vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Василия Костова

Василия Костова „Когато се изравня с Абсолютната нула“

 

Когато се изравня с Абсолютната нула
и стигна до най-чистото Нищо
след мен ще потънат стиховете за възхвала
всички очи, които съм целувала,
обувките, които съм прибирала мокри,
улиците, по които са минавали
самолетните билети и космическите кораби,
профили, пароли, аватари;
ръцете на майките и виното на бащите
ще ме приготвят за сън,
а аз ще мога само да си спомня
за празните детски легла в домовете,
завити под морската пяна.

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Василия Костова „Сияние“

 

Всяка твоя мисъл
има поне една страна,
която наранява
като счупени черупки
в голотата на детско стъпало;
всяко твое остроумие
е вътрешната част на мида,
към която никой не поглежда
или я захвърля в пясъка
при сестрите й.

 

 

 

 

 

Василия Костова „Вино от череши“

 

Тя разказва на всеки в квартала
как ръката била еднакво красива,
следяща нежно челюстта й,
за да целуне тънките й краища,
и в гранитен юмрук всяка вечер,
когато електричеството изгасне.

От нейната кула – самотна и бледа
като лошо наследство от далечен роднина,
всяка нощ чуват студените викове.
Те –
те са никои!
И когато си тръгнат, аз стискам в ръцете си
кървящите бодли на мрачната крепост;
и аз се изкачвам по тънката стълба,
и аз виждам през прозореца
нежността на ръцете му
и стъклата, които забил
в каньоните на белите й рамене.

 

 

 

 

 

Василия Костова „Обичам“

 

В облаците провинцията е
нищо по-малко от истината
за това откъде идва млякото
и как по-лесно да нахраним
подземните плъховете с него,
когато вали.

 

 

 

 

 

Василия Костова „Сейлъм“

 

Ще те предам в ръцете на слънцето, когато
бременната ми съученичка ни подмине
и след нея всички донесат дърва,
за да издигнат черната й клада,
и няма да ги спра да изгорят и теб,
защото ти и щастието
се обичате.

 

 

 

 

 

Василия Костова „Всеки от нас има индустрия“

 

Всеки от нас има индустрия,
която да задоволи,
която чака да й бъде доставено,
и целият момент
от зачатието до смъртта
е вакуумирано търсене
на удоволствието.

 

 

 

 

 

Василия Костова „Role model“

 

За да бъдеш един от пълните нещастници
на поезията или аеродинамиката,
трябва да затвориш очите си
за света на пенсионното осигуряване
и естетиката на социалното,
трябва да имаш време, в което
не си нужен на никого,
държавната работа не е добро начинание;
частният бизнес не е достойна
инвестиция за твоята сетивност;
най-правилно ще бъде
да се пуснеш по бръснача в дъното
от прогимназиалния виц
и на дъното да събереш
двете половини от ръцете ти; дай им
предимството на многословието-
красивият човек е тихият човек
красивият поет е бившият поет
красивият човек е бившият поет.
Няма нищо срамно в това
да правиш некултурни неща
на открити места като
градините, пасищата, долините,
калните паланки
на едноокия Идеолог.
Кой би искал да чете
как някой пубертет се съблякъл
гол в два съседни подлеза
и крещял нещо за братската
солидарност
като най-красивото съществително.
По-добре да теглиш майната
и на римите, и на белия стих;
Най-добре е да се хванеш
с глупостите на големите.

 

 

 

 

 

Василия Костова „18 години“

 

кълнеш робството
като най-голямото престъпление
към човечеството,
изнасяш пламенни речи
за свобода и равенство
някъде под облаците
на бъдещите мъртви
и ако имаш късмета
някой да вземе душата ти
и да я постави в газова камера
-и за лош късмет тя
да вземе на намери път навън-
се събуждаш и разказваш кошмарите си
на сестрата с бялата коса.

 

 

 

 

 

Василия Костова „стените на сиропиталището се рушат“

 

стените на сиропиталището се рушат
храната не остава в стомаха ми
старецът от горния етаж се самоубива
и тялото му нарушава хармонията
на прелетните птици
трафикът ескалира
по магистралата на всеки въпрос
защо

 

 

 

 

 

Василия Костова „Благодаря на гражданите ти за всички мили думи, които твоят град никога не каза“

 

Бяхте се научили в синхрон
да кръщавате мълчанието си муза.
Когато ми трябва не отговаря,
защо е избрало да се откаже
от нещастието в моя роден град,
събужда съседите с тишината си.