vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Изследвания

Belle Époque 8

8
Неутолима потребност на демократичните общества от пазарен тип е придаването
На смисъл на успеха, меритократичното легитимиране на победителите като заслужени
Народни артисти, царското им възнаграждаване като патриарси на една морално
оправдана
Заслуга. Нейният култ обаче е гузен. Обектът сам създава своята епифания
В асимптотично медийно приближаване до заслугата да бъде себе си и да бъде
успешен
(Това, което всички искаме, но само той постига. Затова го обичаме.). Съответно
Въпросът за неговото подобаващо възнаграждаване е въпрос на морал и справедливост:
Ако не му отдадем заслуженото, антидемократично ще защитим привилегията
Да бъдеш нещо, без да си минал през демократичното тестване и легитимация на успеха.
Затова неговото заслужено възнаграждаване в крайна сметка е крачка към повече
социална справедливост.

Belle Époque 7

7
Натрупването и концентрацията на капитала се благоприятства както от слабия растеж
Така и от високата норма на спестяване при стагниращо и стареещо население (хоризонтът
На пенсионирането и желанието да оставиш наследство са сред възможните основания
За по-силно изразена склонност към спестяване). В едно застаряващо общество
Остаряват и натрупаните състояния, подлежащи на наследяване. Ако в подобно общество
Сравним богатството на живите с богатството на умиращите (към момента на смъртта им)
Ще видим, че през първото десетилетие на ХХІ век богатството на мъртвите надвишава
С над два пъти богатството на живите. Силното нарастване на богатството на остаряващите
И мъртвите автоматично следва от неравенството r > g и неговата кумулативна и
Мултипликативна логика. Да не забравяме, че това е логиката на рентиерството, в съгласие с която
Който на 20 или 30 години е имал свежи идеи, може на 40 или 50 спокойно вече да мине без тях
Насред своевременно настъпилата Belle Époque на Вазовски утехи и меланхолна красота.

Belle Époque 6

6
Натрупването и концентрирането на капитала следва от фундаменталното
За разбирането на началото на ХХІ век като една нова Belle Époque неравенство r > g
Където r е възвръщаемостта на инвестициите, а g е икономическият ръст. Тоест
Доходите от капитал изпреварват растежа и съответно натрупаното в миналото състояние
Дори и без наличие на трудови доходи се рекапитализира по-бързо от ръста на икономиката.
Неравенството r > g е историческа даденост в дългото време от Античността до Барока
Когато нормата на растеж не надвишава 0,1-0,2 % на годишна база, докато дългосрочната
Норма на възвръщаемост на капитала (поземлената рента) възлиза на 4-5 %.
Индустриалната революция, по време на която растежът и рентата са съответно 1,5-1,6
И 5 процента не намалява съществено неравенството между r и g. След необичайната интермедия
На ХХ век с неговото шоково спадане на рентата и силен растеж навлизаме в епоха, когато
Неравенството r > g отново ще се доближи до стойности от ХІХ век, стимулирано
От изострянето на данъчната конкуренция между малки държави, стремящи се да реализират
Данъчния рай тук на земята. По-бедните от тях са респективно с по-ниски ставки
На корпоративния данък печалба, оазиси на капитала насред запустението на бедността.
Логиката на r > g представя тенденцията на капитала да се превръща в рента, съдбата
На превръщането на предприемача в рентиер (още приживе или в следващото поколение).
Неравенството r > g описва по този начин света на едно общество от рентиери.

Belle Époque 5

5
Смътната вяра, че естеството на модерния икономически растеж фаворизира
Труда за сметка на наследения капитал е фантомна болка по една несъществуваща
Вече реалност, която ни кара да привиждаме в настъпващия патримониално-рентиерски капитализъм
Нещо изцяло ново, докато всъщност той е завръщане на познато от ХІХ век минало
На слаб растеж, стагниращи заплати и ниски данъци върху капиталовите печалби.
Завръщането към една историческа фаза на слаб икономически ръст и особено
На нулев естествен прираст (в България отрицателен) по необходимост
води до
Завръщане на рентиерския капитал, доколкото в стагниращи общества неминуемо нараства
Значението на натрупаните в миналото състояния. Най-слабо подготвени
За голямото завръщане на капитала са обществата, в които той сравнително наскоро
Под формата на грабеж бе трансфериран от държавна в частна собственост.
Тук грабежът на първоначалното натрупване на капитала преминава непосредствено в рента.

