vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Поезия

Сънувах че пиша стихотворение

Сънувах че пиша стихотворение
Когато се събудих не помнех нищо
Освен че сънувах че пиша стихотворение

Киновечер

Хубава вечер
Участвах с пет лева
В розата дъщеря ми с три
Беше толкова щастлива
Че ще изненада майка си
Филмът е пълен с живот
Смъртта е толкова близко
Може би още един филм

Забравения шоколадов медал
И дълга нощ

Реклама

Жената е рана

Красивата жена е обещание
Обещание за вечност
Жената е рана

Умната жена е обещание
Обещание за разговор
Жената е рана

Страдащата жена е обещание
Обещание за достоен враг на смъртта
Жената е рана

Щастливата жена е обещание
Обещание за щастието
Което иска вечност

Жената е рана

Творчеството е вечност

Когато го направихме беше
Мъгливо мрачно и тихо

Въображението без което няма правене
Свърши работата си ти беше щастлива

Сега слънцето изпълва с магия мястото
Белотата на снега следите от пикня и изпражнения

Трите снежни топки подредени в равнобедрен триъгълник
По посока на часовниковата стрелка

Първо главата после торса
Накрая долнището на туловището

Кехлибарени идеи на платон
В косите лъчи на следобедното слънце

Творчеството е вечност

Правене на снежен човек (2)

Дори в полите на витоша снегът е оскъден
Всяко претъркулване на снежната топка оголва
Черни влажни рани жълти борови иглички
Овъглени шишарки всичко полепва по топката
Снега пари по измръзналите пръсти като отдавна
Забравено междучасие с големия сняг от детството
Превиването на гръб над топката още не е подчинение
Боровете се надвесват без да шумят сухото дърво също
В горната част на поляната стои и ни гледа без очи вече
Стар снежен човек с гладко от топенето лице на мястото
На окапалите копчета кафяви петна без видими следи
От очите абстрактна глава на малевич първо кръстим
Новия снежен човек после прекръстваме стария

Правене на снежен човек

Дори в полите на витоша снегът е оскъден
Всяко претъркулване на снежната топка оголва
Черни влажни рани жълти борови иглички
Овъглени шишарки всичко полепва по топката
Снега пари по измръзналите пръсти като отдавна
Забравено междучасие с големия сняг от детството

Превиването на гръб над топката още не е подчинение

Боровете се надвесват без да шумят сухото дърво също
В горната част на поляната стои и ни гледа без очи вече
Стар снежен човек с гладко от топенето лице на мястото
На окапалите копчета кафяви петна без видими следи
От очите абстрактна глава на малевич първо кръстим
Новия снежен човек после прекръстваме стария

Възхвала на забравата

Все забравям на колко стола седите
Все забравям на колко маси седите
Все забравям на колко господари служите
Все забравям от кои господари получавате награди
Все забравям колко нееднозначно е
Седенето на много столове
Все забравям колко нееднозначно е
Седенето на много маси
Все забравям колко нееднозначно е
Служенето на много господари
Все забравям колко нееднозначно е
Получаването на награди от много господари
Все забравям колко нееднозначно е да забравям.

Нацистката литература в Америка

Любима книга
Фйюрера поздравява президента на аржентина
За победата над членка на нато
С чернокожи футболисти от магреба и субсахара
Фйюрера е щастлив
Насред толкова злочестини
Както отдавна не е бил
След олимпиадата от 36-та
Фйюрера е жив
Напът за аржентина

Всичко доказва

Всичко доказва
Че между живота и поезията няма разлика

Слънчевото затъмнение над цикладите
И първото запазено и датирано стихотворение

Поетът анархист и превръщането му в национален поет
В германския италианския съветския монументализъм на 30-те

Сюрреализма дадаизма агитпропа
Заличаващи границата между живот и литература

Фб и петнайсете секунди слава
Всеки божи ден дай ни днес

Достоевски духовните ценности
И да убиваш да убиваш да убиваш

Любовта и смъртта като любими теми на поезията
И често срещани явления в живота

Общо взето всичко доказва
Че между поезията и живота няма разлика

Умиращата книжарница

Не знам какво ти липсва
Но от години те гледам да умираш

Идеалният център спирката на трамвая не помръдва
Невидимия прах покриващ всичко в теб

Няма го обещанието за щастие
На наскоро реновирана книжарница в мола

Дори луксозните издания
На първа линия на витрината ти

Не проблясват с непорочната чистота
На най-мизерната мека корица онлайн

Проклятието на наемния труд
Видимо тегне над персонала ти

Нито жизнеутвърждаваща униформа на голяма верига
Нито дрехите на продавачка в квартална бакалия

В какво вярваш на какво се надяваш тук
Фалира друга в края на 90-те

%d блогъра харесват това: