vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Поезия

Благодаря, че не умирате пред очите ни

 

Благодаря, че не умирате пред очите ни (лоша поличба)
Това е изключение за първи път мъртъв гълъб на терасата
До преди миг клепача прогонваше мравките сега пият
От свежата още незастояла вода на черно езеро

Хората сме безсрамни в смъртта търсим
С пречупващ се поглед очите на другите дори
На медицинския персонал на персонала на терминалния
Хоспис изпод ципа на чувала за трупове търсим

Чуждия поглед вместо торбичка за смет
Използвана като ръкавица и друга използвана
Като торбичка за смет милосърдната мисъл

Пред зловонието на контейнера котки да не докопат
Трупчето милосърдното дело на връзването на торбичката
И рязкото мятане по-назад, по-навътре.

 

 

 

 

 

 

Сьомга от норвежки развъдник оплаква участта на семейство български гастарбайтери

 

Нашия цикъл от зрънце
В кристалния извор надолу
До устието солта на земята на бащините
Води маточната топлота на гълфстрийма опасващ

Света като океана на древните пътят обратен нагоре
До извора смъртоносното хвърляне на семето производствения
Цикъл на норвежкия остров завод затвора на садките горко им
На мъжа и жената дошли от бедния юг тук трудът прави

Свободен две смени по три часа при минус пет горко й
На жената която почиства филето ни горко на белите дробове на мъжа
Вкарващ с мотокар плътта ни в камерите за шоково охлаждане горко им

На мъжа и жената дошли от топлия юг на нашия остров
Завод леден ад заради зрънцето
Бъдеще на децата си

 

 

 

 

 

 

На жена ми

 

Пепел виждам пепел
Сенки от пепел под краката

Ти си сладост ти си ухание
На горска ягода напечена
В усойното си скривалище

 

 

 

 

 

Ти си и самолетът, и бензиностанцията, която зарежда

 

По Кева Апостолова

Ти си сам самолет цистерна
Със стоманеносивите си пера покриваш
И под крилата ти има прибежище за смъртоносни
Ята бял кит гостоприемник телескопичната щанга
На фалоса ти ни зарежда във въздуха това не е учение
Застиваш огромен над нас чуваме чудовищното боботене
Отгоре молим захранващата щанга да не се скъса
На ръцете ни подигаш да не би да препънем
О камък ногата си сам над алчните човки

 

 

 

 

 

Светлозар Игов „Реплика към пиедестала на президиумите“

 

Любомиру Левчеву

 

Ти непрекъснато заставаш пред някаква въображаема стена за разстрел.
Но няма да те разстрелят.
Помисли си защо!
Ти непрекъснато заемаш пози пред някой свой стих и бял Дунав.
Но нямаш никакъв свой Дунав – нито реален, нито метафорически.
Ти нямаш и своя Шипка, своя Околчица, свое Оборище.
Най-многото, което може да се каже за теб е, че живееш между улиците „Шипка” и „Оборище”.
Ти нямаш никакъв „връх свещен”.
Защото теб те спускат по върховете с парашути.
И не бездарието е фашизъм,
а цинизмът е бездарие.
Ти развяваш знамена, които са напоени с чужда кръв.
А литературата не е фронт, нито военизирана игра, поете.
И славата не се купува с валута от „Кореком”.
А ти искаш да си хем революционер, хем началник.
Ти искаш да си хем драстичен, хем симпатичен.
Ти искаш да си хем марксичен, хем сомнамбуличен.
А няма никаква Голяма, Водеща истина, ако се нарушават дребните, човешките правила на живота.
Ти искаш хем да ядеш чашите, хем да ги пиеш.
И мислиш, че всички си надхитрил – и тези „горе”, и тези „долу”.
Но си надхитрил единствено себе си, поете.
Мислиш, че си по-талантлив от умните и по-умен от талантливите.
А ти си просто поет сред началниците
и началник сред поетите.
Ти сам си си произнесъл твърде жестока присъда
„А който не е готов да умре
той вече е мъртъв”
Пиедесталът на президиумите не е по-висок от подземията на болката.
Това, което казвам сега, не е поезия.
И то не защото „сега не е за поезия”.
А защото знам, че моите думи са груби, непоетични, неловки и дори неуместни.
А твоите думи са винаги уместни, колкото и да е тъмен и мръсен подтекстът им.
Твоите думи са винаги хубави, поетични, силно метафорични и дори сюрреалистични.
Безспорно, ти си много талантлив стихотворец.
Но зад твоите думи няма Неща, има Нищо.
Зад твоите красиви думи зее най-страшната пустота.
Ти играеш своя страшен танц с пустотата.
Не, не се късат твоите интелигентски струни, поете.
Скъсани са твоите човешки струни.

