vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Изследвания

Самиздат ’92

 

никога няма да забравя една кака, годината беше 92

искаше да издаде sex shop срещу кинти

поетеса била и тя

имала издателство, показа ми свое ст.тв.

имаше сравнение на краката на няква путка (нейната сигурно) с кошута

също толкова космати ли, попитах

после си издадох книгата сам с парите на татко (светла му памет) и мама

 

 

 

 

 

Advertisements

Сводка на берлинската полиция, 4.8.1936

 

На 4.8.1936 г. Негово Величество Царят на България и Царицата на българите са пристигнали в Берлин инкогнито с лека кола под името Граф и Графиня Рилски. Негово Величество Царят отседна в хотел Бристъл, докато Царицата се отправи към Университетската Клиника за жени, ул. „Монбижу“ № 2.

 

 

 

 

 

Тома Пикети „Германия никога не е плащала дълговете си“

Германия наистина е образцов пример за страна, която в исторически план никога не е плащала публичните си дългове. Нито след Първата, нито след Втората световна война.

Тома Пикети, Die Zeit, 27.06.2015

English version

Автопортрет на антибиотик, около 4:30 сутринта

Грозен си признай си
Порите ти страдат
Видимо от елефантиаза
Погледни се имаш
Бели косми в ушите
Природата е против теб
Спасението е противоестествено
Само аурата на поет
Или булото на съпруг
Могат да те направят
Поносим на сутринта
Която иде

Спиноза, Етика

 

Тъгата е преминаване от по-голямо към по-малко съвършенство.

 

 

Да опишеш траектория

 

§ 1
В белия шум
На нощно лъчение
Червеният тътен
На отдалечаваща се вселена

§ 2
Пъпля по зеленото (или е червено)
Сукно на билярдна маса
Или игрална или на академична
Аула гравитацията изкривява
Пространството и времето
В средата й представете си
Че Вселената е повърхността
На тази маса опитвате се
Да се движите по права линия

§ 3
На земната повърхност
Най-късото разстояние между две точки
Което според Евклидовата геометрия е
Правата линия е пътят
Свързващ тези точки
По така наречения Голям кръг

§ 4
Стремя се да се движа
По права линия през пространство-времето
Но тъй като то е изкривено пътят
Под краката ми изглежда огънат

§ 5
Най-късото разстояние между две точки
На земната повърхност е крива
Когато се начертае
На плоска карта линията
Която е най-близкият еквивалент
На правата в изкривено пространство

§ 6
Следвам най-близкия път
До правата линия
В изкривеното пространство
И тази траектория се дефинира
Като най-късия (или най-дългия)
Път между две точки

§ 7
В отсъствието на материя
Линиите в четиримерното пространство-време
Съответстват на правите линии
В тримерното пространство

§ 8
Но в присъствието й
Опитвам се да не забравя
Четиримерното пространство-време
Поддава и това изкривява
Пътищата на всяко тяло

§ 9
Огъването на пространството
Означава, че гравитационните полета
Изкривяват по същия начин
Пътя на светлината
От далечните звезди

§ 10
Светлината се стреми
Да се движи по права линия
Но кривината на пространство-времето
В близост до масивно тяло
Кара светлината да се огъва

§ 11
(Онова, което мислим
За гравитационни сили
Всъщност е само израз на факта
Че пространство-времето е изкривено)

§ 12
Едно масивно тяло изкривява
Пространство-времето огъвайки
Пътищата в своята околност
До светлинни криви

§ 13
Долавям огъването
Под краката си
Като внимателно измервам
Разстоянията например разстоянието
По обиколката на кръг на равна
Повърхност винаги е малко повече
От три пъти разстоянието през центъра
Всъщност точно толкова
Пъти колкото числото π

§ 14
Но като пресичам кръга около вдлъбнатината
В центъра на билярдната маса откривам
Че разстоянието през центъра се оказва
По-голямо от очакваното по-голямо
От една трета от разстоянието
По обиколката ако вдлъбнатината е

§ 15
Достатъчно дълбока
Може да открия, че обиколката
Всъщност е по-къса от разстоянието
Напряко през центъра на кръга.

