vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: ЛВ

Мълчанието на йе или Как веднъж смело и красноречиво напуснах ЛВ и два пъти мълчаливо се върнах с подвита опашка в Корпорацията

 

през 90-те, когато още смело се подписвах с малки букви, още по-смело с навирена опашка на авангарден поет – не е за вярване! – напуснах ЛВ

после разумно и тихомълком се върнах с подвита опашка

сега пак мълчаливо, вече като ЙЕ гласувах за пожизненото си оставане в Корпорацията

е, междувременно понаписах някое друго анонимно писмо, но това беше приятно, защото нямах смелост публично да напиша тези писма, а много ми се искаше

ако занапред случайно реша да навиря пак опашката на авнгарден поет, моля ви припомнете ми, че не бива да го правя

(понякога просто не зная какво правя, ставам друг човек, анонимен и смел)

но на два пъти аз, ЙЕ, поименно и мълчаливо с подвита опашка съм се връщал в Корпорацията

 

 

 

 

 

 

Мълчанието на ГГ или Как напуснах ЛВ и мълчаливо гласувах за оставането си в Корпорацията

 

Имало едно време напускане на ЛВ от ГГ.

Ето така:

„предлагам името ми да бъде премахнато“

„Напускам „кокала на властта“

„Връщам се в мълчанието си по тази тема, Ваш, ГГ“

В реалната приказка, наречена Корпорацията, ГГ гласувал естествено за оставането си.

 

 

 

 

 

Чао ако

 

ио казва:

чао ако

чао поименно, тарикати от корпорация катедра лв

вече всички знаят имената ви

дори името на царицата майка, спотайвала се до този момент и ръчкала в сянка с маши, мазнейки се публично на ани илков (и пускайки гнусни клюки за него с подставени лица), нареждайки интервюта за купуване на гласове, които да замълчат

предадохте поколението си за власт, младите ще ви наритат

ЧАО АКО

 

 

 

 

 

Ани Илков „Нещастници, комунистически отрепки…“

 

Отнася се вероятно до:

Амелия Личева

Миглена Николчина

Георги Господинов

Пламен Дойнов

Йордан Ефтимов

Бойко Пенчев

Ивайло Знеполски

 

 

 

 

 

Имената на приватизаторите на „Литературен вестник“

 

Амелия Личева

Миглена Николчина

Георги Господинов

Пламен Дойнов

Йордан Ефтимов

Бойко Пенчев

Ивайло Знеполски

Успех!

Няма да забравим имената ви.

Ще ги припомняме всеки път, когато решите да говорите за „етос“.

 

 

 

 

 

Силвия Чолева „Затворен финал“

 

След няколко покани преди три години се съгласих да стана редактор на „Литературен вестник“, защото за мен той беше символ на свободния дух в културата. След скандал, предизвикан от изказването ми на Кръглата маса по повод 25-годишнината на вестника (дешифровка може да се прочете на страниците му), бях подложена на „другарски съд“ от другите, т.нар. действащи редактори – Амелия Личева, Ани Бурова, Камелия Спасова, Мария Калинова, Пламен Дойнов и Йордан Ефтимов. Бях обвинявана след това в какво ли не. Не можех да повярвам, че довчерашните ми уж съмишленици се изправят като един срещу мен, защото съм казала какво мисля. И замълчах. После обидите продължиха след като публикувах отговора на Ани Илков на пасквила на Й. Ефт., после вестникът се извини за моите действия, после в кореспонденция по имейл между редакторите директно казаха, че трябва да си тръгна, а в личен имейл до всички Георги Господинов обявяваше, че не съм „уволнена“ (да де, не са ме назначавали), после във вестника излезе обидно предположение на Бойко Пенчев (недействащ редактор), последвало Отвореното писмо на т.нар. „стари“ редактори, после отвращението не можеше да бъде преглътнато, а то стигна извънредни размери след перфидното изгонване на финала на Едвин Сугарев чрез адвокат (впрочем и той писател – Васил Георгиев).
Защо е това изброяване на далеч не всички срамни подробности? Последна дойдох във вестника, първа ще си тръгна, казвах, но бързите приватизатори ме изпревариха с отстраняването на Едвин. (Благодаря му за защитата, благодаря на Ани Илков, Владо Левчев, Владо Сабоурин, Ирма Димитрова и Румен Леонидов, че застанаха зад мен, въпреки анонимните писма-заплахи до двама от тях.) Е, тръгвам си и аз. Не „без жал“, Й. Ефт., не. И не уволнена, Георги, не.
Нека е ясно: съжалявам за всеки миг от живота си, в който съм общувала служебно или частно с тези хора. Съжалявам, че някои от тях ми бяха (поне аз ги считах за такива) приятели. Съжалявам за наивността си. Съжалявам, че вестникът, в който Малина Томова си вгради живота, падна до вътрешноведомствен стенвестник, обслужващ академични кариери. Съжалявам за безскрупулната му „приватизация“. Съжалявам за Лора, Вержи и Гергана – друг вид хора, с които няма да правим заедно вестника вече. Съжалявам, че вестникът загуби по такъв аморален начин ценен човек като Едвин Сугарев. Съжалявам за авторите, които трудно вече ще намерят чиста трибуна за публикации. Не съжалявам, че работих в „Литературен вестник“. Отивам си след изгонване. Отивам си с тъга и омерзение. Кризата пречиства. Ще ми се да ви напсувам. Правя го.

