vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: ЛВ

Lettre ouverte à Julia Kristeva par Vladimir Sabourín

 

Le 13.04.2018
Sofia

Chère Mme Kristeva,

Je m’adresse à vous en votre qualité de membre du Comité de rédaction du « Journal littéraire » (« Literaturen vestnik »), auquel je collaborais de nombreuses années.

Après l’annonce de la Commission des dossiers (Commission pour l’affiliation des citoyens bulgares aux services de sécurité de l’État) du 27 mars 2018, le Comité de rédaction du « Journal littéraire » a rendu public son commentaire qui acceptait la légitimité de la décision de la Commission, pourtant sans aucun effet sur votre statut de membre du Comité de rédaction du journal.

En tant qu’éditeur d’une revue littéraire périodique je crois qu’il n’est plus juste de faire partie du Comité de rédaction du « Journal littéraire » qui déclare publiquement dans son commentaire l’engagement d’éclaircir le passé par la déclassification de toutes les archives que vous, dans votre cas rejetez catégoriquement.

Quels que soient les motifs du Comité de rédaction du « Journal littéraire » de ne pas poser la question de votre retrait de la rédaction, ils devraient être sans importance pour vous, ayant en vue votre position ferme de nier la véracité du déclaré par la Commission des dossiers.
Par conséquent je vous incite à prendre l’initiative, et à vous retirer du Comité de rédaction du « Journal littéraire ».

Sincèrement :

Vladimir Sabourín,
Éditeur de la revue « Nouvelle poésie sociale »

 

 

 

 

 

 

Advertisements

An open letter to Julia Kristeva

 

Mrs. Krasteva,

I appeal to you as a member of the Editorial Board of the Literary Journal (Literaturen Vestnik), whose collaborator I used to be for many years.

Following the announcement made by the Dossier Commiittee (Committee for disclosing the documents and announcing affiliation of Bulgarian citizens to the State Security and intelligence services and of the Bulgarian National Army) on March 27, 2018, the Editorial Board of the Literary Journal issued an editorial comment acknowledging the legitimacy of the Commission’s decision, however without affecting your status as a member of the Editorial Board of the journal.

As an editor of a Bulgarian periodical, I believe it is inappropriate you to continue to be a member of the Editorial Board of the Literary Journal, which publicly declares in its editorial comment its commitment to illuminating the past by declassifying all the archives that you, considering your case, emphatically rejected.

Whatever the grounds for the Editorial Board of the Literary Journal to belittle the issue of your withdrawal from the Editorial Board, they should not carry weight for you in view of your clear position not to acknowledge the truth of what the Committee has announced on the dossier.

That is why I urge you to take the initiative and to withdraw from the Editorial Board of the Literary Journal.

Sincerely,
Vladimir Sabourin,
Editor of New Social Poetry magazine,

13.04.2018
Sofia

 

Translated from Bulgarian by Ventsislav Arnaoudov

 

 

 

 

 

 

Carta abierta a Julia Kristeva

 

Estimada Señora Kristeva,

Me dirijo a Ud, en su calidad de miembro del Consejo Editorial del periódico “Literaturen Vestnik”, en el cual participé como colaborador durante muchos años.

Tras el comunicado realizado por la “Comisión de los Archivos” el día 27 de marzo de 2018, la Junta Editorial realizó un comentario en el que asumía la legitimidad de la decisión de la Comisión sin que esto afectara de ninguna manera a su estatus de miembro del Consejo Editorial del periódico.

Como redactor de una publicación periódica literaria búlgara considero que no es apropiado que continúe siendo miembro del Consejo Editorial de “Literaturen Vestnik”, quien ha declarado públicamente en su comentario editorial su compromiso por la aclaración de lo sucedido en el pasado mediante la desclasificación de todos los archivos, lo que Ud. decididamente pone en duda.

Sean cuales sean los motivos de la Junta Editorial de “Literaturen Vestnik” a no plantear la cuestión sobre su renuncia del Consejo Editorial, deberían carecer de importancia para Ud. en vista de su posición clara de no admitir la veracidad de lo ya declarado por la “Comisión de los Archivos”.

Por todo esto le insto a que tome la iniciativa de abandonar el Consejo Editorial de “Literaturen Vestnik”.

Atentamente,
Vladimir Sabourín
Redactor de la revista “Nova sotsialna poezia”
13.04.2018
Sofia, Bulgaria.

 

Versión en español por Marco Vidal

 

 

 

 

 

 

Offener Brief an Julia Kristeva

 

13. April 2018,
Sofia

Sehr geehrte Frau Kristeva,

Ich wende mich an Sie in Ihrer Funktion als Mitglied des Redaktionsausschusses der Zeitung „Literaturen Vestnik“.

Nach der Veröffentlichung der „Kommission für Dossiers“ vom 27 März 2018 hat die Redaktion von „Literaturen Vestnik“ in ihrem Editorial zum Thema die Legitimität der Entscheidung der Kommission, Ihr Dossier zu veröffentlichen, anerkannt, ohne damit jedoch Ihre Position als Mitglied des Redaktionsausschusses der Zeitung in Frage zu stellen.

Als Redakteur einer bulgarischen literarischen Zeitschrift möchte ich dazu Stellung nehmen. Ich glaube, dass die Bekanntmachung Ihres Dossiers Ihre Mitgliedschaft im Redaktionsausschuss in Mitleidenschaft gezogen hat, besonders nachdem „Literaturen Vestnik“ sich redaktionell zur Aufarbeitung der Vergangenheit durch Veröffentlichung aller in den Archiven vorhandenen Dossiers bekannt hat. Sie Ihrerseits bestreiten die Legitimität dieses Vorgehens kategorisch.

Welche auch immer die Gründe der Redaktion von „Literaturen Vestnik“ sein mögen, die Frage nach Ihrem Rücktritt nicht zu stellen, sie sollten für Sie kein Gewicht haben, da Sie die Wahrhaftigkeit des von der Kommission Bekanntgemachten nicht anerkennen.

Deswegen fordere ich Sie auf, die Initiative selbst zu ergreifen und aus dem Redaktionsausschuss der Zeitung „Literaturen Vestnik“ zurückzutreten.

Mit freundlichen Grüßen

Vladimir Sabourín
Redakteur der Zeitschrift „Neue Soziale Poesie“

 

 

 

 

 

 

Отворено писмо до Юлия Кръстева

 

Уважаема г-жо Кръстева,

Обръщам се към Вас в качеството Ви на член на редакционния съвет на в. „Литературен вестник”, чийто сътрудник бях дълги години.

След обявлението, направено от Комисията по досиетата на 27 март 2018 г., редколегията на „Литературен вестник” излезе с редакционен коментар, в който признаваше легитимността на решението на Комисията, без това обаче да рефлектира върху статута Ви на член на редакционния съвет на вестника.

Като редактор на българско периодично издание за литература смятам, че не е редно да продължите да бъдете член на редакционния съвет на „Литературен вестник”, който публично декларира в редакционния си коментар ангажираността си с осветляването на миналото чрез разсекретяване на всички архиви, което Вие във Вашия случай категорично отхвърлихте.

Каквито и да са основанията на редколегията на „Литературен вестник” да не постави въпроса за оттеглянето Ви от редакционния съвет, те би трябвало да са без тежест за Вас с оглед на ясната Ви позиция да не признавате истинността на обявеното от Комисията по досиетата.

Поради това Ви призовавам да поемете инициативата и да се оттеглите от редакционния съвет на в. „Литературен вестник”.

С уважение,
Владимир Сабоурин
редактор на сп. „Нова социална поезия”

13.04.2018
София

 

 

 

 

 

 

Ченгетата ни. Индивидуални актове на познание и разбиране

 

Този текст коментира присъствието на името на Юлия Кръстева в редакционното каре на в. „Литературен вестник” след обявяването й на 27 март 2018 г. за агент на Държавна сигурност.

След оповестяването на принадлежността на Кръстева към ДС името й продължава да фигурира в редакционното каре на ЛВ вече в два броя: брой 12 от 28.03-3.04.2018 г. (водещ броя А. Бурова) и брой 13 от 4-10.04.2018 г. (водещ броя А. Личева). Ако при първия брой след официалното оповестяване на агентурното минало на Кръстева може да се допусне, че редакционното му приключване е станало преди новината, при втория вече са изминали две седмици от публикацията на Комисията по досиетата. Във втория брой присъства освен това редакционен коментар по случая Кръстева, подписан с „ЛВ”, и водещ броя е гл. редактор на изданието.

В този смисъл можем да считаме за окончателно решението на ЛВ да остави „Юлия Кръстева (Париж)” на челно място в редакционното си каре. След това решение шестчленното редакционно каре на ЛВ се оглавява от двама агенти на ДС.

Ако съдим по редакционния коментар в брой 13, това решение не е било лесно. Текстът представлява сложна еквилибристика, сложен танц сред яйца, който да остави непокътнати всички властови ресурси, на които ЛВ разчита в качеството си на академично-литературна корпорация.

