vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Кирил Василев

Из „Престъпления на радостта“ на Кирил Василев

 

* * *

надвесен
над огромен златен нимб

гледаш
как всичко умира в слава

защо не скачаш
целият трепериш от желание

там няма лице
лицето е изчегъртано

защо ти е лице
никога не е имало лице

скалата пука под краката ти
целият трепериш

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Средиземно небе“

 

Нашите гърбове
с меандрите на робството
с котловините на отчаяното безразличие
с глухите там-тами на свещения ужас

нашите лица
с колониалното угодничество
със сухите езера на мъртвите предци
които не приближават съня ни
отвратени
от нашето злочестие

и боговете ни
крастави виещи кучки
по бреговете които изоставихме

маските
върху лицата на граничните полицаи
са единствените ни тотеми
и пластмасовите бутилки
с минерална вода
са всички гласове на отвъдното
които искаме да чуем сега
изпепелени

в този мълчалив музей
на осъдени цивилизации
на дървени коне и пирамиди
на пустинни монаси и удавени пророци
на прозрачна кръв и слава
оплескана с машинно масло
от повредения двигател
обрекъл ни на срамно величие

800 неми езика
които удрят бордовете
на тази камбана от прогнило дърво
обърната срещу небето

изтощена мъртва плът
по-стара от всеки порядък
от всеки план и изчисление
от всеки дълг и съчувствие
от всяко обещание
и присъда

нашето единствено владение

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Престъпления на радостта“ 4

 

* * *
всяка сутрин
на път за плажа

минаваш
край погребалната агенция
на ъгъла

махаш
на момичето
седнало да пуши
на прага

тя се усмихва

по лицето й
играе блясъкът
от месинговите дръжки
на ковчега
проснат
във витрината зад нея

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Престъпления на радостта“ 3

 

* * *
сляпа
светлината нехае
какво ни открива

седи срещу теб
и слуша

надява се
да узнае кой си
да ти каже коя е тя
самата

но чува
химни за себе си
или разпри

за истината на нещата

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Престъпления на радостта“ 2

 

* * *
водна змия
убита
върху една бетонна пирамида
на вълнолома

мравките
опразват формата й
както се опразва жилище

скоро
тя ще бъде свободна
за новия си наемател

отсъствието
което разсича слепоочията

дълбоко
дълбоко

до корена на мисълта
до пръстта на немислимото

всички игри са нечовешки

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Престъпления на радостта“ 1

 

* * *
брегът умира

така живее
като умира непрестанно

умират угризенията
страхът
инфантилният гняв
истеричната радост

кипарисите се забиват
в опразнения мозък
въртят се
като архаични свредели

всичко изтече от теб

порцеланът на небето се пръска
от тишината

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Престъпления на радостта“ 0

 

Не запазваше своя лик нищо.
Овидий, „Метаморфози“

 

* * *
накъдето и да тръгнеш
стигаш до брега

за повечето
тук свършва всичко

малцина вярват
че тук започва най-важното

ти не можеш да решиш

под едно небе
тръбящо гордо празнотата си
между вълните на морето
и тези на пръстта

ти не можеш да решиш

везната на хоризонта
не помръдва

 

 

 

 

 

Кирил Василев „сряда“

 

за мен също
не е трудно да си представя
една вселена
растяща като тумор

и един запис
на молитва
от нищото към нищото
затворен в тумора

тази лекота
спечелихме
за няколко хилядолетия

но защо не танцуваме
къде е бръшлянът върху челата

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Комедия“

 

На С. Б.

 

1
зверовете са преброени
и ларвите в гниещото месо

дъното на океаните е осветено
разровено с метална ръка
и яловото семе на галактиките
съхне върху екраните

давай копай
с пластмасовата си лопатка
и хвърляй в нощта

тежестта в коляното
е всичко
до което се добра

2
нямаш водач
граматиката на латинския стърчи
като гранична вишка
от другата страна на браздата

нощем оттам
лъчът на един прожектор
претърсва вътрешностите ти

стъпил си на пътя
броиш звездите
изчисляваш орбитите
търкаляш слънца и сфери

отиваш на среща с осъдените

3
никой не те моли
да разкажеш за него на живите
никой не разпитва за своя град

на един дунавски остров
свинете дъвчат човешки сърца

от отсрещния бряг
сянката на Хераклит крещи

реката не е същата
реката не е същата

4
отворени гробове
светят и гаснат
като неонова реклама
на крайпътно заведение

няколко грешници
получават билет за лотария
който със сигурност печели

правото да сънуват съня
на пенсиониран доносник
с наследствена къща
и асма в двора

5
мъчиш се да се хванеш
за корен
но разравяш въжета
от продадени за скрап котви

някакви любовници
се хвърлят пред влака
и веднага възкръсват

пак се хвърлят
и пак възкръсват

6
в кой кръг беше това

мозъците на палачите
са свързани
с мозъците на жертвите

фойерверк
от разноцветни кабели

и жертвите
вцепенени наблюдават
как ръцете им сами
забиват клечки
под ноктите си

и как устните им се разтварят
езикът се подава навън
и лакомо ги облизва

7
майката
огромна
с шест гърди

дъщерята
парализиран дебил
маха с ръка
и мъчително
произнася

мммааа-мааа
мммааа-мааа

усещам с кожата си
с липсващия мозък
в костите си

спасението е близо

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Автографи“

 

Трябва да изповядам
лутането привечер
в парка
между потъмняващите корони
на дърветата
ровенето сутрин
в контейнерите за смет
но не от мизерия
а от мистичен порив
отделянето на пластмасата
от метала
на спермата от кръвта

този начин да срещам
света
с глава в контейнера
пропит от миризмата
на последната цивилизация
онази която не гние
заравя се сама
но не гние

стомасите растат
или се свиват
заякват
но желанието е бедно
навито като свинска
опашка
безкрайността се тъпче
в себе си
пука се кърви
но не взривява
местата и думите

една детска игра
започва на сметището
самоподпалване
с поглед
и инфантилното желание
да наблюдаваш мъртъв
вината на живите
гузното им извинение
пред гроба ти

роден сред крадци
непрекъснато крада
от себе си
увивам се в ръждива мрежа
и сам се предавам
за вторични суровини
вдървен и усмихнат
с добре измити зъби
така посещавам отвъдното
по няколко пъти
на ден

не кокаин
тук смъркам пръст
и ефектът е поразителен
няма пространство
няма струнна теория
която да не съм просвирил
внимателно
със своя телен лък

не става дума за революция
признавам силата на силните
богатството на богатите
красотата на красивите
тяхното право
да умрат последни

пръв ще им поискам
автографи
отвъд