 

 

 

 

 

Право на уточнение 2

 

Резултати от конкурсна сесия „Помощ за книгата” – 2016:

Бойко Пенчев „Спорните наследства“

Фондация ЛВ

 

Приписка: НЕ е карал в насрещното.

 

 

 

 

 

Kjosev Calling или Как от „черна маймуна” станах „самовлюбен глупак”

 

Този текст е предизвикан от непредизвикан ФБ-пост на Александър Кьосев.

Ето неговото съдържание:

„За да наруша мълчанието – Сабоурин, ти си просто самовлюбен глупак. И маргинал не си даже. „ (запазваме пунктуацията на оригинала)

Честно казано не разбирам защо Кьосев „наруши” мълчанието, което с месеци стриктно спазваше по нареждане на Миглена Николчина.

Той „запази“ мълчание по анонимното писмо, адресирано до Ани Илков, когото твърди наляво и надясно, че дълбоко уважава.

„Запази“ мълчание също така и по адрес на расистките квалификации, отправени към мен в анонимка, получена от съпругата ми, баламосвайки ФБ публиката с балкански рефлексии за събитията в Йейл, където за такива квалификации целият кръг на възможните мълчаливи съучастници би бил разпитан от полицията.

И Кьосев щеше да спада към кръга на разпитаните.

Не ме интересува защо сега „нарушава“ мълчанието си. Вече приключих с Корпорацията, към чийто мълчалив кръг от крадци и расистки лумпени спада Кьосев.

Съответно приключих и с Кьосев като ключова фигура на Корпорацията (е, дотолкова ключова, че да провежда по нареждане на М. Николчина телефонни разговори с нарушили мълчанието лица и да разпространява гнусни клюки по адрес на хора, които твъдри, че уважава).

Така че Кьосев може смело да си „нарушава” мълчанието, наредено му от М. Николчина, колкото си иска, дреме ми.

Но днес той ме нарече публично напълно непредизвикано „глупак”, изхождайки от обичайната презумпция, на която го е свикнало академичното безгръбначие, че няма да му бъде отговорено подобаващо.

Познавам този манталитет добре, от 25 години съм в тази сфера.

Виждал съм от близко разстояние как Кьосев обижда публично хора от академията, без те да си позволят да се защитят.

Правил го е пред мен с видимото удоволствие на човек, който не е свикнал да му се отговаря.

Всеки, който няма ташаци да отговори, заслужава да бъде обиждан.

Спрямо мен Кьосев никога – до днес – не си е позволявал да използва обидни квалификации.

Държа да подчертая това, защото днешната му ФБ изцепка може да създаде у случайни граждани минувачи впечатлението, че аз, Владимир Сабоурин, също спадам към контингента от хора, които Кьосев си позволява безнаказано публично да обижда.

Не, не спадам.

Всъщност Кьосев се обърна към мен в казуса ЛВ – в който му беше наредено да „запази” публично мълчание – в качеството на телефонистка на М. Николчина.

И беше много мил и внимателен.

Тогава още не бях „глупак”.

Мисията му на телефонистка не мина успешно, уви.

Но това не означава, че има карт бланш публично да ме обижда.

Внимателно слушах Кьосев в ролята му на телефонистка на Николчина.

Беше интересно и става още по-интересно на фона на днешната му ФБ изцепка.

 

 

 

 

 

Мислех, че заешката дупка на корпорацията

 

мислех, че заешката дупка на корпорацията вече няма да бълва обиди

анонимът каза „черна маймуно“

кьосев казва „глупак“

на кьосев ще бъде отговорено по достойнство

проблемът му е, че не е свикнал да му се отговаря

започвам свикването на кьосев на отговори

 

 

 

 

 

Кьосев „наруши мълчанието“

 

Днес, на 31.07.2016 г. Александър Кьосев „наруши мълчанието” по собствените му думи с пост във ФБ.

Ето съдържанието на ФБ-поста му:

„За да наруша мълчанието – Сабоурин, ти си просто самовлюбен глупак. И маргинал не си даже. „ (запазваме пунктуацията на оригинала)

Нека да припомним, че А. Кьосев НЕ „нарушава мълчанието” от месеци по казуса ЛВ.

Нека също така да припомним Кой нареди на всички да мълчат: Миглена Николчина.

Защо ли А. Кьосев „наруши мълчанието”, наредено от М. Николчина?

Трябва да питаме М. Николчина, която наложи мълчание по казуса ЛВ.

Навярно тя е консултирала А. Кьосев и в подбора на лексиката, с която „нарушава мълчанието“.

На тази лексика ще бъде отговорено подобаващо.

 

 

 

 

 

%d блогъра харесват това: