vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: бакърена фабрика

Илион 93

 

Нека изсъхне тази ръка,
която подпише конституцията!
Каза така, излезе подобно на луда
Скрит не остана от тебе
Смъртния час на Патрокъл
С мед заблестяла облечена
Излезе сред първите войни
За голия труп се сражава жестоко
(На младия всичко прилича
даже и мъртъв да падне
целият труп е прекрасен
където да бъде оголен!)
За голия труп се сражава жестоко
Подобно на крава, която
Първи път ражда и дебне с мучене
Край свойто теленце.
Жалки, презрени страхливци
Ахейки, но не и ахейци
Тъкмо при тези й думи
Еринии спряха речта й

Това ти е школа
от Първа софийска девическа
на Архилох и Ицо Хазарта: черни чорапи
якичката бяла колосана прибрани
косите ти с фиби, баретка
мечтана Деметра, царицата с хубави плитки

Става дума за комунизма кучеоката хидра
(Куче! Отново отбягна смъртта
а наблизо до тебе беше злината
на два пъти, толкова близо.
Феб Аполон те запази, убиец на полските мишки)
Куче! Недей ме заклева в родината
И младостта ми в Родопите
На строящите шахти миньори
(Кучето било символ на безсрамие
а мухата – на нахалство)
А совоока Атина се много зарадва,
че ти между всички безсмъртни
на нея се първо помоли.
Сила й вля във плещите
и чак в колената чевръсти,
а пък в гърдите й вдъхна за миг
дързостта на мухата:

Става дума за клетвите
за генералите от запаса и съветниците
по въпросите на културата
кучко, ти си конска муха
(Арес нарича Атина
Кучешка мухо)
даже и гонена често от нежната кожа на смъртен,
пак го връхлита и хапе – човешката кръв й е сладка:
мрачния дух й изпълни Атина със наглост такава.
А за интелектуалци и дългополи интелектуалки
Ти пък по селски
тежко кълнеш: тогава тя изрича думи,
които трудно могат да бъдат чути
от устата на интелектуалец
тъпата кучка, мръсната кучка, умната кучка
Може би защото на интелектуалците у нас
никой не търси сметка за прегрешенията

Седнаха те настанени
безмълвно на свойте седалки
Ала ти, кучко безсрамна, ти дръзна
Безсрамната кучка изведе за кратко
Генералите от запаса извън себе си, извън строя
без обичайната оргия и 50 лева разходи
Кучко безсрамна! Ти искаш сега срещу нас да застанеш?
(Трудно е с тях да се мериш по сила)
Така се изпълва прокобата на Мом, духа
на хулата и отрицанието
след влизането в Европейския съюз
преименуван на Момус
Селският секретар на Клам божествен и нежен
който казал в събранието на боговете
че Федерацията на клубовете за демокрация – СДС
сами ще се унищожават. Ала ти все пак кълнеш
Ти, кучка омразна, прокобна

Те знаят и бързо се учат на страх
от черния ангел от РМС
(неведнъж ще я канят в БКП)
Но хитро успяха да обърнат страха
научиха пътя обратен
към къпането на червеното конче
селско чиновническия дзен
изкуството да поддържаш Харлей Дэвидсон
за връстниците на свободата
Хера на свят го изведе, макар недоносено още,
а за Алкмена нарочно забави родилните болки
Херакъл пак е пролетариата
Родилните болки пак се бавят
Душата ми беше пълна,
но загубих много младежки радости
всъщност можеше и после да ида при бог Океана
(Музиката и поезията
си остават сплотени в едно изкуство)
Вярвам, че чрез словото
ще продължа живота на душата си
Ужас! В двореца на Хадес остава
Наистина само гола душа
А животът изчезва напълно
А може би сам ще поиска
да легне до нейното тяло