 

1.Х.1980 г.
В чест на четвъртия национален коктейл на българските писатели

 

 

 

 

 

 

Ventsislav Arnaoudov „The Vow“

 

she wrenched the roots,
the fruits of breath
she squeezed the air from the white
then cut the poison from the black
then mingled them and
then a sigh … that is right

She hoed the fields of arid life
She brimmed the rivers of the sight
she mastered the whales of dreams
she found grains, and then a sigh …
that is right

she opened furrows of her skin
she nurtured tenderly the buds
until the body bloomed divine
and then a sigh … that is right

she gives her veins for life to creep
she gives her words for him to sleep
she gives her palms for him to breathe
the sigh of deep, the sigh of deep.

 

 

 

 

 

 

Жара Гавран „ДЪРЖАВАТА по Платон“

 

да живееш в българската действителност
е пагубно за културата на либерастите
научаваш закона на последния ден от месеца
или направо на следващия
играеш си с жълтите стотинки на Господ
докато не отидеш няколко пъти до супермаркета
и после не ти се наложи тайно да надничаш през ключалката
когато на горния етаж са извикали полиция
защото някой пак е пребил жена си
но просто хазяинът е там
и няма как да излезеш

и панелките също плачат
всеки блок има душа чиито очи понякога са тъжни
научаваш молитвата на двата края
молитвата на неплатения ток
молитвата на детските надбавки
молитвата на десетте висши
молитвата на ходещите кашони по улиците
молитвата на спящите в паметника на НДК
молитвата на вечно младата пенсия
молитвата за кръвосмешение между майка и син
отправена към тези в креслата и не само
молитвата на кебапчетата и кюфтетата
молитвата на циганското гето
молитвата на чалгата и ракията
молитвата на чалгата и мафията
молитвата на соца и невежеството
молитвата на похабения ум
молитвата на надеждата и отчаянието
научаваш псалмите на цялата държава
но не е ли подобна молитвата и на целия свят?

„какво друго да правим освен да псуваме и да не правим нищо?!
но всъщност май не е толкова лошо.
доста деца си заминаха.
явно има кой да ги издържа в чужбина.“

панеленият Исус
си постила балатума и се моли на колене
докато прави свирки на баща си или на някой познат
за да може да оцелее

да живееш в каквато и да е действителност
е пагубно когато си сраснал с полата на майка си
и пламенните ти слова
за мир и братство
затихват
когато те изнасилят в масов ритуал
на новогодишната гара
лъжата е в основата на всички болести
светът е

 

 

 

 

 

 

Георги Николов „Друго Рождество“

 

Клошарката, която намери
захвърлено бебе в контейнера,
все още дишащо, синьо,

така го притисна до гърдите си,
че за миг заприлича
на Мадоната с Младенеца.

 

 

 

 

 

Георги Николов „Чудото на пастирите“

 

И ги сепна викът на Младенеца,
посред нощта, светла като ден,
когато видяха Божията плацента –
една разлята звезда над Витлеем.

И досущ като тримата влъхви
те се надвесиха над Богородица.
И Божият дух в миг ги облъхна
като при появата на нова порода,

която хем ще е за водене на паша,
хем тя ще ги води из тучни пасища –
да пият роса от една и съща чаша
в утрините благословени и ясни.

И нощта към утрото се нагаждаше,
когато изведнъж спря времето,
щом усетиха в яслите да се ражда
пастир и агнец едновременно.

 

24. 12. 2016

 

 

 

 

 

Жара Гавран „Левски Г“

 

В гетото на дякона
На стария таван
От вар
Чиито дупки от мизерия
отразяват сенките в себе си
В шест лилави цъфнали очи
Увили двете си тела в чаршафи от лайна
Там виждах хилядите образи
На хора край огньове
Съблекли от плещите си
Кожите на роби
Но мисълта ми ги жигоса
И сенките им отново ги погълнаха
и от единствената здрава крушка се
Излъчи
Сътворението –
От Господ чак до Бог