vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Поезия

Продължаваме

 

Като немски войник при сталинград
Като чистачка завършила българска филология
Като дементен старец в падащия мрак
Като емигрант в хладилен камион
Като дъно на пресъхнал язовир
Като тусен лувертюр във френски затвор
Като беглец по изтъняващия лед
Като непотърсени трупове направени на препарати
Като дете замръзнало в колесник на самолет
Продължаваме

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Смесица от плъх и паун“

 

Смесица от плъх и паун

Изборът е твой

 

Сградата е празна но има парно
Нечовешка топлина примесена с мирис
На мухъл злато на икони маркетинг на мизерията
Тъмни коридори осветявани от дисплеи на телефони или
Огромен храм ново строителство натъпкан с крепостни селяни
В руска зима за изсъхване на мазилката без одимяване
На белотата очакваща фреските
Изборът е твой

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Хитлер е добре“

 

Хитлер е добре, радва се на добро здраве и живее в Чили.

Български поток

 

Белите води
Стават зелени
Зелените кървави.

 

 

 

 

Мечката в огледалото

 

Бабо Мецо ела и изяж ме

Марио Коев

Боромеев възел на енергоспестяваща крушка
Без плафон мръснозелени стени черни цокли блажна боя
Мозайка на черни и керемиденочервени ленти огледало
В цял ръст срещу дамската тоалетна стълба надолу
Срещу мъжката дъщеря ми влиза за първи път
Сама в женската който се страхува от мечката
В огледалото не влиза в тоалетната

 

 

 

 

 

Последни приготовления за напускане на детството

 

Сякаш за последен и за първи път
През обезопасената врата на детската градина наблюдавам
Без начало и без край отчайващо грациозното мотаене
Първо слагаш ръкавиците с един пръст който
Дълго не нацелваш после с тях се мъчиш да си вържеш
Шала да натаманиш ципа на якето преди
Да облечеш жилетката зарязваш ципа сваляш якето
Но не и ръкавиците навличаш с труд жилетката през съпротивляващите се
Ръкави и се заемаш с нейния по-труден цип после
Слагаш шапката оставяш двата ципа както са заяли тръгваш
Да излизаш по топлинки връщаш се обратно
За ботушите утре ще напуснеш без да те е грижа
За всичките приготовления

 

 

 

 

 

По Кръстникът

 

Това е магазинът
Срещу старата жп гара
На ръба на прибоя на пътния възел
На еднакво отстояние от гравитационните полета на лидъл
И била до бързите кредити и заложната къща
До денонощния на ъгъла сега пред него
Е спрял ван на жандармерията двама
Униформени на касата с къси кафета и прозрачни торбички
С портокали поглеждат емигранта
Аз поглеждам портокалите им

 

 

 

 

 

Празниците са жертвоприношения

 

Празниците са жертвоприношения
Ако се налага крещи
Ако се налага запази самообладание
Ако се налага размени шамари
Делникът винаги очаква работника
Щом цената е тази
Значи е истинско.

 

 

 

 

 

Дядо ми в мен

 

Баща ми ми казваше
Дядо ти не умееше
Да изразява чувствата си
Тези проклети франсета
Изгубени в пустинята
На кубинската жизнерадост
Тези проклети франсета
Измъкнали се на косъм
От клането на белите хора
На най-великия бунт на робите
Тези проклети франсета
С чудовищния им божествен маркиз
И неспособността да изразяват чувствата си
На този език.