 

 

Светлина в орехова черупка

 

Бех сякаш някой, който все желае
Да пита а мълчи потънал в срам

оти да не мои
Тя малко ме търпя такъв свенлив
и почна с такова умиление
че даже в огън бих горел щастлив:
„Според непогрешимото ми мнение
Се питаш ти как справедливостта
Но аз ша ти развържа мисълта и т.н.“

Visio Dei
Породена от милостта,
отговора на въпроса: как вижда Бог
земния живот?
Отговор:
Кат путка
Със сичките му особности
Подробности, подредени
По безкрайността на милостта

Страх ме е
У божио рояк

Гмежта

Но ти преодоля тое страх
Отчасти вниква разумът в нещата,
за да не бъде божия рояк
гмежта
отчасти те издухва
некъв вихър
от гипсовата маска
на facies hippocratica на земята,
от гипсовата маска
на вцепеняването на забравата

некъв вихър
копнежа по отнесеност и превращение
Единството от действителност и отнесеност

Блясъка на блаженството
Прави невидим
Само проблясването
Свидетелства за проява
На личностен афект
Различни модуси
На светлината и нейното
Движение, корпускулярна
Или вълнова е тя
В крайна сметка
Кой ще ми каже

 

 

Belle Époque. Политикономическа поема

Аз открих абстрактната същност
на капитала и на либидото.
Златомир Златанов Финеганю поет

1
Историята започва с откриването на огън на 16 август
2012 година по стачкуващи миньори в платинова мина
В Южноафриканската република. Те били въоръжени
С мачете и бухалки, полицията с автомати и пушки помпи
Открила огън, за да се защити от стачкуващите
С искане за увеличение на заплатите с цели 500 евро
(При което те щели да получават по 1000 евро на месец
С близо 600 лева повече от миньорите в България!)
При инцидента, при който полицията била принудена
Да открие огън, бяха убити 34 протестиращи.
След драмата акционерното дружество Lonmin Inc.
Със седалище в Лондон извличащо принадена стойност
Предложи разумно увеличение на заплатите с 75 евро. (Така
Възнаграждението на чернокожите миньори останало по-ниско
От средната заплата на трудещите се под земята в България.)
Така започва Капиталът през ХХІ век на Тома Пикети
Като повдига въпроса дали конфликтът между труда
И капитала е останал в миналото, с което вече няма
Да трябва да си имаме работа през една нова Belle Époque
На красиви и летни (протестиращи) представители на средната класа
Твърде различни от грозните февруарски, тъпчещи електромери
Под какафоничния студ на сферите с наближаване на перихелия.

2
Но родените през 70-те и след това ще трябва да си имат все пак
Работа с миналото (те никога не са го напускали), което започна
С англосаксонската консервативна революция на Тачър и Рейгън
От 1979/80, срутването на реално съществувалия тогава
Соц и глобализацията и дерегулация на финансовите
Пазари през 90-те (те не са започвали да мислят). Те
Ще трябва да разчитат повече на някакво наследено
Богатство отколкото на заработени доходи. Техният труд
Човешкият им капитал ще струва по-малко от наследената от тях
Съвкупност от нечовешки активи, притежавани и разменяни
На пазара, където се търгуват също така водата, морето, планините
Културните паметници и познанието под претекст, че частното им притежание е по-ефикасно.
Те ще си имат работа с капитала като минало, което изяжда настоящето
Те ще са поколение на дребни рентиери, изпълнени с носталгия.

3
Растежът изравнява подобно на смъртта – но още приживе – прави
Хората по-равни (при равни други условия). Нека си представим
Например общество, в което всеки има средно по десет деца.
В подобен свят по правило би било по-добре да не разчиташ много
На наследство, тъй като във всяко поколение то ще се дели на десет.
В подобно общество наследството играе незначителна роля
И в повечето случаи по-реалистичният вариант е да разчиташ на труда си
И на собствените си спестявания в рамките на един трудов живот.
Аналогична картина получаваме, ако си представим общество, в което
Продуктивността на труда се удесеторява във всяко следващо поколение.
В подобен свят е по-добре да залагаш на приходи и спестявания
От собствен труд, доколкото натрупаните в миналото от родителите
Или дедите състояния (сумарният Маркс и сумарният Фройд!)
Ще са незначителни в сравнение с настоящите ти приходи.
По този начин демографският и икономически растеж намалява
Значението на натрупаните в миналото състояния и наследства. Растежът
Намалява бремето, с което миналото (нечовешката му сянка) тегне над настоящето.