Интересно е каква промяна става
с човека във властта. Нещо се преобръща в него.
Всички се сърдят на Зевса – роди дъщеря неразумна,
гибелна щерка, която дела най-престъпни замисля.
Това е проблем, който важи за всички.
Всички блажени безсмъртни, които Олимп обитават
са напълно съгласни, всеки от тях
на живота медено сладък не бе непослушен
само Атина Палада с уста и ръка не наказват
ала й всичко прощават, понеже създаде я дръзка
робството и възрожденското образование.
Не можеш да се измъкнеш. (Почти невъзможно е
да устоиш на изкушенията на свободата)

На 9 юли 1993 г. тя влиза гневна в кабинета на Желев.
Според изключително близки до бившия президент
Удряла с длани земята, кърмилница щедра за всички
С вик умолявала Хадес и с плач Персефона ужасна
А Ериния бродеща в мрака неумолимо жестока
Я чула в подземното царство.

Каза и гърлото сряза на вепъра
В кръг го размаха и хвърли в морето
В страшната бездна да бъде гощавка
за гладните риби

В последно време, някъде в началото
на мандата на Тройната коалиция
бившият главен редактор на в. „Демокрация”
е виждан да лекува мъките си
по спътницата си в живота безсмъртна
с водка, бира и кебапчета
в капанчето на пазара Ситняково.

Ти каза така: Ще чуеш
горестна вест за това
що не трябваше нивга да стане!
Падна Патрокъл! (За голия труп се сражават жестоко)
Пелей днес лежи във двореца,
грохнал от старост нерада
срамните части на старец
осквернявани алчно от псета
от застрахователния бизнес
със старогръцки имена
Илион 93 след двайсет години
ненамерен раздутият труп
от Русе достигна морето
алчни змиорки нападнаха
отдавна голото тяло
крехката бъбречна лой му гризяха
и гълтаха стръвно.

Тъжно заплака и около теб се събраха
всички сестри от морската бездна.
Там се явиха и Главка и Талия и Кимодока
хубавооката Халия Спея Низея и Надя
още дойде Лимнорея Актея и с тях Кимотоя
също Мелита Иера дойде Амфитоя Агава
Дота и Прота Феруса и заедно с тях Динамена
и Блага с хубава фиба с Амфинома и Калианира
още Дорида Панопа прочутата вред Галатея
Калианаса Мария и твърде известна Апсевда
също дойде Ианаса Климена и с тях Ианира
с дивни коси Аматея Деси-Орития с Мера и всички
други сестри, кучки от морската бездна.

 

 

 

 

 

Часовникът. Кантика втора

 

Говора за Людмила Живкова и за баща й
Тодор Живков, ти познаваш Жени
завеждаща мутресите
Йо, йо, йо, йо, йо, йо
И бутилка ром, и бутылку рома

Най новата оферта
за мутри педофили
откриващи детето в себе си
сладкото дете на комунизма
Най-новата оферта
за депутати педофили
възродената Асамблея
„Знаме на мира”

о Йо, о Йо, о Йо, о Йо, о Йо
рогата сестро на прикованите

раждаща освободителя на Прометея
на хармонично развитата личност
ти ме освобождаваш, кучко
ти ме освобождаващ сестро
рогата сестро на прикованите
сестро на изгнаниците

Но клуп от мисли твоя ум гнети
и зат’ва с такова нетърпене
да се развърже той очакваш ти.

Но да се спрем на телето, все пак
скъпоструващо на некогашните деца на България

добре че са Жени и Симеончо,
йо, йо, йо, йо, йо, йо
и бутилка ром, и бутылку рома
Йо
Жени, Симеончо
че им пока’ат
да видат как е било
в нашто детство
с Людмилка и Тату
Й, правешкио ’итър селянин

Теле на правешкия хитрец

на зета им проф. Батето
къде изчезна Влади
през всички тез години без поезия
адаша изнасилвач
в ръжта на късния развит социализъм
на късния разврат
де да можехме и ние
побеснели за ебане
редови комсомолци
да изнасилваме, да пра’име поезия
в социалистическия портокал
с часовников механизъм, с първата учителска заплата
през октомври 89-а си купих часовник „Pobeda”

