vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Манифест

Интервю на Марина Василева с Владимир Сабоурин

 

Марина Василева: Разкажете малко за Вашата лична история. Вие сте роден в Куба. Вашият баща е кубинец, а майка Ви е българка.

Владимир Сабоурин: Роден съм в Куба, но съм донесен като 9-месечно бебе в България. Родина идва от място на раждане, но при мен не е съвсем така.

МВ: Въпреки смесения Ви етнически произход, как индетифицирате себе си?

ВС: Идентифицирам себе си като поет, а не през етническия произход. Но едва ли щях да съм точно този поет без именно този произход.

МВ: Възможно ли е човек да съчетава в себе си две култури или едната винаги доминира?

ВС: Животът е винаги асиметрия, напълно симетрични са само неорганичните образувания. Без доминация и борба между доминиращо и доминирано няма живот.

МВ: Трудно ли Ви е било (или Ви е) да сте наполовина кубинец в България, чувствали ли сте се дискриминиран?

ВС: Като дете бях поразен, когато разбрах, беше ми дадено да разбера, че не съм като останалите. „Негър”, разбира се.

МВ: Забелязвате ли промяна в отношението на българите към хората с различен цвят на кожата или различна религия?

ВС: През стария режим, така наречения „социализъм” или „комунизъм”, България беше по-видимо провинциална страна в сравнение със сега, дори в София, където съм израсъл. Промяната е очевидна: вече хората с друг цвят на кожата просто са много повече (поне в по-големите градове), но и расизмът, който старият режим лицемерно отричаше, е повече. Религиите би трябвало да преодоляват расизма, но често го подсилват, уви.

МВ: Защо според Вас малцинствените групи не успяват да се интегрират, а се капсулират в нашето общество?

ВС: Капсулирането на българските граждани от ромски и турски произход е политически проект, който осигурява твърд електорат в рамките на една в основата си мафиотска политическа система.

МВ: Вие сте известен български поет и професор по литература, как Ви се струва ситуацията в съвременната българска литература и изкуство?

ВС: Широко известен в тесен кръг, както се казва (смях). Българската литература е доста точно копие на българската политикономия – мафиотско-олигархични са и двете.

МВ: Днес, когато технологиите, прагматизмът и рационалното отношение към света доминират и всичко се изчислява, къде е мястото на изкуството в такъв свят?

ВС: Колкото по-сложна е една рационална система, толкова повече нараства неконтролируемото в нея. Сферата на изкуството не е изключение в това отношение, само дето там неконтролируемото съзнателно се търси и култивира като противоотрова.

МВ: Като за финал: има ли шанс хората да загърбят различията, които ги разделят и противопоставят и какъв съвет бихте дали на младите ученици и бъдещи писатели, художници, учители и бизнесмени в тази стая?

ВС: За мен шансът е възможен само ако има отвъдни основания. Странно е, но можем да бъдем човечни едни спрямо други само ако има нещо отвъд нас, което не може да се сведе до човешкото. Само ако вярваме в нещо справедливо и милосърдно отвъд нас.

 

София, 13.01.2019

 

 

 

 

 

 

 

Реклами

Alexander Nikolov: Fairness — Global Literature in Libraries Initiative

Fairness Fairness? The slogan reads: “The music we all love”. From the burglars of military warehouses, stalls overflowing with camouflage equipment and boots, to salesmen lined up on the road to the sea. “The music we all like” is a shelf of pop discs in a petrol station. The field burns. The vase with sunflowers […]

via Alexander Nikolov: Fairness — Global Literature in Libraries Initiative

New Social Poetry: an interview with Vladimir Sabourin

Global Literature in Libraries Initiative

„New Social Poetry“ is a Bulgarian literary movement, created in 2016 in Sofia. The first publication of this group, the „Manifesto of the New Social Poetry“ has created a lot of controversial discussions due to the outspoken rhetoric of the text against the so-called „peaceful transition“ in Bulgaria, a period after the official end of communism that can be characterized, among others, by a continuity of old elites and their representatives in the cultural sphere. In an essay collection „Towards a New Social Poetry“ by the group’s founder, Vladimir Sabourin, the author offers his analysis of the situation of Bulgarian poetry and the conditions in which it is created today; recent developments related to the prestigious „Literary Journal“ (Literaturen Vestnik) were for him obviously the trigger to create this new poetic movement. In the short time since its foundation, the group has held many…

View original post 2 166 more words

Memento

 

Генерална индулгенция за Rattenmann.

