vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Манифест

Долу

Либералната демокрация или капитализъм и нейните политики на идентичност пораждат своя гробокопач (по Маркс). Ужасяващо е, че Маркс отново е руснак и този път е не комунист, а фашист. Да живее немският евреин и Социалистическите Съединени Американски и Европейски щати! Долу социализмът и нацизмът в една отделно взета страна отново. Долу Сталинската награда за мир на Луи Арагон отново.

Точка на невъзврат

Днес бивша моя студентка, от която нямам лоши спомени, ясно и отчетливо заяви, че това, от което имаме нужда в момента, е Червената армия.

Нищо особено общо взето, нормален рашизъм, обикновен руски нацизъм.

Особено е само усещането, че бивш твой студент е обикновен нацист. Сигурно така се е почувствал Хусерл след ректорската реч на Хайдегер. Аз не съм Хусерл, тя не е Хайдегер, но странността на усещането е подобно.

Никога не съм имал като преподавател претенцията да формирам личности. Както в университета, така и в поезията вярвам единствено на препредаването на някакъв обективен пламък от индивидуална свещ на индивидуална свещ.

Нещо повече: преди 24 февруари изпитвах интимен и открит афинитет към крайнолявото и крайнодясното. Непетрорубладжийското, негазорубладжийското крайноляво и крайнодясно. Политическият авангард като естетически авангард.

Преподавател и поет без наивна откритост към екстремното е мошеник. Червената армия е точка на невъзврат.

Ты меня уважаешь

Загиващите империи са смешни. Смешна е Римската империя в Сатирикон, смешна е Испания на Дон Кихот, смешна е Австроунгария на Мъжът без свойства. Дойде й редът и на Руската империя.

Не би трябвало да има драма и големите руски романисти говорят за това още от края на СССР: Омон Ра на Пелевин, Ден на опричник на Сорокин, многотомната История на руската държава на Акунин, завършена навреме в навечерието на войната.

Само русофили, ченгета, русофили ченгета и ченгета русофили виждат някаква драма в смешния край на Руската империя.

Ты меня уважаешь?!? повтарят те настървено.

Но това е монолог на алкохолик, вечния патетичен смешен руски алкаша.

Очаквайте в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия

Очаквайте

в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия

ИВАЙЛО БОЖИНОВ, визуален артист на БРОЙ ХХХV

& Ивайло Божинов, Hitchcock

278494945_1440868352996689_7596249726189593132_n
Screenshot 2022-04-16 102535

Колко смешни бяха бюргерите

колко смешни бяха бюргерите преди 24-ти с тяхната култура на вината

колко яки бяха русокосите бестии от североизток преди 24-ти, по-високо от ницшеанството на руската мафия немаше

хитроумните му бюргери след 24-ти с тяхната смешна култура на вината

Вчера минах покрай сградата

Вчера минах покрай сградата на телефонната станция на Оборище. Беше полуразрушена, отделни стени стърчаха без покрив в нищото, два багера ровеха из вътрешностите.

Гледката беше призрачна, на една пряка от Френското посолство, до скъпите ресторанти и наблюдаващите разрушението буржоа.

Това ли иска Западът?

Нацистка Русия трябва да бъде разрушена

Моят учител в поезията е Бертолт Брехт.

След като Хитлер идва на власт, Брехт емигрира и започва да пише поезия, чиято пряка цел е поражението на нацистка Германия.

Аз сега не мога да пиша поезия, но нагласата ми е същата. Всеки мой ред има за пряка цел поражението на нацистка Русия.

Никога не съм предполагал, че Русия ще стане нацистка страна в буквалния смисъл на думата. Отчасти поради наивност, отчасти поради интимна детска привързаност към руската литература. Поетът, който пробуди в детските ми години поета в мен, е Пушкин.

Всичко, което знам за Русия отвътре, от 10 години съветско елитно екстериториално училище, поставям на служба на поражението на нацистка Русия.

С всеки мой ред до падането на Путлер ще заявявам:

Нацистка Русия трябва да бъде разрушена.

Не виждам друг начин да спася за себе си моя Пушкин.

Нацистка Русия трябва да бъде разрушена.

Cover_Antologia_3
%d блогъра харесват това: