vs. archives

(една студия за Морис Бланшо)

The disaster ruins everything while leaving everything in its state.

It does not wait for this one or that one, “I” am not under its menace. By these means of saving, leaving (me) aside, the disaster threatens in me that which is outside of me, another me that becomes a passive other. There is no reaching the disaster. The one it menaces is out of reach, one cannot know if it is near or far — the infinity of the menace has in a certain manner broken every limit.

Maurice Blanchot’sThe Writing of the Disaster

Бедствието е неприсъствено (nicht anwesend) и ненастроено (nicht gestimmt), за да издигне собствената си непредикативност в предикат; безкрайно кантианско съждение, пълен закон на бедствие. Или може би нулев суверен на инференции, брейди-снопове с развързани краища в изводимост на хаотични тенденции.

Какво е бедствието все пак?

Хайдегер, разбира се, ще…

Докато разликата между тоталитаризъм и демокрация е сравнително лесна за разпознаване, с разликата между (нео)либерализъм и демокрация не е така, не само защото старите либерални версии са нещо като спирачка пред новото неолиберално чудовище.
Демокрацията се изразява предимно в популистка суверенност и излъчване на управляващи правителства, което става чрез избори.
Но апаратът на управление (в смисъла, който му придават Фуко и Агамбен) се формира по логиката на пазарна перверзия, която не подлежи на публичен закон, а на частни машинации и интервенции.
Апаратът произвежда конюнктурата на анонимни субекти.
Демокрацията – безпомощни субекти на подчинение.
Неолиберализмът управлява, демокрацията забавлява.
Зоната на контакт между тях е премахната, освен преди избори, когато неолибералните елити изменят на пазарната си перверзия и предлагат демократични мерки – намаляване на такси и данъци – които са неизпълними.
Или върхушките се замерят с компромати, които не водят до юридическа ефективност.
Апаратът е сложно образувание от модули, агрегати, елементи, както…

Асиндетонът е вид елипса, в която свръзките, които комбинират сегментите на изречението, са отстранени.
Асиндетонът е лингвистичен алкохолизъм.
Естетическите му ефекти са добре познати от стила на Маргьорит Дюрас.
Тя казва, че Бог не съществува и може да бъде заместен само от алкохола.
Но при говоренето на българските политици, примерно Цв. Цветанов, по-скоро става въпрос за партиен алкохолизъм.
Неговото елиптично говорене е проекция на самата елиптична кривина на социалното поле, чието друго име е класова борба.
Кривини и елипси не могат да бъдат изгладени и запълнени.
Предишните партии залагаха на правата линия, сегашните – на асиндетона.
Асиндетонът е артикулиране на инстанции на развързване спрямо това което е нерепрезентируемо.
Раз-фиксиране на фикцията на мярата като връзка или отношение.
Мярата докосва Реалното в прекъсвателен маниер, а не събирателен, тоест като фигура на асиндетон.

Нямаме единен Логос, само неконзистентни партийни логореи.

И което е особено важно, днешните политики не се осланят на социалната…

Фалосът е единица мярка в символния регистър, каквато е паричната единица в стоковата размяна, тоест едно нищо.
Винаги когато влизам в моловете с тези колекции от стоки, ми се счува тоя натраплив шепот – изчукай ни!
Но работникът знае, че преди да изчука стоките, самия трябва да бъде изчукан.
И тогава неизменно си спомням Лакан – само фалосът е щастлив, човешките същества – не.

Fire is want and surfeit
Feuer ist Mangel und Übermaß
Огънят е лишеност и излишество, Хераклит
Това е казано не-човешки (non-human)
Но каква е мрачната тайна на нечовешкото в човека (in-human)?
Дерида към Лиотар:
Би било друга страна. Тъмна. Преведена. Където не бихме се виждали един друг. Където ще се виждаме, самоосуетяващи се един друг, ослепени, непишещи, предадени на преводачи и контрабандисти. Ние сме „ние” само посмъртно. Ти и аз го очакваме (Toi et moi nous y attendons).
Лиотар към Дерида:
Ето защо траурът не е свален, огънят непогасен. Излишна е надеждата да се отървем от своята неразбираемост чрез изгаряне. .. чрез изразходване на писането в непосредствен огън и чрез сигнатурата на пепелта. Маймунски бизнес, целия този бизнес със знаци (Singerie de cette signerie). Пепелта все още е материя. Подписвам се в пръстта (humus). За не-човешкото (inhuman ,De l’inhumaine) аз свидетелствам погребан (je témoigne inhumé).
(Преводът модифициран)

Как да разсъждаваме за Освобождението 1878 ?

Травмата на едно събитие, което почти ни е изличило като народ – първична репресия
Освобождението ни връща като демос-остатък, като подчинени, subaltern – вторична репресия
Травмата не е запомнена, незапомнима по начало
Не искаме да помним Освобождението поради неговата изкуственост
за третиране на неизличимото
Или неговото представяне е форма на забравяне
Освободителите са само supposed предположително такива, освобождаваните – също: това е илюзията на трансфера
Връщането към травмата е невъзможно, а връщането към освобождението е неприятно, защото напомня за травмата в задънени хоризонти
Колко жертви – за нищо
Колко печеливши – за смях
Не размерът има значение, а фетишът на размера
Истеричната мизерия се подменя с всекидневно нещастие
Освободен е един непълноценен остатък, историческа руина – оттам и освобождението е непълноценно, като причината за тази непълноценност се премества навън, към освободителите – негативен пренос или трансфер – а не в интериора, откъдето може…