Мерцедес 600 се врязва на кръстовище в задницата на черна Волга с тонирани стъкла. От Мерцедеса изскача бандит, почва да троши с приклада стъклата на Волгата – и вижда в нея полковник на ФСБ. „Другарю полковник! Аз чукам ли чукам, а Вие все не отваряте… Къде да носа парите?“
Веднъж излетяла експедиция за Луната. Летят си те. Почти долетели. И изведнъж се отваря люкът и влизат някакви хора в бели престилки. Космонавтите викат: „Ние летим за Луната!“ А ония с белите престилки: „Добре-добре. Само не се вълнувайте. Сега само мъничко ще ви боцнем…“
– Рабинович, откъде си вадите парите?
– От нощното шкафче.
– А кой ги слага в нощното шкафче?
– Жена ми.
– А кой ги дава на жена ви?
– Аз.
– Та откъде си вадите парите?
– От нощното шкафче.
летиш някъде надолу – и не можеш да се спреш, да престанеш бавно да падаш в никъдето – може само да подбираш думите, описвайки случващото се с теб
Хлебарката Жу непреклонно се движи напред към смъртта. Ето – на пътя отрова. Трябва да спреш и да свърнеш встрани.
„Успях. Смъртта е някъде напред“ – отбелязва хлебарката Жу.
Ето – излива се вряла вода. Трябва да я избегнеш и да избягаш под масата.
„Успях. Смъртта е някъде напред“ – отбелязва хлебарката Жу.
Ето – в небето се появява ток и, нараствайки, се носи към земята. Вече няма как да се избегне.
„Смърт“ – отбелязва хлебарката Жу.
Тези, които стоят близо до хранилката-поилка, са щастливи основно поради това, че през цялото време помнят за желаещите да попаднат на тяхно място. А тези, които цял живот чакат между стоящите отпред да се отвори пролучица, са щастливи, че има на какво да се надяват в живота.
ВИКТОР ПЕЛЕВИН
vs. archives 