vs. archives

Руското издателство Поляндрия, в което излиза Нобелоубежището, е свързано с капиталите на Якунин, важен путински олигарх от кръга Озеро.

Via Voya Marcheza

Книгите правят три неща – създават памет за продажби, второто е, че създават емпатия към продаващия (четеш за някой, който продава и отиваш на неговата страна, на страната на по-продаващия) и третото – създават вкус към продажби.

Гледах филма за Навални. Общо впечатление: добър документален филм. Филмът за Вапцаров и „Изкореняване“ на Костадин Бонев ме научиха да ценя жанра, на който доскоро не бях обръщал внимание. Научиха ме, че главен герой на добрия документален филм, митологичният му герой е ландшафтът.

Не съм се интересувал от Навални, за първи път го гледах като нашумя разследването му за двореца на Путин. И от пръв поглед не го харесах като човек, като държане, тази необоснована неприязън от пръв поглед, която е също толкова истинска или подвеждаща като любовта от пръв поглед.

Израсъл съм с русначета, между 6 и 16 години те бяха мои съученици или по-скоро аз бях техен съученик чужденец. Навални от пръв поглед не се вписа в иконографията на първите ми детски обаяния от руските лица.

Филмът ми обясни защо не го харесах от пръв поглед. Неговото лице е от епохата на ТикТок, моята иконография на руските лица е застинала в епохата на черно-белите снимки. Колко елементарно и глупаво от моя страна. Силно ме впечатли как се вписва във форматите на социалните мрежи, как прави дубли пред смартфона, как се консултира с дъщеря си за видео, което прави за ТикТок.

Спонтанната ми реакция спрямо Навални е била на стар провинциалист, който за първи път попада в Москва и е поразен от лицедейството на жителите на мегаполиса. Всъщност никога не съм бил в Русия, но предполагам, че така бих се почувствал при среща с млад московчанин.

Филмът беше с бели английски и жълти украински субтитри. Навални, семейството му и екипът му често говорят на английски. Журналистът от български произход Христо Грозев също говори на английски, понякога превключва на по-лош от английския му руски, доста объркващо езиково. Това допълнително ме затрудняваше, защото от началото на войната слушам само руския опозиционен Ютюб и съм превключил изцяло само на този език.

За филма е много важно, че реалните му персонажи играят себе си или буквално актьорстват, провеждайки разследването, за да разобличат агентите на руските тайни служби, отговорни за отравянето. Алексей и Юлия с децата си Даша и Захàр също играят във филма своя семеен живот.

Работата по разобличаването на агентите използва това онагледяване на разследването със закарфичените снимки, свързани с разноцветни конци, познато от кримките, което ми напомни за „Мементо“ и „Красив ум“.

Винаги съм се питал как разследващите журналисти се предпазват от пропадането в параноята на обектите, които разследват. Филмът много силно представя тази бездна на „легендите“ на агентите, над която се надвесва смеещото се лице на Навални. Но руският ландшафт казва друго.

Любимият ми ландшафт от филма е гледката от птича перспектива на панелките на Новосибирск. Любимото ми и решаващо документално познание е за забравените и отрязани като с нож протести в Русия отпреди войната: тълпите протестиращи, замерваните със снежни топки тежковооръжени полицаи, отделни посягащи им с голи ръце момчета, живите вериги от хора, съпротивляващи се на разкъсванeто и поединичното си завличане в арестантските автобуси, крещящите „позор“ и „не ни е страх“.

Къде е тази Русия? Все по-убедително ми се струва обяснението на Владимир Пастухов за изчезването й след успешното превръщане на зараждащата се гражданска война в империалистическа.

Филмът документира задушаването на една зараждаща се руска революция в „руския мир“ на империалистическата война.

Горко ви, миролюбци, вие предадохте революцията.

Току-що научих, че е починала Maria Fenerska

Тя беше моя студентка, от тези студенти, чиито погледи помниш, дори когато отдавна си забравил лицата

Не се бяхме виждали от онези далечни години, когато бях млад асистент и й водех часовете по антична и западноевропейска литература

Преди 5-6 години започнахме да си пишем, защото по неведомите пътища Господни тя стана оформител на книжните тела на антологиите на Нова социална поезия и след това на всички мои книги, последната от които завърши наскоро – синьо-бялата красавица с черно-бялата снимка от Тесалоники

Винаги професионална, изпипваща всичко и сдържана, Мария беше много щастлива с тази последна книга и го изрази по-емоционално от обикновеното. Сега разбирам защо