И като ни часовник призовава
щом заран на светия си съпруг
невестата му за любов запява –
когато некой зъб зацепва друг
и сладко тикайки, изпълва с нямо
благоговение душата
’фанàх последниа влак на социализма, копеле
Навръх 10-ти Ноември
си купих часовник „Pobeda”
дет постоянно избързваше, копеле
вече беше в комунизъма, allways allready
подготовка на посткомунистическата победа
на постструктурализма

додет не спре и го смених със Swatch
след смъртта на татко
не беха го потурчили, о чудо
часовника в Курило

Swatch като любимия на татко
Сведенборг
Просвещенски мелез на теолог и инжинерин
С когото татко
с’а си събеседва
лице в лице

Русоистка изработка,
теология с часовников механизъм
на религията на сърцето,
когато некой зъб зацепва друг
и сладко тикайки изпълва с няма
топящото се шоколадово сърце
на Линдт, мармотите на Милка разтриват кравите
на Милка, само дето свирка не им праят
на кравите, кавал на онеа ми ти
алпийски ливагье
тва е земниот Рай, копеле
дет по Данте все още е в Чистилището,
земниот ни Рай, разположен на бърдòто, на връò
на капиталистическото Чистилище

земниот ни Рай, разположен на бърдòто, на връò
на капиталистическото Чистилище
часовниците, шоколада, кинтите
педагогията, татко Песталоци
Русо ти ка’ам

Swatch, купен за татко на летището на Франкфурт
на връщане от Хюстън, Малката Хавана
в омагьосаната от джет лега безмитна
зона на далавера намален старо производство
98-а, татко
купен за татко, защото имаше дата и ден на седмисата
испанолатиноезичните имат затруднения с произнасянето
на балтогерманославянските струпвания на съгласни
кво му разбира от врящото средиземноморие
оня с многото съгласни
в нихилистичното си свято име
Нитцше, всъщност Нит-тцше, всъщност Нит-т-тсе

Swatch, купен за татко на летището във Франкфурт
на връщане от Хюстън, Малката Хавана
старо производство 98-а, татко
купен за татко, защото имаше дата и ден на седмисата
с елизирано балтогерманославянско струпване
на съгласните, татко

кой ден сме днес, колко е часа
кой ден сме днес, колко е часа
кой ден сме днес, колко е часа
през пет минути ти казвам
през пет минути, ти ка’ам
колко е часа днес
кой час сме днес
през пет минути ти казвам
през пет минути, ти ка’ам

заповядваш и влизаш
в тая стая
с червено бельо
американски прелести
ебахти готиния буквализъм
почти теологически го да’аш, кучко
бог не е иносказание, не е –

преди да обвиеш
преди да си сигурна
селските си пръсти, толкова различни
от ръцете на татко
изгнили сега в Бакърена фабрика
потрепващи като от Паркинсон

 

Одисея в Космоса

 

Толкова е тихо
в тъмнината
не чувам дишането ти

 

Годишнина

 

Недокоснато детско синьо
преди откриването на сезона
довършително полагане на асфалт
под отвесното слънце
монети върху молитвени листчета
за здраве за упокой табела
забранено влизането по бански
до сребърния купел
осветена вода
в пластмасов бидон
с червено кранче

 

Борба за мир, 80-те

 

Гълъб на Пикасо
с разперени крила знамена
лявото на НРБ
дясното на СССР.

 

Из „Оди“ (1995)

 

На баща ми

Далече е Градът и топлината
на баните, огласяни от смеховете
на момчетата
и виковете на теляците.

В студа на варварската зима
да пием и да разговаряме
заслушани в гласа на спомените
и ръцете ни.

