vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Поезия

Възпявам бялата жена от Чистотата (предпремиера)

 

Безспирно репетираме сбогуването
Но няма да ни има на премиерата.

 

Под петопръстата смокиня
Под сивия блясък на маслината
Под леките перести облаци
Под блясъка на храма на тялото
Под леките дълги вълни
Под зехтина над бездната
Под гостоприемната чернота
Бойте се

Илинден 19

 

Великденско посещение на Тутраканското гробище

Априлски триумф на зеленината
Зелеви пеперуди над пресни гробове
Безвкусицата на новите плочи край входа
По пътя на всяка плът смъртта сега е
В новото избавлението на първите лишеи
Ръждиви кутии от сирене възлести корени усоен
Мирис на саморасляк орех надигнати гробовни рамки
Пъплене на възбудени мравки паяжина полюшвана от пламъка
Слезнал до буците окислена пръст земна пчела излетяла
Към вечното струене на реката.

 

Мъкнеше се с протрити
Торбички от кауфланд пъхнати
Една в друга като сложна инсталация

Приличаше на клошар
Но беше майстор електричар

Ровеше в концентричните пликове
Пресяваше с пръсти като златоносен пясък
Всякакви бурмички и отвертки

Имаш ли фенерче вика
Дадох му телефона изцапа ми
Кейса омазни дисплея оправи фасонката светна лампата

Колко ти дължа пет лева
Нямам дребни дай железни
За трамвая

Приличаше на клошар
Но беше майстор електричар.

 

Първо се отказа от поезията
заради науката
После се отказа от науката
заради администрацията
Сега администрира щастлив
Липсата

 

Живия труд може всичко
Бурените избуяват по-пищни
От соломоновите одежди
Весели са майските треви избили
В бетонната плоча черницата осенява всичко
Забивай дълбоко лопатата заравяй
Пръсти в пръстта за бели корени
Загърби търпеливия гълъб чакащ
За бог да прости нямай милост
Към разрязания надве червей
Нарани се оближи кръвта изпикай се
До оградата с кухите кръстове
Нека пикнята е топла върху тревата
Не изтръсквай пръстта от обувките
Смъртта е капитал живия труд
Може всичко

 

Всички се прибраха у дома
Единия в панелката на словоблудството с малолетни
Другия в провинцията с екскурзии в голямата поезия
Третия в квартала на червената буржоазия
Четвъртия в избледняващото ксерокопие на академията
Родината е там отдето няма връщане.

 

Малки предстоим

На Христина Василева

Малки предстоим
Като слеличосана 35 годишна държанка на олигарх
Пред нетленната руска красота
Малки предстоим
Пред момиченцата разучаващи брошурата на била
Под погледа на дълбоко ортодоксален рехабилитиран педофил
Малки предстоим
Пред шестващите в порше кайени абитуриентки
Които утре ще работят на смени по 12 часа в денонощен магазин
Малки предстоим
Пред майката отчаяно спираща с поглед отдалече обратния мах
На люлката отнасяща главата на току-що проходил ангел
Малки предстоим
Пред утрешния бош клечащ пред тебеширената си рисунка
Върху ударопоглъщащата настилка минимализираща болката
Малки предстоим
В облак от напечена смола пред пинията на посейдон дионис хадес
Малки предстоим
Пред музиката в колата на път за безкрайните фризери на метро
Пред дъното на ада в рибния отдел
Малки предстоим
Пред детето зевс играещо със светове
На брега на вечното море

 

Възпявам бялата жена от Чистотата
Най-сетне бял човек който да се бори с ентропията на белите хора
Най-сетне трудов етос, а не висене на припек по детските площадки
Най-сетне някой работлив който не разчита на детските
Най-сетне бяла жена от Чистотата
Възпявам циганката албинос от махалата.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами

Безспир репетираме сбогуването

 

Безспир репетираме сбогуването
Но няма да ни има на премиерата.