Преди две-три седмици й писах, за да я помоля да ми прати файловете за печат на книгата, които с обичайното си безредие някъде бях забутал. Тя ми отговори, че нещо не е добре, в болница е и ще ги прати като се прибере вкъщи

И ми ги прати на 24 януари с обичайната си коректност и нито дума за страшното – „Хубава вечер! Мария“

Първо си отиде Яна Левиева, сега си отиде Мария Фенерска. Какви жени, Господи, благодаря Ти, че ме дари с тях – знам, че не ги заслужавам, знам, че чрез тях си снизхождал да ми покажеш женствената Си милост

Господи на евреи и християни, приеми в топлия си майчин скут на водите на Небесния Тесалоники Мария и се смили над стария и недостойния, който надживява достойната, винаги младия поглед на съвършенството и милостта

Горди сме да представим

БРОЙ 37 (НОЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

Alexander Mitchev
Алехандра Писарник
Anita Zagorova
Борис Херсонски
Ваня Вълкова
Велина Караиванова
Vladimir Radenkov
Vladimir Sabourín
Габриел Гарсия Маркес
Город Глуповъ
Дамян Гочев
Desislava Valentinova
Добринка Корчева
Дора Радева
Evgeni Petrov
Emilia Yulzari
Ерика Джонг
Zhivka Baltadzhieva
Здравка Шейретова
Zlatomir Zlatanov
Ivo Gatsby Markov
Илиян Семов
Yordanka Rashkova
Каролина Алмишева
Katya Gerova
Laura Napalmer
Leonardo Gastón Herrmann
Mario Koev
Марио Мелендес
Marion Koleva
Mariyan Milkov Gotsev
Марко Видал
Milena Bakalova
Petar Peichew-Щурмана
Petar Toushkov
Reni Vaseva
Уилфред Оуен
Yuliyana Todorova

ВИЗУАЛЕН АРТИСТ на броя КАЛОЯН БОГДАНОВ

& Kaloyan Bogdanov, Диалог с куче без куче

Очаквайте

КАЛОЯН БОГДАНОВ (Kaloyan Bogdanov)

Визуален артист на БРОЙ 37 (НОЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

& Kaloyan Bogdanov, Диалог с куче без куче

УТРЕ

в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

Антоан Божинов
Ан Секстън в превод на Илеана Стоянова
Добринка Корчева
Владимир Висоцки в преводи на Reni Vaseva и Mariyan Milkov Gotsev
Petar Toushkov
Хари О’Конър в превод на Evelina Ivanova

Списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември 2022

Горди сме да преставим

БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

С участието на

Alexander Mitchev
Ан Секстън
Антоан Божинов
Антонен Арто
Пепа Шапатов-Михов
Асимакис Панселинос
Валери Вергилов
Ваня Вълкова
Велина Караиванова
Веселина Башова
Владимир Висоцки
Vladimir Radenkov
Vladimir Sabourín
Владо Любенов
Гордан Изметов
Дамян Гочев
Desislava Valentinova
Добринка Корчева
Дора Радева
Evelina Ivanova
Evgeni Barzashki
Zhivka Baltadzhieva
Zlatomir Zlatanov
Ивайло Божинов
Ioanna Zlateva
Илеана Стоянова
Kamelia Shtereva
Katya Gerova
Костис Паламас
Kristiqn Gerchev
Ливия Дамян
Лидия Иванова
Mariyan Milkov Gotsev
Марко Видал
Мартин Лазаров
Меги Зафирова
Милен Стоянов
Milena Bakalova
Palmi Ranchev
Petar Peichew-Щурмана
Petar Toushkov
Poovithal Umesh
Райчо Ангелов
Reni Vaseva
Светослав Нахум
Slava Kostadinova
Стефан Кисьов
Таня Николова
Хари О’Конър
Хорхе Мартин
Хуана Васкес Марин
Федерико Гарсия Лорка

Визуален артист на БРОЙ ХХХVІ Антоан Божинов

& Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

Очаквайте

в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

КАТЯ ГЕРОВА (Katya Gerova)

Харесвам хората с големи усмивки
С големи щърби усмивки
Защото няма по-красиво от това
Да приемеш живота такъв какъвто ти се представя, да понесеш ударите му

Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

Очаквайте

в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

ВАНЯ ВЪЛКОВА (Ваня Вълкова)

Понякога
ми е тъжно или енергията на сърдечния мускул
прекосява границата на възможното понасяне от
био инфраструктурната мрежа – кръвоносна система вени – артерии
кръвта нахлува по-силно и по-бързо
Отварям врата и излизам,
навън
Артериите на града са по-устойчиви

& Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991