4
Възпяването на растежа (както демографски, така и икономически)
Обединяваше по време на Студената война двете противостоящи си системи.
През Славните трийсет на Франция, годините на западногерманското
Икономическо чудо между края на 40-те и края на 60-те години Западът растеше
Реално, а Изтокът се хранеше с идеологически илюзии. След това и на Запад
Темповете на растеж намаляха, а на Изток се появи развитият социализъм
(Като дребнобуржоазно охолна преходна фаза към поотложения за по-добри времена комунизъм).
Небивалият растеж след войната се оказа единствено по рода си историческо
Изключение, приближаващо към своя край през 90-те и първото десетилетие на новия
Век. През 2013-а Пикети констатира, че току-що сме напуснали тази необичайна фаза
И вече можем да хвърлим дезилюзиониран поглед назад (и напред) и да видим
ХХ век като време, в което икономическият растеж за първи път в историята
Става преживяна и впечатляваща реалност за всички, оставила след себе си
Илюзията, че социалният прогрес, осигурен от капитализма, е необратим процес
Произтичащ от неговата вътрешна същност, продукт на автономни пазарни
Механизми (Андрешко бе чувствителен селянин). Този единствен по рода си
Исторически опит ще се помни като края на капитала под формата на наследено
Богатство и прераждането му в труда, неговия враг. Поглеждайки дезилюзионирано
Напред (и назад), виждаме завръщането на една нова Belle Époque, време
На дребни рентиери, които наследяват едно поглъщащо настоящето миналото.

5
Смътната вяра, че естеството на модерния икономически растеж фаворизира
Труда за сметка на наследения капитал е фантомна болка по една отминала
Реалност, която ни кара да привиждаме в настъпващия патримониално-рентиерски капитализъм
Нещо изцяло ново, копелето на баща си, докато всъщност той е завръщане на познато от ХІХ век минало
На слаб растеж, стагниращи заплати и ниски данъци върху капиталовите печалби.
Завръщането към една историческа фаза на слаб икономически ръст и особено
На нулев естествен прираст (в България отрицателен) по необходимост води до
Завръщане на рентиерския капитал, доколкото в стагниращи общества неминуемо нараства
Значението на натрупаните в миналото състояния. Най-слабо подготвени
За голямото завръщане на капитала са обществата, в които той сравнително наскоро
Под формата на грабеж бе трансфериран от държавна в частна собственост. (Той
Успешно закърпи разрива с Другите и с Властта, но ножицата остава заканително разтворена)
Тук грабежът на първоначалното натрупване на капитала преминава непосредствено в рента.

6
Натрупването и концентрирането на капитала следва от фундаменталното
За разбирането на началото на ХХІ век като една нова Belle Époque неравенство r > g
Където r е възвръщаемостта на инвестициите, а g е икономическият ръст. Тоест
Доходите от капитал изпреварват растежа и съответно натрупаното в миналото състояние
Дори и без наличие на трудови доходи се рекапитализира по-бързо от ръста на икономиката.
Неравенството r > g е историческа даденост в дългото време от Античността до Барока
Когато нормата на растеж не надвишава 0,1-0,2 % на годишна база, докато дългосрочната
Норма на възвръщаемост на капитала (поземлената рента) възлиза на 4-5 %.
Индустриалната революция, по време на която растежът и рентата са съответно 1,5-1,6
И 5 процента не намалява съществено неравенството между r и g. След необичайната интермедия
На ХХ век с неговото шоково спадане на рентата и силен растеж навлизаме в епоха, когато
Неравенството r > g отново ще се доближи до нива от ХІХ век, стимулирано
От изострянето на данъчната конкуренция между малки държави, стремящи се да реализират
Данъчния рай тук на земята (православните железници). По-бедните от тях са респективно с по-ниски ставки
На корпоративния данък, оазиси на капитала насред запустението на бедността.
Логиката на r > g представя тенденцията на капитала да се превръща в рента, съдбата
На превръщането на предприемача в рентиер (още приживе или в следващото поколение).
Неравенството r > g описва картината на света на едно общество от рентиери.