Далече е Градът. Да пием в тъмното
огрявани от снеговете
и тихо да си спомняме
преди да сме забравили езика си.

 

Vladimir Sabourin „Short Song of a Provincial“

 

I love the entry into Sofia
autumn the constellations thorns in the stubble-fields
of newly advertised plots for sale

I love the entry into Sofia
at night the concrete spectral
structures of former
future office buildings

I love the neon lights
missing letters.

 

English translation: Jonathan Dunne

 

Vladimir Sabourín „La princesse cubaine“

 

Chambre dans un foyer au plafond inhabituellement haut
Le cube est un espace
Qui s’avère soudain aussi large
Que long et haut
permutation soudaine entre
deux roues dentées distantes, coup de fouet en travers
de la poitrine, du ventre et de l’aine, affaissement bilatéral
de quelque chose qui n’était ni dedans ni dehors.
Ce que nous nommons « large »
Pourrait aussi être nommé « profond »
Mais le haut peut-il être
Nommé profond ?

Lors d’une perte d’orientation
Dans le grand espace vide
Du palier où nous sommes assis
Sur des tabourets une table un divan un fauteuil
Apportes d’on ne sait où
Sur le chemin de toute chair
Tombés des années plus tôt
À la même époque j’avais fait quelques tentatives ratées
pour lire le temps sur l’horloge murale dont les tourbillons
en forme de symétries spéculaires semblaient immobiles en raison de leur vitesse :
11h15, 19h45, 11h05, 16h35, etc.,
je supposais néanmoins qu’il était plutôt 11 heures du soir environ
Meubles tombés donc du bureau d’accueil
Et avant, peut-être, du bureau lui-même,
Le bureau de quelqu’un, le temps de quelqu’un, les heures de réception de quelqu’un,
Du concierge ou de la concierge du foyer.

Dans le cas d’une perte d’orientation
Sur le palier
Du foyer vide
Il est d’importance primordiale
De te souvenir d’où tu viens
Les bachelières sont de Varna
Le petit ami d’une d’entre elles répète uniformément souriant
– Mais nous sommes tous souriants – une seule phrase :
Je suis touriste
Tous deux ne s’engagent pas à se tenir la main
À se donner des baisers ou à embrasser l’air
distants l’un de l’autre bien qu’assis
L’un près de l’autre, et le gars roule un joint interminablement
Pour la deuxième fois depuis qu’ils sont là
Déjà nous parlons du temps passé à rouler longtemps
Nous nous en souvenons pour oublier à nouveau
Et nous nous ressouvenons qu’il s’en roule un à nouveau

Alors donc ils seraient de Varna
je me réveille à Choumen tous les samedis et dimanches
avec les mêmes pensées. À présent je me trouve
dans un des services du centre hospitalier de Sonneberg.
Il n’est pas nécessaire que je sois cryptique
Tant je déploie d’efforts inhumains, surhumains peut-être,
Pour formuler et adresser ma phrase
Elle se fiche de mes efforts, je me demanderai
Plus tard si l’effet qu’elle lui fait
Consiste en une négligence de mes efforts
Ne parlons-nous pas de légèreté, d’une banale phrase d’introduction :
Ce que j’aime le plus, c’est me faire enculer
C’est en ce sens que, depuis un temps indéfini,
Je m’efforce de formuler une phrase, une question
Mais ce n’est visiblement pas si important

Varna est tout de même un repère bien clair
Tandis que perdu je reste assis sur le palier
Au moment où la conscience me quitte
Et qu’elle se met à tourner dans le cercle des gens assis
J’avais déjà vu cette ville quelque part. Comme si mère
Plutôt de me décharger du pétrolier à Varna,
L’avait fait ici ; le grand bateau rouillé
S’était pas mal avancé sur le fleuve, et je l’ai vu
pourrir dans les eaux stagnantes de l’après-midi dominical
au moment où la conscience m’avait quitté et qu’elle s’était mise à tourner
dans le cercle des gens assis : Du bout du divan où j’étais
En suivant toute la longueur du divan jusqu’à moi
Puis de l’autre côté de la table
Le petit ami prononçant Je suis touriste
Elle puis sa petite sœur Esther
Puis l’homme avec qui elle parle
Je ressens fortement que je ne suis pas l’homme
Avec qui elle parle, je crois néanmoins,
je me souviens avec insistance,
que le cercle a un diamètre également

