vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Манифест

Литературната критика като евтина муфта

 

Този текст е отговор на ФБ пост на г-н Илиян Шехада от 18.05.2019. В поста си г-н Шехада описва събития, в които визира мен, Владимир Сабоурин, внимавайки да не ме назовава.

Постът е нарцистичен и очевидно несъгласуван поради късния час с психоаналитика му.

Първото, което г-н Шехада споделя, психоаналитично мислейки да не го споделя, са ежедневните му разочарования от всякакви академични хора.

Откакто Ани Илков отказа академично да се ангажира с него, г-н Шехада е докторант на невсякакъв академичен човек, от чието агентурно минало той очевидно ни най-малко не е разочарован. По необходимост тази впечатляваща липса на разочарование от ченгеджийския академичен истаблишмънт, на който г-н Шехада е на пряко академично подчинение, трябва да се пренасочи по-далече от докторанта Шехада – към всякакви академични хора.

В отношенията си с мен като всякакъв академичен човек г-н Шехада открай време е разчитал на муфтене на безплатни екземпляри от всякаквите ми академични и поетически книги.

Преди време реших да дръпна спирачката на тази муфта, но г-н Шехада продължаваше да настоява, че трябва да получава от мен безплатни екземпляри под претекста, че харесва книгите ми. Струва ми се, че той би се съгласил на всичко за безплатен екземпляр, дори да напише рецензия. Предложих му го, струва ми се, че се съгласи.

След като изтече карантинният срок, който си бях определил, за да съм сигурен, че муфтата няма да прерасне в литературна критика, като издател на измуфтената книга уведомих г-н Шехада, че измуфтеният екземпляр е рецензентски, предоставен от издателя на книгата, а не лично подарен от автора.

Ако съдя по ФБ поста му, г-н Шехада не иска да се задоволи просто да върне рецензентския екземпляр, представяйки казуса като литературнокритически, дори като симптом на културата му.

Твърди, че е обиден, предполагам в качеството си на литературен критик. Малко наранен е също, може би също като его на литературен критик.

Настояването обаче систематичната муфта да получи някакво звание и длъжност на литературна критика ми се струва леко пресилено.

Върнете книгата, ефтина муфто.

 

 

 

 

 

 

 

Реклами

Към едно In Memoriam

 

Този текст е предизвикан от некролога на Владимир Трендафилов, публикуван във в. „Капитал“ от 15 май 2019 г., чийто автор е Бойко Пенчев.

Нямам отношение към покойния Владимир Трендафилов, доколкото пътищата ни не се пресякоха в литературното поле нито веднъж през сравнително дългото ни съзнателно съвременничество.

Странно е наистина, че това не се случи през горещите ’90, когато всички пътища се пресичаха във в. „Литературен вестник“, където и двамата публикувахме. Но е факт, че не се срещнахме никъде в литературата или литературния бит, без да има причина да се избягваме.

Трендафилов не е бил мой преподавател, не съм имал пресечни точки нито с академичните му и литературнокритически занимания, нито с преводите му на поезия. Особено последното е конфузна празнина.

Правя този каталог на собствените си липси и празнини, следвайки литературноисторическата изчерпателност на некролога, който не се задоволява с жанровия екзистенц-минимум на траурното слово.

На фона на тази изчерпателност с поглед към литературната история назад и напред странно впечатление правят две оставени празни места.

Първото е ролята на Трендафилов като основен вътрешноакадемичен критик на „четворката“ в „Литературен вестник“, към която спада авторът на некролога. В. Трендафилов пръв атакува персонално лицата, които години по-късно потвърдиха ранната му диагноза. Едно от тези лица е авторът на некролога.

Второто празно място е въпросът за агентурната принадлежност, чието спестяване не е само въпрос на жанрова конвенция, а касае много по-дълбинни структури на историческия компромис, наречен Мирен преход.

