vs. archives

Застанах пред недостроения жилищен блок,
с който градът свършваше.
За предишния хълм пред нозете
напомня само силният вятър на смрачаване –
несвикнал с новото ехо,
той го опитва все отново
в една пещера от бетон,
където звуците се откъртват
като шипове на призрачни динозаври.
Бях изпреварил заселниците, тяхното бъдеще,
затова изглеждах малко самотен.
Но да бъдеш строител
и да приемеш борбата като сърце на твоето тяло,
утрешния живот да защитиш искрено в себе си,
както дървото без намек брани хралупата –
нали на това учат старите майстори,
които загинаха млади.
Вратите липсват, за да си поделят
уморените ни стъпки в нощта,
и на балкона момичето не придържа
тежката кошница с изпраните рокли,
нито старицата полива цветята,
които ще измръзнат през зимата.
Ти стоиш пред чистия съд на живота
с един поглед в безликите стаи,
в урните на безплътните асансьори,
в най-голямата самота между бетон и въображение,
където един тънък лъч е твоята сянка.
Утре сградата ще погълне много покъщнина,
ехото на свирепия вятър ще се потопи сякаш в зехтин
и ние ще се отместим с един строеж по-нататък
в чистия миг, когато се наливат основите.
Но да търсиш уютност в борбата
и да обграждаш със скели вселената,
и да имаш за собственост
само съвестта на епохата –
нали това се опитва да ни извика
дрезгавият вятър на твоя глас,
който сега чупи стъклата
на утрешните опетнени прозорци
и кърти вратите, раждащи слузести катинари?

(Андрей Звягинцев, Изгнание, 2007)

But now the problem is how to
construct the catastrophe. This is to mention all of the enormous
problems that we are unable to solve. However, there
is one problem that we must solve: how to be the catastrophe
by building it, how to be the totality without being it,
how to be the destructive opposite of the capitalist and state
totality without becoming homologous to it. Subversion as
radical democracy, wherever the forms of organization have
the efficiency of Leninism and the freedom of autonomism;
social practice as an agency of singularities – without falling
into fetishism, either of the “general will” or the “common
good”, both of which amount to a denial of difference and its
treatment as a mere cog within the cosmos of exploitation.

Горното е обръщение на Антонио Негри към Феликс Гатари

Корпоративният капитал е по-добре организиран спрямо хаотичните сингулярности
Този капитал конструира и катастрофата, а не подривните протести
Сингулярностите не могат да се подведат под колективен проект – както при пазара те са сведени до агенти на циркулация, тоест продават своите протести, слагат им цена

От една страна, корпоративистки тенденции, от друга, ризомата на сингулярностите вместо старите класови условности и деления

Екстерминизмът, изтребителството на капитала спрямо социалния живот не се забелязва, защото процъфтяващите сингулярности се уповават на ризоматизма, на свободно виреене и линии на бягство съгласно Дельоз, когото уязвяват като певец на късния капитализъм
Екстерминизъм срещу ризоматизъм – просто не забелязваме, че ни рекетират дори със смъртта
Преференциален вот за тези сингулярности изглежда естествено, но ще бъде експроприиран отново от организирания капитал, от Корпорацията, както я наричаш. Те крадат нашето знание, нашето ноу-хау

Инверсията е грамадна. Нашето знание е инертно, лениво. А капиталът е работяга, ловък крадец

Ето, вменява ни се, че сме свободни, флексибилни, свободни да продаваме свободно работната си сила. Всичко е контингентно, прекариатно, каквито са космическите сили

Капитализмът и пазарът са естествени, върховен медиум на контингентното

И какво да си предложим – комунистическата хипотеза, реновиран ленинизъм?
Ретроградност, детерминизъм?

Капиталът е носител на естествен прогрес, той конструира дори и катастрофата, а не протестните движения. Защото прогресът е катастрофа, както указва Ангелът на Бенямин.

Ненормалното е, че тук няма леви интелектуалци. Всъщност това е нормалното.
Да, ще им се осигурат преференции, преференциален вот.
Но тук как да не си спомним за непреференциалния Бартълби?
Да, сега ние сме демодираните в режим на планирано овехтяване.
И затова сме екс-комуникирани. Как да политизираме своето отсъствие?
Как да политизираме своя отказ да пишем?
Как е възможно българското да се де-колонизира?
Агентите на ресентимента ми казват – ти се преструваш, това е идиосинкразия, нещата са прости, капитализмът е естествен, няма нищо по-сладко от успеха, наслаждавай се!
С всяка закупена стока те гласуват за капитала, с всеки написан ред
Това е нова идеология, и още как.
Отбягващите идеологията я правят неотгонима

… фиктивен капитал на деституция
и коронованата празнота на празни множества
в които Данаидите на актуалната безкрайност
преливат от пусто в празно продънени съдини
и силата на негативното прогонвана
в диагонали на невинно ставане
прекъснатости на драстична загуба
и радикална благодат в делириумни точки
логическият бунт на истини-събития
в дисциплината на подредени множества
при условие че са неподредими
и сингулярни богове които
в човешки мрежи се запецват
като ексклузивна златна рибка
наемни армии на вярност при условие
че дезертьорството е структурна необходимост
и този странен вид на човешките животни
в състава на избран субект
придаващи си вид че влизат
накъсан интервал на войнствени междуособици
семейното нещастие мегаломанско
на нашите роднини динозаврите
и интравидовото перчене и писък на пауна
пред неговата женска при условие
че това е само превод
на нарцистична икономия
маските които се сношават със живота
залязващите светове в безлицевост
и процедурите на истина
като трофеи изоставени
пустеещите тронове на хегемони в узурпация
и ехото на бедствени погроми
додето Рим не се превърне в клада
в овъглянето на заучени цитати

