vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Актове

Прессъобщение на Група „Нова социална поезия“

 

ТУК
ПОДУЕНЕ

След като успешно, въпреки ожесточената съпротива на Жената днес, взехме цялата власт на 09.09.2016 г.

уведомяваме широките (сексуално и финансово незаинтересовани) народни маси

че следващата фаза на преврата, слагащ край на мирния преход в литературата, ще се състои на 10 ноември

очаквайте

ЧЕТЕНЕ НА ГРУПАТА „НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ“

на 10 ноември 2016

 

 

 

 

 

Най-малкият общ знаменател Прасков-Сабоурин

 

поети без поезия

(подлежи на уточняване как ще премахнем поезията)

 

 

 

 

 

Отворено писмо до редакцията на „Жената днес“

 

ТУК
ПОДУЕНЕ

 

Уважаема Редакция,

тази сутрин с дълбока покруса и справедливо негодувание установявам, че не съм номиниран във Вашия Конкурс „Промирен преход“.

Смятам, че решението да не ме номинирате в категорията „Подпалвачи на тютюневи складове“ е тенденциозно и крайно несправедливо.

Пред лицето на това въпиющо подминаване на творчеството ми от Ваша страна съм длъжен да доведа до знанието на широката културна общественост високохудожествения дистих, неоценен от Вас, с който кандидатствах за Конкурса „Промирен преход“ в категорията „Подпалвачи на тютюневи складове“.

В този дистих говори лирическата героиня и споделя на лирическия герой следното:

Открих ти цялата си душа
Остава да ме чукаш в гъза.

Убеден съм, че след обнародването на това Отворено писмо Вие ще преразгледате решението си да не ме номинирате.

С уважение и очакване Ваш

Владимир Сабоурин

 

 

 

 

 

Съединението Е националният празник на България

 

Съединението Е националният празник на България

това че НЕ е – и че национален празник е епизод от руско-турската война – е наша вина

горко ни

 

 

 

 

 

Credo

 

Once experienced these cannot be brought to silence. We live in restorations but no oblivion can erase the memory of the unique moments of freedom. We’ve lived the injustice of anciens régimes and will not accept its modern forms. Freedom is our remembrance that we have been slaves.

 

 

 

 

 

Димитър Петров „Аз съм мораториум върху плащанията по външния дълг“

 