 

 

 

 

 

Под петопръстата смокиня

 

Под петопръстата смокиня
Под сивия блясък на маслината
Под леките перести облаци
Под блясъка на храма на тялото
Под леките дълги вълни
Под зехтина над бездната
Под гостоприемната чернота
Бойте се

Илинден 19

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Емаус“

 

Той вървеше с учениците си през полята – вечерта скланяше меката си сянка
Върху златните блестящи жита, скоро ще заспи света.
Високо се възправят стъблата в златна мощ, сънуват в залезната мараня
И наоколо всичко дишаше тежък аромат, билковия аромат на земния плод
Вкоренен в земята със сила и власт.
Стъблата въздигат високо клас, протягат високо властни чела – – –
Ала щом Господа премина през тях, наклониха тържествено лица
Все едно минава цар.

1913

 

 

 

 

 

Живия труд може всичко

 

Живия труд може всичко
Бурените избуяват по-пищни
От соломоновите одежди
Весели са майските треви избили
В бетонната плоча черницата осенява всичко
Забивай дълбоко лопатата заравяй
Пръсти в пръстта за бели корени
Загърби търпеливия гълъб чакащ
За бог да прости нямай милост
Към разрязания надве червей
Нарани се оближи кръвта изпикай се
До оградата с кухите кръстове
Нека пикнята е топла върху тревата
Не изтръсквай пръстта от обувките
Смъртта е капитал живия труд
Може всичко

 

 

 

 

 

Малки предстоим

 

На Христина Василева

Малки предстоим
Като слеличосана 35 годишна държанка на олигарх
Пред нетленната руска красота
Малки предстоим
Пред момиченцата разучаващи брошурата на била
Под погледа на дълбоко ортодоксален рехабилитиран педофил
Малки предстоим
Пред шестващите в порше кайени абитуриентки
Които утре ще работят на смени по 12 часа в денонощен магазин
Малки предстоим
Пред майката отчаяно спираща с поглед отдалече обратния мах
На люлката отнасяща главата на току-що проходил ангел
Малки предстоим
Пред утрешния бош клечащ пред тебеширената си рисунка
Върху ударопоглъщащата настилка минимализираща болката
Малки предстоим
В облак от напечена смола пред пинията на посейдон дионис хадес
Малки предстоим
Пред музиката в колата на път за безкрайните фризери на метро
Пред дъното на ада в рибния отдел
Малки предстоим
Пред детето зевс играещо със светове
На брега на вечното море

 

 

 

 

 

 

 

Всички се прибраха у дома

 

Всички се прибраха у дома
Единия в панелката на словоблудството с малолетни
Другия в провинцията с екскурзии в голямата поезия
Третия в квартала на червената буржоазия
Четвъртия в избледняващото ксерокопие на академията
Родината е там отдето няма връщане.

 

 

 

 

 

Мъкнеше се с протрити

 

Мъкнеше се с протрити
Торбички от кауфланд пъхнати
Една в друга като сложна инсталация

Приличаше на клошар
Но беше майстор електричар

Ровеше в концентричните пликове
Пресяваше с пръсти като златоносен пясък
Всякакви бурмички и отвертки

Имаш ли фенерче вика
Дадох му телефона изцапа ми
Кейса омазни дисплея оправи фасонката светна лампата

Колко ти дължа пет лева
Нямам дребни дай железни
За трамвая

Приличаше на клошар
Но беше майстор електричар.

 

 

 

Възпявам бялата жена от Чистотата

 

Възпявам бялата жена от Чистотата
Най-сетне бял човек който да се бори с ентропията на белите хора
Най-сетне трудов етос, а не висене на припек по детските площадки
Най-сетне някой работлив който не разчита на детските
Най-сетне бяла жена от Чистотата
Възпявам циганката албинос от махалата.

 

 

 

 

 

Възпявам бялата жена от Чистотата

 

Възпявам бялата жена от Чистотата
Най-сетне бял човек който да се бори с ентропията на белите хора
Най-сетне трудов етос, а не висене на припек по детските площадки
Най-сетне някой работлив който не разчита на детските
Най-сетне бяла жена от Чистотата
Възпявам циганката албинос от махалата.