vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Архилох

Симеон в Бояна (Fr. 122 W)

 

Нищо ненадейно не е вече неоспоримо нищо
достойно нищо за дивене откакто Зевс на Олимпийците бащата
от пладнето направи нощ като сиянието на светлината
на слънцето съкри и блед захлас налегна хората
от този час възможно всичко стана достойно за доверие
сред човеците в почуда не изпада вече никой
щом види сухоземни твари с делфини да разменят паша
в морето и ревящите вълни са по-желани за родените
на суша за обитателите морски обраслите с дървета планини

 

 

 

Advertisements

Архилох 156 W

 


… ние ще …

 

 

 

Архилох 149 W

 


… не

 

 

 

Архилох 147 W

 



… с челюстите …

 

 

 

Архилох 139 W

 

… щит…
… същия …
… след като той … делото …
… ала нивга цел не е …
… вътре във … врагове …
… свистенето на копия …

… думи повече не …
… защото на онези, които нищо не знаят …

 

 

 

Архилох 108 W

 

Чуй молбите ми, о господарю Хефест, и в битката ме милостиво
придружавай, дари ме с онова, с което можеш само ти да одаряваш.

 

zabriski sasho

 

 

 

 

 

Архилох 19 W

 

Не ме е грижа за несметните богатства на Гигес
и до днес не съм изпитвал завист, дори не се възхищавам
на делата на боговете и не ламтя за господство.
Всичко това си остава изцяло извън полезрението ми.

 

 

 

Архилох 18 W

 

… сина на оцапания с кръв бог на войната.

 

 

 

Архилох 10 W

 




… защото изневиделица

… на жените

… на Арес

 

 

 

Архилох 5 W

 

На щита ми се радва сега някой тракиец. Захвърлих го в храста
непокътнат си беше и не се разделих с удоволствие с него.
Себе си спасих. За щита какво ме е грижа? Станалото
станало. По-късно друг ще намеря съвсем не по-лош.