Je crois mais je sais cependant
Que mon rayon atteint et touche
Les croquettes de viande déjà froides
Le dessèchement progressif de la bouche
et le sourire durcissaient
en un masque douloureux de plâtre,
l’extrême soif et l’impossibilité
de la bouche de s’ajuster au rebord du verre
Or sa tangente touche
Le cercle dans le point de mon collègue
Le verre s’était lui aussi éloigné et rapetissé
devenu plus compact et renfermé
tels les verres pour bébés dont le double fond
empêche le liquide de déborder.

J’ignore si je trouverai
le chemin du retour vers ma chambre
De ce palier partent
Des vecteurs d’un mouvement possible dans le vide
Du foyer déployés tel un éventail
S’ouvrant sur 360 degrés dans la nuit caniculaire
Non seulement dans le plan du palier
Mais aussi dans une sphère dont il est le centre
Le palier vide du foyer est
Une sphère dont le centre est partout
À présent j’y vais tous les vendredis, je ne sors pas de chez moi,
que c’est bon de rester allongé dans une ville à 400 km de distance
et de sentir le parfum des tilleuls.

C’est tout de même un certain point de repère
moins il reste de temps, plus tout est temporaire
j’ai, moi, le sentiment que plus tout est permanent,
moins il reste de temps.
Une chose est sûre : que la matière première de Varna
N’en est pas moins bonne
Que le gâteau à Sarrebruck
Je rentre à la maison à quelques centaines de kilomètres
du bout du monde, je me couche dans les draps tendus
au parfum de tilleul et j’écoute la musique de la fontaine
sous ma fenêtre, qui déverse de l’eau thermale.
Pourvu que je n’aie pas à me lever
Pourvu que je n’aie pas à le faire en ce moment précis
Est-ce une belle chambre ? Dans une chambre, je pense
que le plus important c’est d’avoir un lit et Internet…
La sphère dont le centre est partout
Et la surface nulle part

Il est à noter que de nombreux établissements similaires
du monde germanophone contiennent dans leur nom la racine Berg.
Je reviens tout juste d’une longue promenade dans la forêt voisine.
C’était très beau, ensoleillé et sec.
Les flaques d’eau étaient gelées,
une épaisse couche de givre recouvrait les feuilles mortes.
J’ai marché longtemps
avant de me perdre au bout d’un moment.
Pourvu que je n’aie pas à me lever en ce moment précis
Quelle direction puis-je emprunter à partir du palier
Dans un rayon de 360 degrés
la désintégration et l’extension des pensées dans le temps,
d’une part, et les volontés psychomotrices
– mots et mouvements –, de l’autre. Les mouvements à leur tour
se désintégraient dans des séries d’images saccadées.
En raison du ralentissement et des pauses entre les perceptions et les réactions,
les moindres gestes et paroles des autres semblaient me percer
jusqu’au fond de mon être.
Je suis touriste – cette fois je réussirai
À formuler et à adresser ma phrase
La pure banalité, la pureté du parler
Qui est pour elle qui n’écoute guère :
Vous êtes nos invités, et nous avons emménagé ici hier.

Je suis touriste, le plus agréable pour moi c’est de me faire enculer
La conversation est un cube – également long, large,
Haut et profond : Mon ami
M’appelait la Princesse cubaine
La sphère dont le centre est partout
Et la surface nulle part

 

Version française par Krassimir Kavaldjiev

 

%d блогъра харесват това: