vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Александр Блок

Александър Блок „Бележници“, 13 юли [Влака на приморската ж.п. линия за Озерки*] 1917

 

Буржоа се нарича всеки, който е натрупал каквито и да е ценности, пък били те и духовни. Натрупването на духовни ценности предполага предхождащо натрупване на материални. Това е „произходът“ на догмàта, но въпросът за γενεσις-а, както това му е присъщо, бързо отпада и първата формула остава като догмат.
Този догмат възкръсва във всяка революция под влиянието на напрегнатостта и изострянето на всички свойства на душата. Появата му ознаменува високият подем, излитането нагоре на дъската на люлката, когато тя още малко и ще се превърти над горната греда. Докато дъската не се е преобърнала, това е минута, увличаща духа. Ако се преобърне – това вече е гибел. Затова догматът за буржоата е един от най-крайните и страшни в революцията – нейната най-висока напрегнатост, когато тя е готова да погуби самата себе си.
Задачата на всяко временно правителство** е да удържа люлката от превъртане, да следи обаче размахът да не намалява […] и да води страната през цялото време по ръба на пропастта, като не й позволява нито да падне в пропастта, нито да отстъпи на безопасна и нестръмна пътека, където тя ще затъгува в пътя си и където Духът на Революцията ще отлети от нея.

 

* Село до Санкт Петербург (б. пр.).

** „Временно правителство“ е наименованието на правителството, управлявало Русия между Февруарската революция, последвана от абдикацията на Николай І, и Октомврийския преврат (б. пр.).

 

 

 

 

Реклами

Александър Блок „Бележници“, 7 май 1917

 

Най-силно впечатление прави тронната зала*, макар че целият килим е съдран от стъпалата, а самият трон е махнат, защото войниците са искали да го счупят.

 

* В Зимния дворец в Санкт Петербург (б. пр.).

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 1 май 1917

 

…Ние (целият свят) страшно сме свикнали да лъжем. Нужно е нещо съвършено ново.

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 18 април (1 май*) 1917

 

Да се пътува така, както аз сега пътувам – в първия ден на Интернационала, в годината на близкия глад, месец и половина след падането на самодържавието!

 

* По стар стил (б. пр.).

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, [Москва] 14 април 1917

 

Среща с Люба в революционния* Петербург. […] Нямам ясен поглед върху случващото се, при положение, че по воля на съдбата съм направен свидетел на велика епоха. По воля на съдбата (не със собствената слаба сила) аз съм художник, т.е. свидетел. Нужен ли е художникът на демокрацията?

 

* Февруарската революция (8-16 март 1917 г.) (б. пр.).

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 28 юни 1916

 

С „литературата“ нямам връзка и се гордея с това.

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 25 март 1916

 

Тези дни си мислех, че не е необходимо да пиша стихове, защото прекалено умея да го правя. Трябва още да се изменя (или – наоколо да се измени), за да получа отново възможността да преодолявам материала.

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 6 март 1916

 

Днес най-сетне разбрах ясно, че отличителното свойство на тази война е, че е невелика (невисока). Тя е просто огромна фабрика на пълен ход и в това е съдбовният й смисъл. […] Предметът на възхищението е извън пределите на тази война, а предметът на негодуването седи зад параван, няма лице, затова шамарът остава неударен.

 

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 14 февруари 1916

 

Нашето време е време, когато това, за което мечтаеш като за идеал, трябва да се въплъщава сега. Школа на стремителността.

 

 

 

Александър Блок „Бележници“, 10 ноември 1915

 

Подивяване – това е думата…
И тъй, подивяване.
Черна, непрогледна киша по улиците. Лампите – през две. Качват пиян войник на файтон (ще го обесят?). Озлобени лица на „обикновените хора“… бродят в цивилно и униформа. Тяхното царство. Те, „унизените и оскърбените“ – тайно тържествуват. […]  Младите са самодоволни, „аполитични“ – просташки и вулгарно.