Първият – и най-важен – властови ресурс, без който би бил застрашен контролът на ЛВ върху интерпретацията на близкото минало и настоящето, както и кариерното израстване на ключови фигури в редколегията, е Комисията по досиетата. Първият реверанс в редакционния коментар е съответно към нея: „Литературен вестник“ трябваше да изпълни задължението си по т.нар. Закон за досиетата и предостави на Комисията по досиетата имената на собствениците, на членовете на редакционния съвет, на редактори и водещи на рубрики във вестника през годините. Още повече, че за нас възможно най-пълното осветляване на миналото чрез разсекретяване на всички налични архиви е постоянна кауза. Ето защо приемаме решението на Комисията по досиетата като напълно легитимно, взето в съответствие със закона. Приемаме го такова каквото е.”

Ключовият ресурс на достъпа до досиетата, който захранва едновременно академичната и поетическата кариера на редактори на ЛВ, включваща незаконното изнасяне на информация под алибито на поезия, принуждава – „трябваше!” – към „приемането” на оповестеното от Комисията, което Кръстева отхвърля като лъжа (и заплашва със съд всеки, разпространяващ тази лъжа). Г-жа Кръстева ще трябва да се задоволи с поднесеното от ЛВ извинение, че е „трябвало” да защитят бъдещия си достъп до досиетата на ДС.

И с оставането в редакционния съвет на вестника като другия господар.

Т.е. големият западен друг. Без него академично-литературната корпорация също не може: Семинарът, Преводът и Др.

Служейки на двама господари – Комисията по досиетата и Кръстева – на ЛВ не му остава друго освен да прибегне за умилостивяване на пострадалия втори към лесното елитарно възмущение от „медиите и социалните мрежи”, в които – медиите – същевременно се дефилира, капитализирайки черния пиар на казуса, обяснявайки, че е трябвало да бъдеш секси, за да бъдеш забелязан от ДС.

Кръстева е била секси. Социалните мрежи са отвратителни.

Социалните мрежи „прибързано и неинформирано” приеха, че Кръстева е ченге. Академичното изследване на казуса постепенно и информирано ще доведе до професури и релативизация на ченгето в Кръстева и в Прехода като цяло.

Академичното изследване на ченгето в Кръстева трябва да е „акт на познание и разбиране”, „индивидуален акт, споделен в откритото пространство на толерантния дебат”.

Оставянето на „Юлия Кръстева (Париж)” начело на редакционното каре на ЛВ е първата естествена стъпка по този добре познат от Мирния преход път в откритото пространство на толерантния дебат от Кръглата маса до предстоящия Семинар за агентурното минало на Кръстева.

Лустрация?

Не, индивидуален акт на познание и разбиране.

11.04.2018
София

 

 

 

 

 

 

Отворено писмо до редколегията на в. „Литературен вестник” по казуса Юлия Кръстева и Държавна сигурност

 

Уважаема редколегия,

В бр. 13 от 4-10.04.2018 г. на в. „Литературен вестник” с водещ броя гл. редактор на изданието вие взимате отношение по обявяването на Юлия Кръстева като агент с псевдоним „Сабина” към Първо главно управление на Държавна сигурност (външно разузнаване), направено от Комисията по досиетата. Текстът „По казуса Юлия Кръстева и ДС”, в който представяте вашата позиция, е поместен в рубриката „Непремълчано” и подписан с „ЛВ”. Както рубриката, така и подписът предполагат официално изявление на колективния редакционен субект на изданието по въпрос от обществена значимост и политическо естество, т.е. редакционен коментар.

Редакционният ви коментар добросъвестно уведомява, че Юлия Кръстева е проверена от Комисията за принадлежност към службите в качеството си на член на редакционния съвет на вестника. Въпреки специалния статут на „интелектуалец от такъв ранг”, ЛВ е „трябвало” – това е модалността, в която описвате добросъвестността си – да изпълни задължението си и да предостави на Комисията името й редом с имената на редовите сътрудници на вестника без такъв ранг. Ако Юлия Кръстева не беше поканена за член на редакционния съвет, най-вероятно българската и световната общественост не би научила за агентурното й минало. Това, макар и да е неволно и в модуса на трябването, прави чест на вестника.

Освен неволността и трябването, които не намаляват заслугата на ЛВ за осветляване на миналото на интелектуалци от такъв ранг, какъвто е Юлия-Кръстевият, вие припомняте, че неволно-принудително засегналото интелектуалеца от такъв ранг „разсекретяване на всички налични архиви е постоянна кауза” на ЛВ. Изглежда обаче, че разсекретеният като агент интелектуалец от такъв ранг, който продължава явно поради ранга си да фигурира в редакционното ви каре като член на редакционния съвет на ЛВ, не взима особено присърце каузата ви за „най-пълно осветляване на миналото”, в прав текст отричайки в прессъобщение на сайта си да е била агент на Държавна сигурност. Няма нищо за осветляване при мен в миналото (на агент на Държавна сигурност), твърди Юлия Кръстева.

