vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Манифест

Добавка 12 към Манифеста на Нова социална поезия (арх. Тодор Цигов)

 

В Манифеста на новата социална поезия основен момент е апелът за поетично качество, с набелязване враговете на това качество, образувани в стихийните социално-икономически процеси. Поезията – не само стихотворна, а в прозата, живописта, скулптурата, архитектурата, музиката и т.н. – има социална роля. Стесняването на кръга от хора, нуждаещи се от поезия, означава, че тя все повече губи тази роля: основен проблем, на чийто фон се развива проблемът за поетичното качество.

Значим социален недъг понастоящем е разделянето на личния от обществения живот – вътрешната раздвоеност на личността – дори не рядко с повече от две роли (маски). Това разделение е загуба на психична цялост, тоест на творчески потенциал; докато в тежки времена, каквито са днешните, именно творческият потенциал, в масовите си прояви, е спасителен.

Поезията е социален фактор, поддържащ и психичната цялост, и творческия потенциал. Затова поезията трябва да достига до повече хора. Вместо това тя стеснява хоризонта си и, независимо от качеството, се превръща в елитарно самодостатъчно хоби. Причината е естествена и стихийно развила се. С развитието на личността (хилядолетен исторически процес) творчеството ОТ ИМЕТО НА ХОРАТА се измества постепенно от творчество ЗА ХОРАТА – изява на личността – и дори в най-добрите случаи е сякаш творчество-подарък от „висше същество”. Хората, ако приемат подаръка, признават с това пред себе си, че са „нисши”: което снема творческия подход към живота; инхибира масово творческия потенциал. Затова те не приемат отначало дори Христос и поемат вината да го спрат. По този повод грузинският философ Мераб Мамардашвили казва в една своя лекция: «…не може без вина. Защото, ако искаш да останеш невинен, нищо няма да спре „живите Христоси и Богородици”, които искат на мига да прелопатят всичко. Те бързат, боят се, че и без тях работата ще бъде свършена. Някой друг във времето ще я свърши.» По силата на тази тенденция изолацията на поезията от хората нараства, а психичната им цялост – базата на масовия творчески подход към живота – се губи.

Напротив, хората приемат творбата, създадена от тяхно име, припознавайки се в нея. Но това налага тя да е безименна, както във фолклора. Във фолклора творецът не е автор, а майстор: което не изключва славата. Авторът се появява в западноевропейската култура с Ренесанса, а в българската култура чак след Освобождението, което означава, че потенциалът ни за безавторна поезия е много по-съхранен. Но от Освобождението този потенциал е осъществен само в един творец: Владимир Димитров Майстора. Никой друг не остава с такова прозвище в народната памет, безпогрешна в своята стихийност.

Да се твори от името на хората означава създаване на произведения, чрез които хората – такива, каквито са – да постигат психична цялост, вътрешна опора в живота. Подобни произведения се разпространяват неудържимо и спонтанно, сякаш случайно: по свои канали в социалния организъм, нямащи нищо общо с легалните канали (и бариери). Тези нелегални канали днес са запуснати, но остават работоспособни. Те са запуснати, защото, вместо нужни на хората произведения, се създават произведения, чрез които авторът търси „разбиране”. Хората, които и така не живеят леко, трябва допълнително да се натоварят психично, за да „израснат духовно до нивото на произведението”. Това са порочни очаквания. Не художественото произведение кара хората да израстват духовно, а масовият им творчески подход към живота, на базата на психичната цялост, постигана и поддържана с помощта и на произведението.

Великият поет, например Христо Ботев, е велик именно защото дава опора за психичната цялост на хората, облекчавайки живота, въпреки неблагоприятните обстоятелства; а не защото открива нови, гениални поетични форми, до които хората трябва да израснат. Творецът следва социалната необходимост, а необходимата поетична форма сама се случва чрез него. Думи като „гений, талант” са чужди в културата ни. Ние казваме „богоизбран, боговдъхновен”, тоест посредник, а не автор.

Никой не дължи разбиране и подкрепа на автора. Разбран и подкрепен трябва да се усети зрителят, читателят, слушателят. Докато това не започне отново да се случва, нелегалните канали на народната памет и признание ще пустеят. (11.08.2017, имейл)

 

 

 

 

 

 

Анкета 1 година Манифест: Отговаря Росица Бакалова

 

1. Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

Колкото и да не иска да си признае, Корпорацията е ядосана от явлението НСП. За първи път разкриването на Корпорацията е ясно, конкретно и разкриващо как работят механизмите й. НСП ясно показа, че има в себе си капацитет, интелектуален и творчески, за да постави на дневен ред истината за литературата не само в България, но и по света. Бог Пазар е атакуем, показани са слабостите му, а щом има слабости, той вече не е бог, а само Пазар. Неминуемо част от хората, които силно подкрепяха НСП, а и бяха част от създаването й, попаднаха в лепкавата прегръдка на Бог Пазар и мейнстрийм изкушенията му. Това не би следвало да разстройва последователите на НСП, защото в цялата човешка история изкушението и съмнението са фундаментални проблеми от митологичния свят на словото до постмодерното свръхсловесно общество. В лично качество аз съм непримирим зилот в непоносимостта си към Корпорацията и непримиримостта към нейното желание да продава морал, изграден чрез парични траншове.Това не означава омраза, а копнеж по истината.

2. Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

Както споменах вече, от гръцката драма до ден днешен, нищо ново под Слънцето. Трябва да се гледа философски, но без промяна в курса на НСП. Няма как НСП да е иманентна на Манифеста си, ако едновременно с това се правят лайфстайл прескачания по корпоративни „нощни клубове“, разбирайте издания. Жадните за слава няма как да престоят повече от няколко месеца в НСП. По-скоро драмата е при онези хора, които не могат да поставят себе си и егото си в смирение пред дадена идея. А идеите са именно онези, които осмислят хората. И ги правят естествени протагонисти. А не кандидати за такива. Историята го е доказала.

3. Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

Промените са необратими, но това не означава, че ще се случат без натиск, без раздиране на завесата и без драматични действия. Субекти на промяната могат да бъдат само онези, които разберат, че за постигане на промяна се изисква последователност и жертва. Осъзнаване каква е реалността и как тя може да бъде целенасочено променена. Подозрителността към самия себе си е задължителна. В здравословни количества тя се превръща в себекритичност и взискателност към собствената личност. Защото субектът априори знае, че е слаб и длъжен да се бори с това.

4. Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

Статуквото бе обезпокоено. В момента то прилага тактиката да се преструва, че няма проблем. Подобна тактика е избрана, защото статуквото има реален проблем. То вече ясно и категорично е компрометирано. Компрометираността се задълбочава и от цялостната политическа, културна, икономическа и социална реалност в държавата, а и в света. Подобна реакция е меко казана жалка, защото статуквото не се удържа и реагира. Чрез конкретни имена. И чрез конкретни действия. Обидното за статуквото е, че то не може да приложи срещу естествени явления като НСП нито един интелектуален и реален протест, аргумент или апел. Това разкрива несъстоятелността на статуквото. Претенциите за елит са несъстоятелни, понеже елитът не може да остане глух за страданието, но статуквото може. В този смисъл статуквото чрез своята вродена или придобита глухота, се е отказало от елитарност. Поради своето насилствено завземане на самото понятие.

5. Би ли (пре)подписала в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

Категорично бих преподписала Манифеста.

 

 

 

 

 

 

Новият брой на сп. „Нова социална поезия“

 

Горди сме да представим

НОВИЯ БРОЙ НА СП. „НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ“

С участието на:

Александѫр Николов
Божидара Мавродиева
Ваня Вълкова
Ваилия Костова
Владимир Градев
Владимир Сабоурин
Гергана Валериева
Елка Василева
Златомир Златанов
Иван Карадочев
Иван Маринов
Илиян Шехада
Кирил Василев
Кева Апостолова
Кристина Крумова
Мишел Фуко
Росица Бакалова
Султан Ангелов
Томас Хюбнер
Хайнер Мюлер

Бях изпреварил заселниците, тяхното бъдеще,
затова изглеждах малко самотен.
Но да бъдеш строител
и да приемеш борбата като сърце на твоето тяло,
утрешния живот да защитиш искрено в себе си,
както дървото без намек брани хралупата –
нали на това учат старите майстори

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ

(& Андрей Звягинцев, Изгнание, 2007)

ОЧАКВАЙТЕ НА 1 СЕПТЕМВРИ!

 

 

 

 

 

 

Анкета 1 година Манифест: Отговаря Иван Карадочев

 

1. Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

Включването ми в един литературен проект, движен от преобладаващо млади хора, за моята възраст може да бъде само позитивно. С уговорката, че не пиша поезия, а се опитвам да я преживявам и мисля. В естетически план това беше вариант да се провиди нов поетичен смисъл след модернизма в неясното постмодернистко поле на поезията. Нова трансцеденция и нов етос. Това преценявам, че си струва.

2. Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

На конкретните поводи гледам малко отстрани. Трябваше да прецизирам някой от естетическите си предубеждения, формирани като реакция на тоталитарната нормативност. Имам предвид социалните съдържания на поезията.

3. Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

В полето на поезията всичко оставя следа. Дори нейните последствия да се изявят със закъснение. Разбира се субектите са авторите на НСП.

4. Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

Обезпокоено е меко изразено. А неговите алтернативи са автономни естетически инициативи като НСП.

5. Би ли (пре)подписал в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

Разбира се, че бих го преподписал. Манифестът е възможност поезията да локализира свое езиково пространство в началото на духовността и по този начин да заеме полагащото ѝ се място в културната актуалност.

 

 

 

 

 

 

Очаквайте МИШЕЛ ФУКО в превод на ВЛАДИМИР ГРАДЕВ

 

Очаквайте

МИШЕЛ ФУКО в превод на ВЛАДИМИР ГРАДЕВ

в септемврийския брой на сп. „Нова социална поезия“:

Хомосексуалистите, твърди психиатричен трактат, често се самоубиват. „Често“ ме очарова. Да си представим, значи, източени, хилави, бледоскулести момчета, неспособни да прескочат прага към другия пол, остава им само да вървят към смъртта цял живот, от който излизат незабавно, затръшвайки с все сила вратата. А това безпокои неминуемо съседите. Вместо сватба, женитба със смъртта. Другият бряг вместо другия пол. Ала са толкова негодни да умрат докрай, колкото и да живеят истински. Хомосексуалистите и смъртта взаимно се злепоставят в тази тъй смехотворна игра. Да поговорим малко за самоубийството.

(& Michel Foucault / Владимир Градев)

 

 

 

 

 

Анкета 1 година Манифест: Отговаря Ваня Вълкова

 

1. Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

Един лайк от май 2017 във ФБ не е всъщност подписване, а просто мигновена съпричастност. Като автор напълно заставам зад 90% от идеите и думите на Манифеста, а останалите 10% се пазят за моето лично поле на разбиране. Преди майския-его-сблъсък бях чела Манифеста два пъти и точно поради това се заинтересувах и исках да представя пред и да публикувам стихове в НСП.

2. Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

Лятото на 2016 за мен няма образ. Аз знам за НСП от май 2017 . Точно тогава и изпратих и публикувах в НСП. Точно, преди и по време, на ГОЛЯМОТО разцепление в екипа на Нова социална поезия. Тази неистово избухнала БОМБА в публичното фб пространство ме направи външен наблюдател, но и коментатор, на неспиращи фотонни стрелби и размяната на диалози между част от, вече бившото ядро, на НСП и това окончателно ми помогна да застана в творческото поле на моя истински интерес – точното място между мен и добрата поетична среда.

3. Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

Да. Една от наистина важните промени, поне за мен, е, че НСП е творчески организъм-място за диалог, който има силно привличане и то абсолютно некомерсиално, непопулистки, нерейтингово или партийно автори, които пишат качествени текстове и поезия. Това е дискусионна и променяща се среда на обмен на идеи, поезия, думи, визия и мисли. Среда която предлага, дава, получава и образова.

4. Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

Да. Статуквото беше твърдо ядро, което не пропуска никой да премине, дори в орбита около него. С много малки изключения, но те пък бяха свързани с популистки рекламни игри и рейтинг. А това ядро беше обвързано с представи, които декларират тезата, че поезия може и е желателно да публикува само човек, който е: наш приятел както и да го разбирате; завършил нещо свързано изобщо с хуманитарни дисциплини. Почти винаги.

5. Би ли (пре)подписала в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

Всъщност да, но реално не обичам да подписвам каквото и да е било, ако то дори и минимално може да ограничи моето поле за творческо действие. Чувствам се и искам да съм част от НСП и ще съдействам в проектите, събитията и идеите които ще имаме и имаме.

ПП. Мислейки по тези въпроси още от месец май, мога да кажа, че самата дума-понятието МАНИФЕСТ, като програмно обръщение, по своята природа е чисто модерно явление. Литературно-художествено или политическо, а в пост-пост модерната ситуация неговият смисъл се е размил; вече не е различим и обърква. Мисля леко е избледнял и вече е с по-меки очертания. В началото на миналия век са написани доста литературни и художествени манифести и те са били много важни за очертаването на полето на въздействие и физиономията на течения, като манифести от руския авангард и/или манифеста на ДАДА или „Майскиият манифест“ на ВМРО. Така да се каже манифеста като явление е вид ПРО-послание, с ясни правила и посоки на действие и винаги неговата генеалогия е революционна, тоест стъпва на искания за радикална промяна и ясно деклариране на ценности.

 

 

 

 

 

 

Анкета 1 година Манифест: Отговаря Александѫр Николов

 

1. Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

Всъщност го подписах съвсем скоро – септември ще станат приблизително два месеца, иначе следя проекта още от самото му създаване. Видях как постепенно придоби популярност във фейсбук. Чух как познати започнаха да говорят за НСП. Поколебах се дали и аз да не се включа, но на онзи етап сметнах, че времето не е дошло. Сега е друго.

2. Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

Както казах, тогава все още не бях част от НСП, но това, което видях отстрани, беше как постепенно НСП си проби път в литературното пространство, как продължава да си пробива път в литературното пространство и как – дай боже – ще взриви старото литературно пространство, за да проправи път на новите автори и новата естетика.

3. Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

Разбра се, че постмодернизмът е отживелица и има своя алтернатива – и то не само една, а букет от алтернативни стилове и начини за правене на литература, обединени под шапката на НСП, която е достатъчно широка, че да има място за всеки автор да изрази себе си… А да – и се оказа, че авторът изобщо не е мъртъв, а е по-жив от всякога и има все по-изгарящото желание да твори.

4. Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

Статуквото се изплаши от Манифеста и от хората зад манифеста, които всеки ден стават все повече и повече. Аз съм алтернативата, Ти си алтернативата, Ние сме алтернативата!

5. Би ли (пре)подписал в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

Бих го преподписал, да. Манифестът е в основата на всичко случващо се в НСП. Той е причината, поради която станах част от НСП.

 

 

 

 

 

 

Анкета 1 година Манифест: Отговаря Иван Маринов

 

Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

Манифестът продължава да бъде и ще бъде актуален дотогава, докогато сдвояването на академизъм и лайфстайл (квази)литературност съществува.

Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

Като оттогава спорадичен сътрудник за мене бе важно създаването на платформа с ясно изразена ценностна програма, която би отменила диреното в младостта оправдание за некачественост и конвейерност на писането. Последвалите опити за наводняване (или заблатяване?) на НСП с естетически ексхибиционисти бяха за радост пресечени навреме.

Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

Труден въпрос. Всеки, който бе писал досега, продължава да пише – и тук конфигурацията воля-за-сцена-на-всяка-цена бе надвиснала застрашаващо над НСП. Свободната сцена не означава, че всичко трябва да бъде публикувано. В духа на Манифеста Свободната сцена е символ и емблема на високата отговорност на всеки автор и редактор пред самата сцена и пред самия себе си (какво и защо пиша и публикувам?). От други Свободна сцена бе разбрано другояче – като възможност за монстрация на производство, като панаирна сергия пред възможно най-многобройна клиентела.

Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

Вероятно бе обезпокоено, защото бе прекъсната неговата монологична диктатура в литературното поле; защото себевзискателните автори добиха възможност да се борят за публичност без да проституират със своите убеждения (което бе, е и продължава да бъде изискване за публикуване в тотал(итар)ната формация/институция на статуквото).

Би ли (пре)подписал в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

Да! Като възможност за култивиране на авторски почерк и дръзване на себеизговаряне – но тогава и само тогава, когато себеизговарянето е и мислене/творене за социалното и против всеки опит за калциране в клишета и конформност. Може би морално и естетически късогледото писане осигуряват възхитата на обикналата баналностите публика, но това (само)залъгване има своите по-далечни измерения, които не са безобидни. Днес Манифестът се нуждае от автори, които уважават достатъчно себе си, за да съхранят радикалността на изискванията към своето писане и за чието авторско име текстът е преди всичко автопортрет със своя физиономия (защото императивите за стандартизация и осигуряваща пазарен успех взаимозаменяемост са сирени, чийто глас изкушава много автори).

 

 

 

 

 

Анкета 1 година Манифест

 

1. Преди една година ти подписа Манифеста на Нова социална поезия. Каква е твоята лична равносметка?

2. Събитията от лятото на 2016-та, предшествали и предизвикали Манифеста, вече са предмет на борба за протагонизъм. Твоята персонална история на случилото се?

3. Промените в литературното поле изглеждат необратими. Такива ли са наистина? Какво всъщност се промени и кои са субектите на промяната?

4. Беше ли реално обезпокоено статуквото и кои са неговите алтернативи в момента?

5. Би ли (пре)подписал/а в момента Манифеста? Как виждаш перспективите за реална събитийност, основаваща се на Манифеста?

 

Отговорите в септемврийския брой на сп. „Нова социална поезия“

 

 

 

 

 

 

Отговор на Златко Ангелов

 

1) реалната конкуренция в бг лит-рата – поне в поезията – бе създадена през лятото на 2016-та

2) макар и в рамките на малък пазар, конкуренцията Е възможна, показваме го (разбира се, само в областта на поезията, но това вече е нещо)

3) при наличието на минимална конкуренция вече са налице условията на невъзможност на налагането на ЕДИН модел, както беше преди миналото лято

4) това не е малко

5) най-интересното тепърва предстои