Аз съм мораториум върху плащанията по външния дълг. (1990)
Аз мятах камъни в Смолян по автоколоната на СДС. (1990)
Аз извърших две политически убийства (в Перник и в Добрич) по време на предизборната кампания за Велико народно събрание. (1990)
Аз накарах стотици хиляди българи (включително две баскетболни националки, участващи в Игрите на добра вопя) да поискат политическо убежище на Запад. (1990)
Аз съм режим на тока „2 часа има – 2 часа няма“ (и не можеш да си догледаш поредния епизод от „Костенурките нинджа“). (1990)
Аз съм купонна система за олио и захар. (1990)
Аз съм празни магазини с блеснали рафтове. (1990)
Аз съм опашки за хляб и мляко още от 4ч. сутринта. (1990)
Аз докарах страната дотам, че светът да ни праща хуманитарна помощ в мирно време и без да сме пострадали от природно бедствие. (1990, 1996-97).
Аз лъжех наляво и надясно, че премиерът Филип Димитров бил луд и се събличал по коридорите на Министерски съвет. (1992)
Аз дадох реалната власт в държавата на ВИС, СИК и прочие „силови застрахователи“. (1993-96)
Аз позволих на „богоизбрани“ частни фирми да стоят на входа и изхода на държавни предприятия, за да приватизират печалбите и да национализират загубите. (1993-96)
Аз предизвиках най-големия срив на България в класацията на ООН за Индекс на човешко развитие – от 48-о до 65-о място за една година. (1994)
Аз принуждавах собствениците на земеделска земя да я предлагат първо на държавата, за да правим новите ТКЗС-та, наречени „орсовки“. (1995)
Аз допуснах български граждани да бъдат заразени с ХИВ в държавна болница. (1995)
Аз не можах да разбера кой стреля по военен камион с 14 наборни войници. (1995)
Аз стопявах валутния резерв на БНБ, за да поддържам изкуствено нисък курса на долара към лева, без изобщо да направя каквото и да било за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. (1994-96)
Аз съм икономическия гений Румен Гечев и докарах икономиката до клинична смърт. (1995-96)
Аз съм серия от банкови фалити. (1996)
Аз не можах да пресметна зърнения баланс на страната и оставих хората без хляб. (1996)
Аз казах на перфектен руски език, че е възможно да присъединя България към ОНД. (1996)
Аз съм 310% годишна инфлация. (1996)
Аз съм 10 долара месечна заплата. (началото на 1997).
Аз съм 3000 лева за 1 долар. (началото на 1997)
Аз изкарах над 10% от населението на България да протестира и да стачкува срещу мен. (1997)
Аз заповядах на „Вътрешни войски“ да бият мирни граждани, счупих очилата на Филип Димитров, пукнах главата на Мартин Заимов, гоних репортерката от „Дарик“ Ирина Алексиева по „Шишман“ и налагах с палка бягащи хора по стълбите на съседните кооперации. (1997)
Аз клеветях студентите, че протестират, защото им се слага дрога в чая и получават по 50 германски марки на ден. (1997)
Аз плашех хората, че ако България даде въздушен коридор на НАТО, ще бъдем въвлечени във война. (1999)
Аз съм президент, който вече не го канят на Запад. (Георги Първанов през втория му мандат)
Аз съм домът за деца в с. Могилино. (2007)
Аз съм политически чадър над „братя Галеви“. (2008)
Аз съм спрените еврофондове. (2008)
Аз съм „Батко и братко“. (2008)
Аз смазах студентския протест от 14 януари и издевателствах върху съвсем невинни хора в Борисовата градина, които нямаха нищо общо с протеста пред Парламента. (2009)
Аз оставих Методи Маринов да умре в районното. (2009)
Аз не можах да заловя „Наглите“, а тези след мен ги хванаха за доста по-кратко време. (до средата на 2009)
Аз проглуших света с „Голям шлем“ в енергетиката, а осигурих… (2005-09)
Аз изстрелях кьорфишека от Костинброд. (2013)
Аз допуснах хора с ефективни присъди да станат министри и областни управители. (2013-14)
Аз съм „или подкрепяме Делян Пеевски, или правителството пада“. (2013)
Аз изчислявах броя на протестиращите срещу мен на принципа „ако сме на кеф броим всеки трети, иначе броим 1 на всеки 8-10-15 или както дойде“, но когато имаше митинг в моя подкрепа, 15-17 хиляди ми изглеждаха като 50-70 хиляди. (2013)
Аз съм фалита на КТБ. (2014)
Аз извърших държавна измяна покрай „Южен поток“. (не стана ясно точно кога, разкритията излязоха 2014-а).

‪#‎АзСъмБСП‬

 

 

 

 

 

Кратко CV

 

Винаги съм се смятал за самотен боец. После прочетох при Че Гевара, че събърбън герилата не трябва да надвишава 8 души. Но тук няма и толкова. Юнгер ме върна към себе си – партизанският отряд трябва да се състои само от един човек, самият ти.

 

 

 

Нови тези към мирния преход

 

Смятам, че сме навлезли със страшна сила в принципно нов етап на мирния преход, различен от присвояването на ресурс през 90-те.

Новото според мен е, че сега вече с откраднатия през 90-те ресурс трябва да се купят „младите“, по-точно казано бъдещето на бг литературата.

Това е много важно, хора! С всички налични сили на партизанската война трябва да се противопоставим на стартиралата кампания по корумпирането на сега навлизащите в литературата автори.

Да ги убедим, че това е мишеловка, че ще ги съсипе като автори, че ще ги лиши от безсмъртие.

Войната е започнала и никой да не се прави, че не вижда това.

Мирният преход като цяло е перманентна гражданска война на крадците срещу обраните, но сега вече наистина става дума за необратимото открадване на бъдещето на бг литературата.

Трябва да се борим за всяка душа на млад автор, да им се молим, да ги сритваме в задниците, да им показваме, че извън мишеловката животът е по-жив, че сиренцето не си заслужава да продадеш вечността на душата си и текстовете си.

Като за начало: Не продавайте литературното си първородство за кастронче леща!

И: Не забравяйте, че който има, се посира от страх да не го изгуби.

Знае, че го е откраднал, това увеличава страха му.

Вие от какво се страхувате??

