vs. archives

На Зои Х

Познавам поета владимир сабоурин
От 90-те славното време на музиката

Без компромиси & естествени романи
Музиката чиста като поезията и поезията

Чиста като музиката сабоурин слушаше
Основно масив атак и трики в моментите

На свършване съвършено като смъртта и
На малка смърт съвършена като свършване

Голдберг вариации на гулд от божествените
За българската поезия 80 и реквиема на моцарт

На караян записа от 60-те живота преди края
Бяха доорс до дупка жената в семейството

Беше чернокожа биг суит мама
Били холидей бащата бялото

Момче джим морисън поезията
На владимир сабоурин

Беше типично мулатска

Ще е справедливо
Работникът да работи
Само часовете които реално

Изработват заплатата му
Часовете от работния ден
Формиращи принадената стойност

На капитала не е справедливо
Да се работят.

Работливо и добросъвестно
Заличаваш участието си в създаването
На нещо по-голямо от себе си

Обичам работливите и добросъвестни
Работници на лозето господне
От самото начало

Ти имаш проблем
С дочакването на реколтата
Но ти си го знаеш

Заплащането ти бе справедливо
Дори щедро но ти искаше повече
От дошлите по-късно странно

За човек обичащ и дори
Познаващ свещените писания
Но ти имаш проблем с четенето

Работливо и добросъвестно
Заличаваш участието си в създаването
На нещо по-голямо от себе си

Дошлите по-късно на лозето
Които застъпват на опразненото място
Ще получат колкото теб

Както е писано дано да са
Също толкова работливи и добросъвестни
Царството небесно е

На дочакалите реколтата
Получаващи колкото първите
Работници на лозето.

Обясних ти добросъвестно
И без да искам да те еба

Колко не ставаш
И колко можеш да станеш

Ти предпочете
Да избереш колко не ставаш

И ме разфренди.

Ти шитна първородството си
На последния голям поет на 90-те
За паницата леща

На декан на департамент
На първия частен университет
В малка мутренска държава

Чувам че не са ти дали
Полагащата ти се паница
Леща

Ти шитна безсмъртието
На душата си на последния голям поет
На 90-те заради тази паница

Нали знаеш че
Лишаването ти от полагащата ти се
Паница няма да ти се вмени в оправдание

Ще те очаквам
В ада на лишилите се от първородството
И безсмъртието на душата

На поезията за паница леща
На път за рая на поезията
Лишаването ти

От полагащата ти се паница леща
Няма да ти се вмени
В оправдание.

Имам две дъщери
Едната навърши седем
През май другата

Ще навърши пет
През септември поетите
Имали момичета казват

Първородната ми е
Кубинска принцеса родена ми
От тутраканската красавица

Четиригодишната тийнейджърка се
Роди през бурното лято на 2016-та баща й е
Манифеста на нова социална поезия

Майка й несъществуващата
Българска поезия

При първата раздяла
Раздялата с рожденото място
Концлагера на острова на свободата
Бях на девет месеца отрази ми се добре

Не съм кубинец не съм българин
Първата стъпка към свободата
Бе направена преди
Да проходя

Втората раздяла бе
Седмичната детска градина
Освободих се от майчината любов
Мисия невъзможна

Третата раздяла
С първата любов бе първият
Осъзнат данък който платих
На писането

Четвъртата раздяла
С момичето на земния рай
Научило ме да свършвам в устата й ме научи
На перверзното удоволствие да се лишавам от удоволствия

Петата раздяла
Беше първия ми развод
По взаимно съгласие че поезия
И брак е противоречие в понятието

(При всяка следваща
Да се изброяват)

Класовата борба е това
Което капиталът печели срещу труда
И когато е спечелил го обявява за несъществуващо

За мираж на живия труд при срещата
Със смъртта наричана политически коректно капитал
Ти работничката щедро казваш преди началото

На трудовия ден да се ебат в гъза
Не скъпа това е твърде малко вероятно
Докато няма равен старт на войната

Докато превъзходството на мъртвия труд
Над живия е смазващо трябва да се борим
За изравняване на силите във войната

Това е кошмарът на капитала
Смъртта печели само докато има
Смазващо превъзходство

Над живия труд
Отричането на класовата борба е
Паническият страх от изравняване

На силите във войната
Между живота и смъртта

Бащата на всички неща

Признавам си
Докато седя в наркоманското
Малцинствено паркче

Пред разградената за много пари
За усвояване гара подуене
Не разбирам любовта

Която сваля маската и
Отправя въздушна целувка
С долепени до устните

Пръсти през мръсното
Стъкло на бдж предпочитам
Да си призная

Тя го заслужава

Обичаме думите
Език на омразата
Липса на любов мирен
Преход агресия

Обичаме думите
Магически са
С тях собствеността
Премина гладко

Между народна република
България и република българия
Между червената буржоазия и
Червената буржоазия как

Да не обичаме думите
Никога със слаба поезия
Не са правени

Такива транзакции