
Към източна прусия радиоточка която не може
Да бъде изключена двигателя работи чисто и спокойно
Без вибрации тук в почти пълната тишина пилота лети
Над самолета си заедно с темлер & син виртуални порцеланови
Поти кондензатори серпентини стъклени охладители тумбести
Колби оловни рамки отдушници не само първата доза
Бели кахлени плочки тъмнозелена блажна боя целия
Процес се поема от здравната каса неспирно дражиращ
Цех вашия опит дори не съвсем благоприятен е ценен за нас
Непрестанен мисловен поток изказванията винаги релевантни
Bunkerpoesie със собствена ж. п. връзка летище непрестанен
Шум на вентилационната система влажно спално бельо
Идеалната среда за размножаване на гъбички студен мухъл
Студена миризма на неизсъхнал бетон вещество във фаза
На изпитание повтаряме първата доза както и целия процес напълно
Безплатен обяд пастили дар от любов за разлика от кофеина безопасно
Асоциативното мислене протича по-бързо изчезване на необходимостта
От сън логорея значително намаляване на страха при прием
На висока доза музика фармакопея за девойки в критическа
Възраст млади майки лехуси преди кърмене срещу
Следродилна депресия при морска болест сенна
Хрема шизофрения страхови неврози тежки
Липси доброволни слепи изследвания добре
Комбинирани с материален дефицит преди всичко
При умствени работници слабо мотивирани прозелити
Страха от започване на тежка работа рязко намалява
Задръжките падат без спад в поетическите възможности
Неуморно пресовани таблетки насочващи фосфорни ленти
Осигуряване на бойна полоса нощта просветлява
Живота е сън съня поражение толкова отвъд
докъдето стигне горивото който иска да се самоубива
Просто се самоубива нощта блицкриг деня съновидение
Завинаги в коша на мотор с кош отлична изпитана логистика
Отдавна вече стигнал много далече радиовръзката прекъсната
Мигновени проблясъци страх действително е осъществено
Нещо не без основание считано за невъзможно преминаване
С безпрецедентна скорост през летния пейзаж зимни униформи
Непредвидени парченце шоколад вместо обяд от скатула трийсе
Капсули остават две за целта са необходими успокоителни средства
Но поради постоянните интензивни изключително важни поетически
Процеси такива не могат да бъдат давани изравнена с гребло ивица чакъл
Следва разрез на всички неведоми пътища бетонна настилка асфалт паваж сгурия
Ситна баластра рохкав пясък постоянно разкалвана глина очакван куриерски самолет
На министерството на народното здраве каца с току-що монтираното издание
На химия на нощта ежедневния вохеншау с празни бели квадрати
Оцелелите спят.

 

 

 

 

 

 

 

Молитва към Сан Франсиско

 

На Венци

 

Проснат гол на пода по-близо
До земята и бога ти си пролет
През октомври сан франсиско
Моли се за моя приятел

Изпосталял и небръснат без апетит
Към виното разговора храната моли се
Да яде тлъста тихоокеанска сьомга и да гледа
Светлините на голдън гейт откъм хълмовете
На бъркли сан франсиско моли се
За моя приятел

С хлопащи обувки на прага
На сезона на дъждовете нека пие
На сушина стоплен айриш кофи
На доковете ти сан франсиско
Моли се за моя приятел

Омагьосан от съновидна магистрала
Проснала се в нищото по протежение на отчетливо
Миражен джетлег в стъклопакетното черно сияние отразяващо
Едновременно слънцето и луната сан франсиско
Моли се за моя приятел

Дарител на плодовете на земята
И виртуалността мечтата на момчето
Миещо чинии дълбоко в библейския пояс
Обичащо момчета в дивата нечовешка
Провинция със самолетите излитащи
Над тихия океан сан франсиско
Моли се за моя приятел.

 

 

 

 

 

 

 

Тексаска елегия

 

В мътното око на октомврийска тропическа буря
Здравей родино буш синиър автомат за свежи цветя
Райската лекота след пороя ме приветстват на испански
Завърнал се в необятното в бащината къща

Свободата и робството в най-чист вид
На безбрежна широта еднофамилни къщи
Пътуване в нищото между летище и хотел крепост
От всеобщ климатик и персонални библии

Безплатна чаша вода с лед
За добре дошъл прамайката на чипса
И чилито комуникацията мъхеста сочна
Праскова с костилка чупеща зъбите

Огромни порции безвкусна храна
Баджове на инстантната общителност
Жените обкръжени от непреодолим периметър
Лично пространство публикувай

Или умри.