Да се прехвърлят помирителни ръце над гробовете на Мирния преход е проява на лош вкус. Да се използва думата „вечност“ за литературноисторически манипулации под формата на траурно слово също.

16.05.2019
София

 

 

 

 

 

 

 

Случайно попаднал ми във ФБ расистки виц

 

Случайно попаднал ми във ФБ расистки виц – един от безбройните, в които мизерстващият бг негър се облекчава за сметка на циганите и негрите – ми припомни мълчанието на най-високообразованите, политкоректни, неолиберални, академични мизерстващи бг негри, когато бях квалифициран от анонимен субект от техните среди като „черна маймуно“. Докато продължавате да се държите като мизерстващи бг негри, представяйки политкоректни сивита за получаване на правилните пари, ще живеете в страната на мизерстващите бг негри, разказващи вицове за самите себе си като цигани и негри или мълчащи. За пореден път да Ви кажа: ебете си майката, за Вас няма спасение.

 

 

 

 

 

Интервю на Марина Василева с Владимир Сабоурин

 

Марина Василева: Разкажете малко за Вашата лична история. Вие сте роден в Куба. Вашият баща е кубинец, а майка Ви е българка.

Владимир Сабоурин: Роден съм в Куба, но съм донесен като 9-месечно бебе в България. Родина идва от място на раждане, но при мен не е съвсем така.

МВ: Въпреки смесения Ви етнически произход, как индетифицирате себе си?

ВС: Идентифицирам себе си като поет, а не през етническия произход. Но едва ли щях да съм точно този поет без именно този произход.

МВ: Възможно ли е човек да съчетава в себе си две култури или едната винаги доминира?

ВС: Животът е винаги асиметрия, напълно симетрични са само неорганичните образувания. Без доминация и борба между доминиращо и доминирано няма живот.

МВ: Трудно ли Ви е било (или Ви е) да сте наполовина кубинец в България, чувствали ли сте се дискриминиран?

ВС: Като дете бях поразен, когато разбрах, беше ми дадено да разбера, че не съм като останалите. „Негър”, разбира се.

МВ: Забелязвате ли промяна в отношението на българите към хората с различен цвят на кожата или различна религия?

ВС: През стария режим, така наречения „социализъм” или „комунизъм”, България беше по-видимо провинциална страна в сравнение със сега, дори в София, където съм израсъл. Промяната е очевидна: вече хората с друг цвят на кожата просто са много повече (поне в по-големите градове), но и расизмът, който старият режим лицемерно отричаше, е повече. Религиите би трябвало да преодоляват расизма, но често го подсилват, уви.

МВ: Защо според Вас малцинствените групи не успяват да се интегрират, а се капсулират в нашето общество?

ВС: Капсулирането на българските граждани от ромски и турски произход е политически проект, който осигурява твърд електорат в рамките на една в основата си мафиотска политическа система.

МВ: Вие сте известен български поет и професор по литература, как Ви се струва ситуацията в съвременната българска литература и изкуство?

ВС: Широко известен в тесен кръг, както се казва (смях). Българската литература е доста точно копие на българската политикономия – мафиотско-олигархични са и двете.

МВ: Днес, когато технологиите, прагматизмът и рационалното отношение към света доминират и всичко се изчислява, къде е мястото на изкуството в такъв свят?

ВС: Колкото по-сложна е една рационална система, толкова повече нараства неконтролируемото в нея. Сферата на изкуството не е изключение в това отношение, само дето там неконтролируемото съзнателно се търси и култивира като противоотрова.

МВ: Като за финал: има ли шанс хората да загърбят различията, които ги разделят и противопоставят и какъв съвет бихте дали на младите ученици и бъдещи писатели, художници, учители и бизнесмени в тази стая?

ВС: За мен шансът е възможен само ако има отвъдни основания. Странно е, но можем да бъдем човечни едни спрямо други само ако има нещо отвъд нас, което не може да се сведе до човешкото. Само ако вярваме в нещо справедливо и милосърдно отвъд нас.

