Владимир Маяковски „морето си отива“
морето си отива отлива се
морето си отива заспива
Както се казва инцидента – изчерпан
Любовната лодка в бита се разби
Уредихме си сметките
И няма нужда от списъци
на взаимните болки беди и обиди
морето си отива отлива се
морето си отива заспива
Както се казва инцидента – изчерпан
Любовната лодка в бита се разби
Уредихме си сметките
И няма нужда от списъци
на взаимните болки беди и обиди
Чуйте, щом палят звездите – значи все някому е нужно?
Значи някой иска да ги има?
Значи някой нарича перли тия плюнчици?
И се напъва пряко сили във виелиците прахоляк на пладнето,
Нахълтва при Бог, страхува се, че е закъснял,
Плаче и целува жилестата му ръка –
Моли непременно да има звезда,
Кланя се – не понася тази беззвездна мъка.
А после ходи тревожен, но външно спокоен,
Казва на някого: нали сега всичко е наред, не те е страх, нали?
Чуйте! Щом палят звездите – значи все някому е нужно.
Значи е необходимо всяка вечер над покривите да се запалва поне една звезда?