… и в нищото на откровението Чуй ме

коктейли от безидейни
и анемични хроноси
разбъркани елейно
с дрогирани кайроси
в обърканите времена
и времената подравнени
с погазени закони
и законите втвърдени
мистични инсталации
в които вкиснати господства
дестилират слава
и като амфибии да се държим
ни принуждават
в плерома и пълнота
на минерални терми
и изсушени в паника
енергийни призраци
с паднали батерии
пред втория закон
на термодинамика
и в пълната безделност
изникващи банално
инструкции за живот
и смърт потискана анално
заради една последна авантюра
в последно шествие литийно
и в балотаж за празен трон
на който не царува никой
и чистият език
изхлузен от жаргони
привиквайки отново
обичайните си идиоми
в профанно щастие оголен
съншайн ваканция
на францискански орден
и в струване добро на всички
и в изкупуване на благовремие
ще потвърждава
краткосрочните си намерения
с последното число висящо
на декретираните липси
и имагинерни вземания
на разорени финансисти

… светът на новите тоталитаризми
и либерални фокуси където
сам в клетка се набутваш без чужда помощ
омлетът магически приготвен
преди яйцата да са строшени още
и как свободното движение на стоки
означава всъщност контрабанда
свободното движение на хора
нелегално имигрантство
търговия с проституция и дрога
движението на идеи – хакерски лудизъм
единната Европа в кошмарите на Ницше
проспекти на статистическата грешка
в рамките на недопустимост
и колективният живот на изключения
където суверенът се разпада
в сериалните препратки
на изкуствено поддържан рейтинг
към референциалната си зануленост
и в недопустим контакт с тълпите
търсачи на неувредима фигура
в която социалната си немощ запечатват
фантазия за еднопосочно задаване на власт
и производство на закони
без да се опираш на закона
опитомяване на нищото
от което редът ще произлезе
комичната легалност на управляващото тяло
и конституция формирана от хора
с друг формат на самозванци

и ти ще трябва да избираш

на борда ли да се качиш
или пък корабите да подпалиш
с артистите да плачеш за Хекуба
или да влезеш в ролята на Хамлет
с реалния трагизъм извън самата роля
на ситуацията нерешима
каква ми е Хекуба
и на Хекуба какво за мен й пука
палячьовци с претенции
за всекиго да се раздават
и в действителност за никой
в общества на дизентигрирани
спектакли и в ремикса
на бюрократично листване
в търсенето на решения
относно как решението да се избегне
в отложения цикъл
на капиталистическия рай
и комунистическата хипотеза

… защото историята на потиснатите учи
че обитаваме тук извънредно
и разривът ни всмуква
без приложимо правило към хаоса
освен печата на суверенните решения
в узурпацията на бандити
като върховна симулация на ред
в зоната на неразличимост
където ищците деградират
в ответници на злото
суверени във фигура на homo sacer
и агонизиращата церемония
на трансцендентните намеси
ще ти покажа съдебната игра
в която всички съдят всички
без да има потърпевши в крайна сметка
престъпници навлекли магистратски тоги
палач и жертва в едно и също
некротично тяло
на танатофилски биополитики
и ксено-икономики на нечовешкост
тайната на беззаконието скрита
в произвола на самата суверенност
с отхвърлени блюстители
мрачната държава на съдебно разтакаване
където законът сам по себе си е престъпление
и моралът най-тъмна конспирация
помията на един последен Съд
разливана на кюп великодушно
като в неделна кухня за бездомни
самогаранцията в мястото на първата лъжа
да проявява негатива си
защото точно под лампата е тъмно
и затова ще трябва лампата да счупиш
за да се разлее светлината

провинциалната враждебност
към мигриращите птици
артистичните импулси изтощени
в момента когато договора им се оформя
в дългосрочно изтичащи лицензи
алиансът между политики и естетики
в шемета на шопинг-терапевтики
глобалната репресия на капитала
в миража за всеобщо благосъстояние
да се проваля
левите движения самоизнудвани
в опазването на статуквото
биополитики на здравословна хигиена
под форма на манипулиран мениджмънт
скандалните рецесии и кризи
в котиране на деструктивни оптимизми
метафизичните субстанции натирени
от кафе без кофеин и безалкохолна бира
безпомощните анализанти на дивана
опитващи се несъзнаваното да прихванат
върху сцената на травматична травма
която за присъствието
на едно отсъствие ще плямпа
неизповедими общности без облици
да драскат по генеалогически прозорци
и враждуващи поетики относно
благоволението безвъпросно
кой ще регистрира принцесата на бала
преди да се превърне в патка изкуфяла

Възможен е друг свят
макар че Другият не съществува
и всички тук сме поданици на тук
макар че тук е описание без място
на неуместни съпротиви
срещу постмодерните империи
в картография от линиии на бягство
и потоци на самоколонизиращи се
работници без документи
обезценяването на труда
в мрежите на дигиталните мошеници
офшорни корпорации
прекупващи легални форми на живот
в грабежи безогледни
и злощастните перформативи
където силата на правото
се деформира в правото на сила
шенгенски острови на свободата
в гротескната картина
на пословичния бик
вълните цепещ с препохищавана
на широкия му гръб Европа