 

 

 

 

Не е зле да се припомни

 

Тъй като г-н Атанас Петров, издател, изключен от редакцията на Нова социална поезия и от издателската програма на групата, продължава да си прави ПР за сметка на НСП, в личен план малко конкретика зад морално-предприемаческата му бомбастика:

Г-н Петров упорито и напоително посещаваше четения на НСП без някой да му обръща внимание, докато след едно от поредните четения се приближи до мен и ме заговори. Предложи си услугите като издател, искаше да издава първо списанието в хартиен вариант, после някакво вестниче, което редакторите на НСП да списват.

Бяхме резервирани към щедрата му оферта, защото звучеше като ланшен провинциален сняг, абсолютно аут спрямо мрежовите реалности, в които работим. Но той беше много настоятелен, недочувайки резервите ни.

Имаше грандиозни планове, свързани с НСП, напълно неуместни и неразбиращи логиката на функционирането на ФБ. Смяташе, че щом имаме над 5000 последователи на ФБ страницата ни, може да разчита на също толкова купувачи на нещо наше, издадено от него. Пълен ъпсурт на човек, който е абсолютно ненаясно с новите платформи, но търси бърза печалба от тях.

Разбирам фрустрацията му, некоординирано изливаща се под формата на обичайната му диалогично глуха езикова салата. Той и провинциалното му издателство получиха пословичните 15 минути ФБ слава след изключването му от Нова социална поезия.

Харизваме му я.

Но след тези 15 мин. ще се наложи отново да потъне в провинциалното глухо нищо на зле издадените си книги.

Успех, г-н Петров. Беше ми ужасно уморително да Ви познавам.

Владимир Сабоурин

София, 28.03.2018

 

 

 

 

 

Manifesto of the New Social Poetry. Thirteen Translations

 

Горди сме да представим корицата на книгата „Manifesto of the New Social Poetry. Thirteen Translations“, дизайн Ваня Вълкова

Очаквайте книгата в пейпърбек и киндъл в края на март!

 

 

 

 

 

Сп. „Нова социална поезия“, Брой 11, Март, 2018

 

Духът ми се стремеше нависоко,
а пък любовта красиво го снишаваше,
със силна болка го прегъва.
Така дъгата на живота изминавам
и се завръщам, откъдето идех

ФРИДРИХ ХЬОЛДЕРЛИН в превод на ДИМИТЪР ЗАШЕВ

 

БРОЙ 11 (МАРТ)

 

 

 

 

 

Towards a New Social Poetry е в издателството

 

Благодаря на Кристофър Бъкстон за превода, на Христина Василева и Венци Арнаудов за щедрото му подпомагане, на Венци Арнаудов, Христина Василева, Томас Хюбнер и Павел Петков за редакцията и коректурите, на Ваня Вълкова за дизайна на корицата, на Томас Хюбнер за издателско-логистичната помощ, на Нова социална поезия и Сирма Данова за смелостта да го направя.

Preview

 

 

 

 

 

Корицата на Towards a New Social Poetry, дизайн Ваня Вълкова

 

 

 

 

 

Това е кратък коментар към почти единодушната яростна атака срещу ревюто на Кирил Василев за изложба на Хубен Черкелов

 

Това е кратък коментар към почти единодушната яростна атака срещу ревюто на Кирил Василев за изложба на Хубен Черкелов.

Не откривам една неясна или прекалена теза в текста на К. Василев. Пределно ясно и отчетливо се аргументира, че капиталът вече има свое изкуство и в България. Той е платил скъпо на експерти от гилдята, които срещу високи хонорари са препоръчали съотвеното изкуство като рентабилна инвестиция, а и за самото изкуство.

К. Василев в прав текст твърди, че това скъпо оценено изкуство е псевдофолклорен шит, опакаван в конвертируем попарт.

В стоковото позициониране на този изконно-глобален шит взимат участие както експертите, така и пряко държавата, държавата на олигарсите.

Вече и в България олигарсите имат свое изкуство, защитавано от експерти и Държава, ни казва ясно Кирил Василев.

Почти единодушният вой е неизбежен. Не разбирам от визуални изкуства, но К. Василев разбира. Но и без да разбирам, в литературата е същото: изконно-глобален шит, зад който застават експерти и Държава в услуга на олигархията, която държи вече да има добър вкус.

За него е платено скъпо с откраднатите пари на нашите родители и наши.

https://www.kultura.bg/bg/article/view/26964