Очаквайте
в БРОЙ ХХХІІ (ЯНУАРИ) на сп. Нова социална поезия
МИХАИЛ ЛЕРМОНТОВ в превод на Мария Шандуркова
В небесата – чудно и спокойно!
Спи земята в ореола син!
Що ми е тъй трудно и тъй болно?
Чакам ли? Жалея може би?
От живота си не чакам нищо
и не жаля миналото аз;
свободата и покоя искам!
Да забравя всичко и заспя!
& Dimitar Yaranov, Тъмни заеми I ,75 x 55 см., сухи пастели, хартия, 1994
а людете ще могат сега да обират трошиците до насита и кур
да идат на милото боженце в пастта като едновременно се въртят на хуйовете на биячи
и нека божето също да види каква гадост е тука при нас в умовете и обратно
да слезе на земята си всички да ни замонаши и разкара по спирките
там птицата свети с лице
там ресниците
промити са до сребро
на бивалицата и прибоя втечнен е предела
и да денем маринката няма къде
такованката
помюнхаузваме
се за гъзлото
едно-и-две-и-треее
але
хоп!
таковата
Като ви гледам, май се раздвоявате, правителю
а при мен – манна и каша
а в кашата – зърна стохилядни
и всяко – небожител сякаш
както лъвица меко жертвата прегръща
и впива зъби в козиняво гърло
а жертвата потръпва нежно се разтапя
така нараства слънцето и мъкне
ръмжейки нощ подгизнала в леговището си
разкъсва голата й вратна жила
напълва с гъстата солена течност чашата
косматите лъчи поклащайки
надига се над океана и стои
над огледална сребърна украса на икона
докато рибите не си оправят сметките
и глътнат космоса застанат на колèне
така обичат боговете своите растения
vs. archives 