Belle Époque 4

4
Възпяването на растежа (както демографски, така и икономически)
Обединяваше двете противостоящи си системи по време на Студената война.
През Славните трийсет на Франция, годините на западногерманското
Икономическо чудо между края на 40-те и края на 60-те години Западът растеше
Реално, а Изтокът се хранеше с идеологически илюзии. След това и на Запад
Темповете на растеж спаднаха, а на Изток се появи развитият социализъм.
Небивалият растеж след войната се оказа единствено по рода си историческо
Изключение, приближаващо към своя край през 90-те и първото десетилетие на новия век.
През 2013-а Пикети констатира, че току-що сме напуснали тази необичайна фаза
И вече можем да хвърлим дезилюзиониран поглед назад (и напред) и да видим
ХХ век като време, в което икономическият растеж за първи път в историята
Става преживяна и впечатляваща реалност за всички, оставила след себе си
Илюзията, че социалният прогрес, осигурен от капитализма, е необратим процес
Произтичащ от неговата вътрешна същност, продукт на автономни пазарни механизми.
Този единствен по рода си исторически опит ще се помни като края на капитала
Под формата на наследено богатство и прераждането му в труда, неговия враг.
Поглеждайки дезилюзионирано напред (и назад), виждаме завръщането на една нова Belle Époque
Време на дребни рентиери, наследяващи миналото, поглъщащи настоящето.

Belle Époque 3

3
Растежът изравнява подобно на смъртта – но още приживе – прави
Хората по-равни (при равни други условия). Нека си представим
Например общество, в което всеки има средно по десет деца.
В подобен свят по правило е по-добре да не разчиташ твърде много
На наследство, тъй като във всяко поколение то ще се дели на десет части.
В подобно общество наследството играе незначителна роля
И в повечето случаи по-реалистичният вариант е да разчиташ на труда си
Или на собствените си спестявания в рамките на един трудов живот.
Аналогична картина получаваме, ако си представим общество, в което
Продуктивността на труда се удесеторява във всяко следващо поколение.
В подобен свят е по-добре да залагаш на приходи и спестявания
От собствен труд, доколкото натрупаните в миналото от родителите
Или дедите състояния ще са незначителни в сравнение с настоящите приходи.
По този начин демографският и икономически растеж намалява
Значението на натрупаните в миналото състояния и наследства.
Растежът намалява бремето, с което миналото (нечовешката му сянка) тегне над
настоящето.

Belle Époque 2

2
Но родените през 70-те ще трябва да си имат работа
С миналото, което започна с англосаксонската консервативна
Революция от 1979/80, срутването на реално съществувалия
Социализъм и финансовата глобализация и дерегулация
През 90-те години. Те ще трябва да разчитат повече на наследено
Богатство отколкото на заработени доходи. Техният труд
Човешкият им капитал ще струва по-малко от наследената от тях
Съвкупност от нечовешки активи, притежавани и разменяни
На пазара, където се търгуват също така въздухът, водата, морето, планините
Културните паметници и познанието под претекста, че частното им притежание
е по-ефикасно.
Те ще си имат работа с капитала като минало, което изяжда настоящето
Те ще са поколение на дребни рентиери, изпълнени с носталгия.

Belle Époque

Аз открих абстрактната същност

на капитала и на либидото.

Златомир Златанов Финеганю поет

1
Историята започва с откриването на огън на 16 август
2012 година по стачкуващи миньори в платинова мина
В Южноафриканската република. Те били въоръжени
С мачете и бухалки, полицията с пушки помпи и автомати
Открила огън, за да се защити от стачкуващите
С нереалистичното искане за увеличение на заплатите с цели 500 евро
(При което те щели да получават по 1000 евро на месец
С близо 600 лева повече от миньорите в България).
При инцидента, при който полицията била принудена
Да се защитава, бяха убити 34 протестиращи.
След драмата акционерното дружество Lonmin Inc.
Със седалище в Лондон извличащо принадена стойност
Предложи разумно увеличение на заплатите с 75 евро. (Така
Възнаграждението на южноафриканските миньори останало по-ниско
От средната заплата на трудещите се под земята в България.)
Така започва Капиталът през ХХІ век на Тома Пикети
Като повдига въпроса дали конфликтът между капитала
И труда е останал в миналото, с което вече няма
Да трябва да си имаме работа през една нова Belle Époque.

История на неравенството. Пролог

През детските ми години, годините
На късния развит социализъм (сега научавам
От книгата на Тома Пикети Капиталът през ХХІ век)
Започнал, без да знаем, шеметният ръст
На приходите на най-богатите оттатък океана
И желязната завеса. Може би архитектите на прехода
Имаха щастливата интуиция, че между късносоциалистическата
Belle Époque и капитализма от началото на ХХІ век
Ще има (за тях) повече сходства, отколкото различия.

(Член първи от Декларацията на правата
На човека и гражданина, 1789-та
Гласи: Социалните различия могат да се
Основават само върху общата полза.)

Би било погрешно да се подценява значението на
Интуитивните познания, които всеки развива по въпроса
За доходите и натрупаните състояния на своето време
При отсъствието на каквато и да е теоретична рамка и каквито
И да било представителни статистически извадки.
Въпросът за разпределението на богатството
В крайна сметка си остава политически въпрос
А Малтус (в крайна сметка) е бил свещеник
И най-добре изразил големия страх
На елитите през 90-те години на ХVІІІ век
(Но те успешно и дългосрочно го преодоляха.)

Има един много прост икономически механизъм
На който капитализмът ни учи: търсенето и предлагането.
Когато цените на недвижимите имоти и цената
На петрола се вдигат, караш колело или отиваш на село
(Или правиш двете едновременно). Така ограничаваш търсенето
И цените трябва да падат. Но докато живееш на село и караш велосипеда си
Междувременно собствениците на недвижими имоти
И петролни кладенци може толкова да са забогатели (докато
Живеенето на село и карането на велосипеда свалят цените)
Че може вече да са реалните собственици (поради тежка
Публична задлъжнялост) на велосипеда и селото ти.

Апокалиптикът Маркс, от своя страна, яхва вълната
На една дълга фаза на стагниращи заплати, наречена
Паузата на Енгелс. Притежавайки безспорен литературен и полемичен
Талант, той пише в политически нажежената от Пролетта
На народите атмосфера. Така неговият принцип на неограниченото
Натрупване на капитала довежда до апокалиптична прогноза, научно
Реализирана по-късно по тези земи на Изток от неговата визия.

Други мислители предпочитат жанра на вълшебната приказка или
Неолибералния сюжетен похват на хепиенда: Растежът е прилив
При който всички лодки изплуват нагоре. Саймън Кузнец
(Alias Семён Кузнец), роден в Украйна, не е толкова наивен
И знае, че намаляването на неравенството в Америка
Между 1913-та и 1948-а се дължи на случайни последствия
От двете Световни войни. Но откритото от него
Намаляване на неравенството в приходите на най-богатите
И останалите е добра новина по време на Студената война: The orbit
Of the free world e много по-добра от съветската орбита!

Сега събираме плодовете на 70-те години
На миналия век, когато неравенството в богатите държави
Стремително тръгва нагоре, като напомня за времето на Belle Époque
И навежда комунистическите елити на определени сецесионни мисли.
Човешкият капитал отстъпва пред нечовешкия (финансов и недвижим)
Във времена на слаб демографски и стопански растеж, когато
Наследеното богатство придобива решаващо значение
В сравнение с всичко, постигнато в рамките на един трудов живот
Или в рамките на построяването на реално съществувалия социализъм
Чрез приватизиране на наследството на трудовия народ (и неговите пенсии).