vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: бакърена фабрика

Дом

 

Аз, Владимир Сабоурин, роден от майка българка от македонски произход и
баща кубинец от френски произход, декларирам, че

мразя българския дом, началото и края на всички злини, майка на насилието,
властта, отчаянието
мразя майка си, която намери, избра, изплащаше този дом
мразя баща си, който остаря в него
мразя смъдящата сладка рана Македония
мразя неоколониалната позорна франкофония.

Мразя притежаващите собствен дом, собствениците на недвижими имоти.
Мразя обитаващите Оборище.
Мразя умиращите у дома.

Горко им.

Блажени живеещите под наем.
Блажени живеещите по общежития.
Блажен незримо, неведомо, непостижимо пребиваващия сред нас в последната
Надежда.

Блажени умиращите по болници.
Блажени умиращите в старчески домове.
Блажени направените на препарати.

Защото тяхно е царството небесно, небето над София.

 

 

 

 

 

Advertisements

Georgia on My Mind

 

Джоджен джоджен
о боже
джоджен.

 

 

Части от поема

 

a
от ръцете на татко
изгнили сега в Бакърена фабрика
треперещи като от Паркинсон

b
занимават ме слънчевите затъмнения
астрономически засвидетелстващи
началото на лириката
сърдитото спряно
Слънце на Ботев
в перихелия на обесването на Васил Левски

c
началото е целта
благоуханието на младежка гордост
на затворено-високомерно естество
на стройна грация или пък
хладното достойнство, напомнящо
за провансалците

d
а татко беше болен от Алцхаймер
трептенето или забравата
двете болести на Модерността
и нейното сладко изчадие
по тез земи комунизъма,

e
Medusa като oblivio
като заслепление забрава
породена от свръхмярата
на ужаса вцепеняването
на забравата копнежа
по отнесеност и превращение

f
Ръцете на татко
изгнили в Бакърена фабрика
треперещи като от Паркинсон
в ритъма на всяко влизане и излизане
на мотрисата на последната станция
на метрото до гробищата

 

 

 

 

 

Заповядваш и влизаш

 

Заповядваш и влизаш
в тази стая
добродетелно лягаш
радостно желая
на ленена постеля
бялото тяло

 

 

бакърена фабрика (2015)

BaFa

Владимир Сабоурин бакърена фабрика

редактор Яна Букова, корица Венцислав Арнаудов, коректор Лора Султанова

София: Фондация „Литературен вестник“, 2015

Балада за българските лета на H. М.

 

1
Да споменем
и контрабандата от Западен Берлин
1984-та на Оруел подвързана
в корица на Произход на семейството
на Фридрих Енгелс контрабандата
от Източен Берлин Произход
на семейството от балета на телевизията на ГДР
еманципираните кучки от витрината
на социализма ГДР-то на Евиния плаж
немкините нудистки Ева е другарка
от Berlin-Pankow здрава контрабанда
от Източен Берлин Произход
на семейството подвързана
в корицата на Оруел

2
В западните постановки на Филоктет
Одисей е апаратчикът злодей Те не виждат
Трагедията. Няма поглед за трагическото измерение
на историята, само за сантименталното.
(Това не пречи Прометей да е интелектуалец
Със самочувствие.) Този поглед
Трагическият се получава
През 1983 в първата българска постановка
На Mitko Gotscheff в Драматичен театър
София една от завръщащите се теми
С която биват конфронтирани
Не малко от посетителите на смъртното легло
Е спиритизмът Наклонността към окултизъм
Която той е напълно в състояние
Да третира дистанцирано
И да я релативира [наклонността
към окултизма] му се лепнала
по време на престоя му в България
неговото щастливо българско време
евтина почивка за граждани на ГДР
и безработни западняри
тъй като жена му Ginka Tscholakowa
познавала жени със свръхсетивни
способности например Baba Wanga и самата тя
с удоволствие се занимавала
с мистични изчисления пчела
в цветарски магазин

3
Ретроспективно Ginka е съгласна че
в една патриархална политическа система
в която се гледа с лошо око на дрогата или
тя трудно се намира жените
поемат функция на дрога
техника на лайтмотива
през социализма се ебеше повече
отколкото през капитализма
най-еластичната система
от заместители отлагащи
заместващи ебането
единственото развлечение
културната индустрия на социализма
сега чехкините и полякините
продаващи Нивеата на плажа
ги ебат германците по аутобаните

4
Краят на социалистическото ебане
Е трагедията на столетието

5
И тя каза:
мразя мъжете, които започват нещо
и не Го довършват

6
И тя видя
Че е добро

 

 

 

 

И тя каза

 

И тя каза:
мразя мъжете, които започват нещо
и не Го довършват
И тя видя
Че е добро

 

 

Поезия и тичане. Останки

 

Джеси Оуенс победи в спринта на 100 метра
На Олимпиадата в Германия
през 1936-а, Фюрера не му подаде ръка

броените секунди между живота и смъртта
които трябва да се преодолеят достойно
мъжествено на максималната дадена ни висота

Още Хераклит е знаел
че това са 100-те метра

Максималната висота
при достойното мъжествено преодоляване
на броените секунди между живота и смъртта

Учителю
Триенето подобрява
постижението на спринтьора
глината, тартана и шпайковете

според редица коментатори
повече грешат тези, които сами не вярват
на своите разкази

 

 

Дебелите спят (Чувам дишането им)

на Владимир Градев

 

Дебелите спят

Единият Дебел:
Дебелият на Любовта
Другият Дебел:
Дебелият на справедливостта.

Костите пращят. Има луна.

Чувам дишането им:
На Дебелия на Любовта
На Дебелия на справедливостта.

(Дебелите спят)

 

 

 

 

 

Дебелите спят

 

Дебелите спят
Единият Дебел:
Дебелият на Любовта
Другият Дебел:
Дебелият на справедливостта.
Костите пращят. Има луна. Аз не спя.
Пазител на съня
На Дебелия на Любовта
На Дебелия на справедливостта.