Night and Day Your transparent shoulders Your transparent eyes Your transparent brain Your transparent womb Your transparent knees At night you shine all over like a central intelligence agency Analysts are walking within calculating the odds At the other end of the world a man is blown up another’s walking on four legs with a […]
via Kiril Vassilev: Night and Day — Global Literature in Libraries Initiative
* * *
надвесен
над огромен златен нимб
гледаш
как всичко умира в слава
защо не скачаш
целият трепериш от желание
там няма лице
лицето е изчегъртано
защо ти е лице
никога не е имало лице
скалата пука под краката ти
целият трепериш
Нашите гърбове
с меандрите на робството
с котловините на отчаяното безразличие
с глухите там-тами на свещения ужас
нашите лица
с колониалното угодничество
със сухите езера на мъртвите предци
които не приближават съня ни
отвратени
от нашето злочестие
и боговете ни
крастави виещи кучки
по бреговете които изоставихме
маските
върху лицата на граничните полицаи
са единствените ни тотеми
и пластмасовите бутилки
с минерална вода
са всички гласове на отвъдното
които искаме да чуем сега
изпепелени
в този мълчалив музей
на осъдени цивилизации
на дървени коне и пирамиди
на пустинни монаси и удавени пророци
на прозрачна кръв и слава
оплескана с машинно масло
от повредения двигател
обрекъл ни на срамно величие
800 неми езика
които удрят бордовете
на тази камбана от прогнило дърво
обърната срещу небето
изтощена мъртва плът
по-стара от всеки порядък
от всеки план и изчисление
от всеки дълг и съчувствие
от всяко обещание
и присъда
нашето единствено владение
* * *
всяка сутрин
на път за плажа
минаваш
край погребалната агенция
на ъгъла
махаш
на момичето
седнало да пуши
на прага
тя се усмихва
по лицето й
играе блясъкът
от месинговите дръжки
на ковчега
проснат
във витрината зад нея
* * *
сляпа
светлината нехае
какво ни открива
седи срещу теб
и слуша
надява се
да узнае кой си
да ти каже коя е тя
самата
но чува
химни за себе си
или разпри
за истината на нещата
* * *
водна змия
убита
върху една бетонна пирамида
на вълнолома
мравките
опразват формата й
както се опразва жилище
скоро
тя ще бъде свободна
за новия си наемател
отсъствието
което разсича слепоочията
дълбоко
дълбоко
до корена на мисълта
до пръстта на немислимото
всички игри са нечовешки
* * *
брегът умира
така живее
като умира непрестанно
умират угризенията
страхът
инфантилният гняв
истеричната радост
кипарисите се забиват
в опразнения мозък
въртят се
като архаични свредели
всичко изтече от теб
порцеланът на небето се пръска
от тишината
Не запазваше своя лик нищо.
Овидий, „Метаморфози“
* * *
накъдето и да тръгнеш
стигаш до брега
за повечето
тук свършва всичко
малцина вярват
че тук започва най-важното
ти не можеш да решиш
под едно небе
тръбящо гордо празнотата си
между вълните на морето
и тези на пръстта
ти не можеш да решиш
везната на хоризонта
не помръдва
за мен също
не е трудно да си представя
една вселена
растяща като тумор
и един запис
на молитва
от нищото към нищото
затворен в тумора
тази лекота
спечелихме
за няколко хилядолетия
но защо не танцуваме
къде е бръшлянът върху челата
На С. Б.
1
зверовете са преброени
и ларвите в гниещото месо
дъното на океаните е осветено
разровено с метална ръка
и яловото семе на галактиките
съхне върху екраните
давай копай
с пластмасовата си лопатка
и хвърляй в нощта
тежестта в коляното
е всичко
до което се добра
2
нямаш водач
граматиката на латинския стърчи
като гранична вишка
от другата страна на браздата
нощем оттам
лъчът на един прожектор
претърсва вътрешностите ти
стъпил си на пътя
броиш звездите
изчисляваш орбитите
търкаляш слънца и сфери
отиваш на среща с осъдените
3
никой не те моли
да разкажеш за него на живите
никой не разпитва за своя град
на един дунавски остров
свинете дъвчат човешки сърца
от отсрещния бряг
сянката на Хераклит крещи
реката не е същата
реката не е същата
4
отворени гробове
светят и гаснат
като неонова реклама
на крайпътно заведение
няколко грешници
получават билет за лотария
който със сигурност печели
правото да сънуват съня
на пенсиониран доносник
с наследствена къща
и асма в двора
5
мъчиш се да се хванеш
за корен
но разравяш въжета
от продадени за скрап котви
някакви любовници
се хвърлят пред влака
и веднага възкръсват
пак се хвърлят
и пак възкръсват
6
в кой кръг беше това
мозъците на палачите
са свързани
с мозъците на жертвите
фойерверк
от разноцветни кабели
и жертвите
вцепенени наблюдават
как ръцете им сами
забиват клечки
под ноктите си
и как устните им се разтварят
езикът се подава навън
и лакомо ги облизва
7
майката
огромна
с шест гърди
дъщерята
парализиран дебил
маха с ръка
и мъчително
произнася
мммааа-мааа
мммааа-мааа
усещам с кожата си
с липсващия мозък
в костите си
спасението е близо
vs. archives 