7
Натрупването и концентрацията на капитала се благоприятства както от слабия растеж
Така и от високата норма на спестяване при стагниращо и застаряващо население (хоризонтът
На пенсионирането и желанието да оставиш наследство са сред възможните основания
За по-силно изразена склонност към спестяване). В едно застаряващо общество
Остаряват и натрупаните състояния, подлежащи на наследяване. Ако при подобна ситуация
Сравним богатството на живите с богатството на умиращите (към момента на смъртта им)
Ще видим, че през първото десетилетие на ХХІ век богатството на мъртвите надвишава
С над два пъти богатството на живите. Силното нарастване на богатството на остаряващите
И мъртвите автоматично следва от неравенството r > g и неговата кумулативна (и
Мултипликативна) логика. Да не забравяме, че това е логиката на рентиерството, в съгласие с която
Който на 20 или 30 години е имал свежи идеи, може на 40 или 50 спокойно вече да мине без тях
Насред своевременно настъпилата Belle Époque на Вазовски утехи и меланхолна красота.

8
Неутолима потребност на демократичните общества от пазарен тип е придаването
На смисъл на успеха, меритократичното легитимиране на победителите като заслужени
Народни артисти, царското им възнаграждаване като патриарси на морално оправдани
Заслуги. Техният култ обаче е гузен. Обектът сам създава своята епифания
В асимптотично медийно приближаване до заслугата да бъде себе си и да бъде успешен
(Това, което всички искаме, но само той постига. Затова го обичаме). Съответно
Въпросът за неговото подобаващо възнаграждаване е въпрос на морал и справедливост:
Ако не му отдадем заслуженото, антидемократично ще защитим привилегията
Да бъдеш нещо, без да си минал през пийпълметричното тестване и легитимация на успеха.
Затова неговото заслужено възнаграждаване в крайна сметка е крачка към повече социална справедливост.

9
Няма съмнение, че на президента Шребер му се привижда навсякъде
Господин Шнайдер. Няма съмнение, че президент Шребер има само един враг.
Извън съмнение е също така параноята на фалическия дискурс и че някой
Винаги вече ще да е бил жестоко ебан. Освен това вече е станало очевидно
Че използваният речник остава доста абстрактен политикономически и либидинално
И че централното неравенство или уравнение r > g, както и процентните му изражения
В исторически план от Античността през Барока до 90-те години и първото десетилетие
На настоящия век по същество са лишени от всяка възможна поезия дори
В по-голяма степен от Брехтовата версификация на Комунистическия манифест
Която все още можеше да разчита на една остатъчна възвишеност от класово-борчески тип.
Овакантеното й място заема статистическият агон на децили и персентили (още
Брехт установява, че става все по-трудно литературно да се описва и политически
Да се коригира един все по абстрактно-функционален свят). Тома Пикети
Статистически извежда и онагледява, че в новата Belle Époque не един
Отчетливо видим елит противостои на останалото общество, а по-едри и по-дребни
Децили и персентили се преплитат като свински черва в петно на Роршах
От все по-диверсифицирани и по-добре управлявани инвестиционни портфейли
(При 30 млрд. портфейл 100 млн. годишно разходи по управлението възлизат едва на 0,3 % от капитала
А при залагане на десетки левове на футболен мач, от своя страна, имаш
Уникалната възможност да се консултираш с тъста си в случай на съмнение).
В заключение той допуска, че изследването му не се отличава с особено богата фантазия
Но призовава да се отнасяме сериозно и с размисъл към цифрите и паричните знаци
Дори с риск от неизбежния упрек в ресентимент, т.е. гледане в чуждото канче
(В случая само една политикономия на тъгата и нейната сецесионна естетическа сянка).