Най-важното изречение в редакционния ви коментар гласи: „приемаме решението на Комисията по досиетата като напълно легитимно, взето в съответствие със закона”. Юлия Кръстева обаче се е обърнала към адвоката си, уведомява ни същото прессъобщение на сайта й, to take any useful action against publications that would complacently spread this allegation – „да предприеме всяко действие, което би било от полза, срещу публикации, които самодоволно биха разпространявали това твърдение”, т.е. твърдението, че тя е агент на Държавна сигурност, базиращо се на обявеното от Комисията по досиетата.

Вие приемате, от една страна, решението на Комисията – решението на легитимна българска държавна институция – оставяйки, от друга, в редакционното каре на в. „Литературен вестник” интелектуалец от ранг, който отрича твърдението, че е агент на Държавна сигурност, базиращо се на обявеното от Комисията.

Ваше легитимно право на автономно периодично издание е да имате в редакционния си съвет интелектуалци от ранг агенти на Държавна сигурност. Агентурното минало на тези интелектуалци от ранг не е въпрос обаче на „толерантен дебат”, към който призовавате, а на лустрация. Легитимното ви желание, прозиращо в редакционния ви коментар по казуса Юлия Кръстева, е да продължите да използвате масивите на архивите за актуална академична кариера, без да се налага да взимате каквито и да е редакционно-политически решения по отношение на агентите на Държавна сигурност във вашите редици.

Да наричате това академично-кариерно „четене и публикуване”, оставящо непокътнати в редакционното ви каре интелектуалци от ранг агенти на Държавна сигурност, непоколебимо „отвеждане до истината” е малко пресилено.

С уважение,
Владимир Сабоурин,
сътрудник на ЛВ от 1993 до 2016 г., проверен за принадлежност към службите

София,
09.04.2018

 

 

 

 

 

 

 

Отворено писмо до Редакцията на сп. „Свободно поетическо общество”

 

Уважаема Редакция,

На 21.03.2017 г. получих на ФБ профила си покана от името на редактор на изданието да харесам ФБ страницата на сп. „Свободно поетическо общество”. Харесах страницата като участник в началната фаза на процесите, довели до създаването на СПО. Споделих страницата на стената си във ФБ.

След преглеждането на брой 1 на списанието попаднах на нещо, което категорично не мога да харесам – негов сътрудник в първия му брой е Яница Радева, присъстваща в брой 1 на сп. СПО с рецензия.

За всеки, следил през последните години дори спорадично в. „Литературен вестник”, името на Я. Радева би трябвало да е познато като ключов рецензент на ЛВ, допринасящ за формирането на корпоративно-академичния му профил.

През лятото на 2016-та, когато се обсъждаше създаването на алтернативно на ЛВ издание, бях останал с впечатлението, че колаборацията със сътрудници на ЛВ, активно допринасящи за формирането на корпоративно-академичния му модел, е изключена по дефиниция с оглед на начина на възникване на сп. СПО.

По стечение на обстоятелствата взех участие в началната фаза на този генезис. Продължавам да мисля, че ясното разграничаване от ЛВ не е престанало да бъде валиден принцип за всяко издание, възникнало от събитията през лятото на 2016 г.

Далеч съм от мисълта да се меся в редакционната политика на сп. СПО. Като участник в учредителните разговори обаче държа да заявя, че участието на активен рецензент на ЛВ в брой 1 на СПО е шокираща.

С уважение,
Владимир Сабоурин

21.03.2017 г.
София

 

 

 

 

 

Мълчанието на шараните

 

за пореден път наблюдаваме корпоративния абонамент за литературните награди в бг

защо пак мълчим

нима мизерната надежда, че някой ден, когато никой от корпорацията не е издал книга същата година, може да ни огрее е достатъчно основание за това недостойно мълчание

отказването от настоящото достойнство с оглед на бъдещи ползи не е просто фундаментално сгрешено, то е опасно

както е опасен никулден за шараните, които не искат да се възползват от опцията на чудото

и като в изкушението на св. антоний да възроптаят

 

 

 

 

 

На Корпорацията, за последно

 

Миглена Николчина твърди, че съм теоретично и естетически близък до Корпорацията.

Нека веднъж завинаги да й бъде казано от мен следното:

Не съм теоретично и естетически близък до някой, който не възрази, когато бях наречен „черна маймуно“.

Не съм теоретично и естетически близък до някой, който не възрази, когато анонимен плъх оклевети жена ми, колежка на Миглена Николчина.

Не съм теоретично и естетически близък с Вас, политически коректни лицемери, които нямахте нищо против расистките и сексистки гадости, адресирани до мен и жена ми от Ваш анонимен плъх.

Вече Ви казах веднъж сбогом, очевидно не Ви стига.

Считайте се за напсувани и пратени по дяволите

от мен, Владимир Сабоурин.