 

София, 13.01.2019

 

 

 

 

 

 

 

Alexander Nikolov: Fairness — Global Literature in Libraries Initiative

Fairness Fairness? The slogan reads: “The music we all love”. From the burglars of military warehouses, stalls overflowing with camouflage equipment and boots, to salesmen lined up on the road to the sea. “The music we all like” is a shelf of pop discs in a petrol station. The field burns. The vase with sunflowers […]

via Alexander Nikolov: Fairness — Global Literature in Libraries Initiative

New Social Poetry: an interview with Vladimir Sabourin

„New Social Poetry“ is a Bulgarian literary movement, created in 2016 in Sofia. The first publication of this group, the „Manifesto of the New Social Poetry“ has created a lot of controversial discussions due to the outspoken rhetoric of the text against the so-called „peaceful transition“ in Bulgaria, a period after the official end of communism that can be characterized, among others, by a continuity of old elites and their representatives in the cultural sphere. In an essay collection „Towards a New Social Poetry“ by the group’s founder, Vladimir Sabourin, the author offers his analysis of the situation of Bulgarian poetry and the conditions in which it is created today; recent developments related to the prestigious „Literary Journal“ (Literaturen Vestnik) were for him obviously the trigger to create this new poetic movement. In the short time since its foundation, the group has held many…

View original post 2 166 more words

Memento

 

Генерална индулгенция за Rattenmann.

 

 

 

 

Не е зле да се припомни

 

Тъй като г-н Атанас Петров, издател, изключен от редакцията на Нова социална поезия и от издателската програма на групата, продължава да си прави ПР за сметка на НСП, в личен план малко конкретика зад морално-предприемаческата му бомбастика:

Г-н Петров упорито и напоително посещаваше четения на НСП без някой да му обръща внимание, докато след едно от поредните четения се приближи до мен и ме заговори. Предложи си услугите като издател, искаше да издава първо списанието в хартиен вариант, после някакво вестниче, което редакторите на НСП да списват.

Бяхме резервирани към щедрата му оферта, защото звучеше като ланшен провинциален сняг, абсолютно аут спрямо мрежовите реалности, в които работим. Но той беше много настоятелен, недочувайки резервите ни.

Имаше грандиозни планове, свързани с НСП, напълно неуместни и неразбиращи логиката на функционирането на ФБ. Смяташе, че щом имаме над 5000 последователи на ФБ страницата ни, може да разчита на също толкова купувачи на нещо наше, издадено от него. Пълен ъпсурт на човек, който е абсолютно ненаясно с новите платформи, но търси бърза печалба от тях.

Разбирам фрустрацията му, некоординирано изливаща се под формата на обичайната му диалогично глуха езикова салата. Той и провинциалното му издателство получиха пословичните 15 минути ФБ слава след изключването му от Нова социална поезия.

Харизваме му я.

Но след тези 15 мин. ще се наложи отново да потъне в провинциалното глухо нищо на зле издадените си книги.

Успех, г-н Петров. Беше ми ужасно уморително да Ви познавам.

Владимир Сабоурин

София, 28.03.2018

 

 

 

 

 

Manifesto of the New Social Poetry. Thirteen Translations

 

Горди сме да представим корицата на книгата „Manifesto of the New Social Poetry. Thirteen Translations“, дизайн Ваня Вълкова

Очаквайте книгата в пейпърбек и киндъл в края на март!

 

 

 

 

 

Сп. „Нова социална поезия“, Брой 11, Март, 2018

 

Духът ми се стремеше нависоко,
а пък любовта красиво го снишаваше,
със силна болка го прегъва.
Така дъгата на живота изминавам
и се завръщам, откъдето идех

ФРИДРИХ ХЬОЛДЕРЛИН в превод на ДИМИТЪР ЗАШЕВ

 

БРОЙ 11 (МАРТ)