10
Българската Belle Époque започна с успешното приключване на 90-те
Въпросът както обикновено е защо Революциите се провалят и когато са успешни.
Мотото на Капиталът през ХХІ век е взето от Член първи на Декларацията на правата
На човека и гражданина от 1789 година. Визията на Пикети за Революцията обаче е
Пределно трезва (въпреки че изчисленията му със статистическа достоверност
потвърждават
Лозунга Ние сме 99 % на движението Окупирай). Човекът се интересува най-вече от данъците.
Френската революция например започва с отменянето на данъчните привилегии
На аристокрацията и въвеждането на данък наследство и данък дарение
Както и на система от публични регистри за деклариране на имуществото.
Нека припомним в тази връзка, че Българската социалистическа партия въведе
Плоския данък през 2008-а, оправдавайки се пред измъчения си както обикновено
Електорат с тогавашните си коалиционни партньори (първата Тройна коалиция)
За радост както на техните (на партньорите), така и на своите национално отговорни олигарси.
През същата година, когато се спука ипотечният сапунен мехур и у нас
Сергей Станишев, в качеството си тогава на премиер-министър с видима гордост
На комсомолски секретар, развиващ частен бизнес по Указ 56, честити
На (печелившите сред) сънародниците си първата капиталистическа криза, за разлика от онази
През зимата на 96/97-та, която била криза на Прехода. Председателят на БСП бе видимо трогнат
Че този път не комунизъма, а капитализъма трябва да поеме политическата
отговорност
Въпреки че от доста време капитализмът бяха винаги вече самите те. Belle Époque започна
С PR кампанията около първото издание на Естествен роман (вж. сп. Егоист
От декември 99-та). След шестото му издание обществото вече бе узряло
За въвеждането на плоския данък. И ние пикахме срещу вятъра (да пикаеш
Срещу вятъра, пояснява Финеганю, означава да нямаш страх от Едип). Фундаменталното
Неравенство r > g обяснява както провала на Революцията, така и красотата на Belle Époque.

Епод
Щастието никога няма да е пълно
въпреки успеха на тъгата ми.
(Не всички момичета в мола
въпреки всичко ще бъдат любезни.)
Приятели, успехът на тъгата ми
бе малко непредизвестен.
(Обявявам сезона
за открит от мен.)
Откривам сезона
на тъгите на мола.

Belle Époque 9

9
Няма съмнение, че на президента Шребер му се привижда навсякъде
Господин Шнайдер. Няма съмнение, че президент Шребер има само един враг.
Извън съмнение е също така параноята на фалическия дискурс и че някой
Винаги вече ще да е бил жестоко ебан. Освен това вече е станало очевидно
Че използваната лексика остава доста абстрактна политикономически и либидинално
И че централното неравенство или уравнение r > g, както и процентните му изражения
В исторически план от Античността през Барока до 90-те години и първото десетилетие
На настоящия век по съществото са лишени от всяка поезия дори
В по-голяма степен от Брехтовата версификация на Комунистическия манифест
Която все още можеше да разчита на една остатъчна възвишеност от класово-борчески тип.
Овакантеното й място заема статистическият агон на децили и персентили (още
Брехт установява, че става все по-трудно литературно да се описва и политически
Да се коригира един все по абстрактно-функционален свят). Тома Пикети
Статистически извежда и онагледява, че в новата Belle Époque не един
Отчетливо видим елит противостои на останалото общество, а по-едри и по-дребни
Децили и персентили се преплитат като свински черва в петно на Роршах
От все по-диверсифицирани и по-добре управлявани инвестиционни портфейли
(При 30 млрд. портфейл 100 млн. management costs възлизат едва на 0,3 % годишно
А при залагане на десетки левове на футболни мачове, от своя страна, имаш
Уникалната възможност в случай на съмнение да се консултираш с тъста си).
В заключение той допуска, че изследването му не се отличава с особено богата фантазия
Но призовава да се отнасяме сериозно и с размисъл към цифрите и паричните знаци
Дори с риск от неизбежния упрек в ресентимент, т.е. гледане в чуждото канче
(В случая само една политикономия на тъгата и нейната сецесионна естетическа сянка).

Belle Époque 8

8
Неутолима потребност на демократичните общества от пазарен тип е придаването
На смисъл на успеха, меритократичното легитимиране на победителите като заслужени
Народни артисти, царското им възнаграждаване като патриарси на една морално
оправдана
Заслуга. Нейният култ обаче е гузен. Обектът сам създава своята епифания
В асимптотично медийно приближаване до заслугата да бъде себе си и да бъде
успешен
(Това, което всички искаме, но само той постига. Затова го обичаме.). Съответно
Въпросът за неговото подобаващо възнаграждаване е въпрос на морал и справедливост:
Ако не му отдадем заслуженото, антидемократично ще защитим привилегията
Да бъдеш нещо, без да си минал през демократичното тестване и легитимация на успеха.
Затова неговото заслужено възнаграждаване в крайна сметка е крачка към повече
социална справедливост.