vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Архилох

Архилох 66 W

 

Оттам идва ἡ φύσις (природа): „и ми показа вида му“ (Одисея Х, 303) …

между бедрата

 

 

 

 

Архилох 13 W

 

Бурно да страдаш, Перикле, не ще те осъди гражданин някой
нито градът, но пак ще се радва на празнично веселие.
Защото бяха те наистина мъже, погълнати от морската вълна ревяща!
С мъка са изпълнени сърцата ни.
Ала боговете за неизлечима болка,
лек, приятелю, са дали: сила да я понесеш.
Сега сполита този, утре онзи. На ред сега сме ние.
Кървящата рана ни кара от болка да стенем.
Ще сполети обаче скоро други.
Просто понеси я, остави женското вайкане!

 

 

 

 

 

 

 

Архилох 91 W

 

… страдат …
… неразумен в сърцето
… несмесено …
… предводителите …
… докато той копиеметец е …

… да завършим …
… заклевайки се, когато …
… ти ще чуеш
… насреща …
… на града …
… имат …

… и на Тантал скалата
да не висне над този остров … като има …
ние …

 

 

 

 

 

Архилох 44 W

 

… много пяна имаше около устата му.

 

 

 

 

Архилох 27 W

 

… ала мен

… понасят

… но долу

… държат ме далеч

… благодарение

 

 

 

 

Архилох 26 W

 

Господарю Аполон! накарай и виновните
да страдат и ги затрий, както ти (знаеш да) затриваш,
нас обаче …
….
…. ала виж!
… помогни

 

 

 

 

 

Архилох 25 W

 

… такава е човешката природа:
един сърце му стопля туй, на друг онуй.
… член
… на воловаря
не някой ясновидец – аз казах ти това …
… защото Зевс, на Олимпийците бащата, (даде) ми
… той даде ми добри умения сред хората
… дори Евримас трудно кусур би намерил …

 

 

 

 

 

 

 

Архилох W 24

 

… голямото море със малък кораб
ти прекоси и дойде от Гортин …

… и туй сграбчвам жадно
… ти можеш

… ти на крака ме изправи …
… скъп ми е обаче корабния товар
… или изгуби се
… има средство
… но друг не ще открия
… ако морската вълна те бе погълнала
или … и ти под десниците на мятащите копия
… сияйната си младост би отдал
… та мен, оставения сам, да видиш …
… как в мрака лежах
… и бях отново изведен в светлината.

 

 

 

 

 

 

 

Архилох 23 W

 

… но на нея отговорих:
жено, злите приказки, идещи от хорските усти
не ги мисли. Ала падне ли нощта …
ще бъде моя грижа. С ведрост изпълни сърцето си.
Нима изглеждам в нещастията си тъй
изпаднал? Нима ме имаш ти за страхопъзльо?
Ти не знаеш кой съм аз наистина и откъде ида.
Да знаеш, че разбирам да обичам този, който ме обича,
а врага да мразя и зло от мен да види …
също като мравката. Така за нея казват и казаното истина е.
Този град тук … ще порутиш …
нивга от мъже не е съсипван, ти обаче
сега превзе го с копието и придоби голяма слава.
Над него ще господстваш и властта ще удържиш
тогава от мнозина заблазяван.

 

 

 

 

 

 

 

Архилох 128 W

 

Сърце, мое сърце, затрупано от безизходни мъки,
изплувай и се защити от всички, желаещи ти зло, посрещни ги
с гръдта си. Защити се от враговете си, като подириш близостта им
без колебание – и победиш ли, не показвай явно гордостта си,
победят ли те обаче, в жалби не изпадай, проснат у дома на пода.
Ала на радостите радвай се и скърби за злополучното –
но не прекалявай. Познай възходи и падения, постигащи човека.