 

 

 

 

Георги Гочев „Людмила Живкова – генерален секретар на ООН“

 

Може би в идните дни ще прочетем в жълтата преса следното заглавие: „Паметникът на Тодор Живков в Правец се просълзи.“ И по-долу: „Местни хора видели сълзи върху лицето на Тато, заплакал от умиление, че България ще подкрепи Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, припомнил си за Людмила.“ Край на иронията. Не знам дали Ирина Бокова е добър кандидат за ръководител на ООН (сигурно могат да се посочат достатъчно аргументи „за“), но нейната номинация изобщо не ме изпълва с национална гордост, а тъкмо напротив – с горчивото чувство, че историческото изчеткване на комунистическия елит от следите за кървавия му произход вече приключи.

Това „изчеткване“ не започва на 10 ноември 1989 г.. То започва много по-рано, някъде

в края на 60-те, когато комунистическите лидери масово започват да изпращат децата си на обучение в „прогнилия Запад“

Целта на този процес изобщо не е разпространението на комунизма, а опит да се осигури по-охолен живот в условията на съветската изолация, както и спасителен изход, в случай че режимът в Москва рухне.

Понеже прекият контакт със западни политици е не само невъзможен, но и опасен, връзките се изграждат в институции от типа на ЮНЕСКО и ООН. Детски асамблеи, международни писателски срещи, фестивали на изкуствата, всички те подкрепени под една или друга форма от двете организации – културата и най-вече приказките за световен мир се оказват идеалната фасада за очищението на комунистическия елит.

Това, че в София Людмила Живкова говори за световен мир, обаче не пречи на нейния баща да продава в същия момент оръжие на военни и терористични групи по света (Ангола, Ирак, Алжир и пр.). Не пречи и част от тези т.нар. подкрепи за братски страни да са заплатени от бюджета на страната. Но все едно кой точно е плащал за миротворческата фасада на режима и за онова, което се скрива под нея, по-важното е друго – България не става по-важен фактор на световната политическа сцена нито чрез световните певци и писатели, на които щедро плаща, за да посетят София, нито чрез режимите, на които изпраща оръжие. След рухването на комунизма всичко това – и световните културни конгреси, и огромните оръжейни дългове – потъва в небитието.

Единствената полза е за децата на режима

Затова и аргументът, че ако Ирина Бокова стане генерален секретар на ООН, България печели международен престиж, е откровено наивен. И не защото мястото, което г-жа Бокова евентуално ще заеме, не е престижно (въпреки всички упреци срещу ООН), а защото нейното номиниране, изглежда, обслужва същата фасада, която през 70-те и началото на 80-те обслужва миротворството на Людмила Живкова. С тази разлика, че сега зад фасадата не е елитът на БКП, а господарите в Кремъл. Казано направо – Ирина Бокова не е кандидатът на България и някаква българска стратегия за мир, а на Русия, трескаво търсеща легитимация и лостове за новата си геополитика и подплашения си елит. Издигането на г-жа Бокова няма нищо общо с нашата уж важна роля в световната дипломация, а на жалки зависимости, поставящи ни за пореден път на колене пред Русия. Това, което

според правителството трябва да ни изпълва с гордост, трябва да ни носи срам или поне неудобство

Не съм специалист по световна дипломация, но ми се струва, че изборът на г-жа Бокова няма да мине гладко. Първо, ООН е създадена непосредствено след Втората световна война най-вече с идеята да бъде официален форум за преодоляването на бъдещи конфликти между САЩ и СССР, поради което и никога не е била управлявана от хора, пряко излъчени или съвсем явно зависими от някоя от тези сили. И второ, на фона на упреците, че не работи ефективно и има сериозни проблеми с корупцията, ООН едва ли ще си позволи допълнително да урони престижа си с един скандал за произхода на Бокова, какъвто вече се е случвал при избора на австриеца Курт Валдхайм през 1972 г., обвинен във връзки с нацистите.

Та се питам кое в крайна сметка натежа при избора на Ирина Бокова?

И си отговарям, че той не е бил определен толкова от натиска на Русия и разни сметки (импровизирам: Кристалина Георгиева да е кандидат на ГЕРБ за президент), колкото от натиска на националния ни комплекс за безпаметство. Всички добре знаем кое позволи на децата на престъпници като Георги Боков да получат западно лустро и кариера в големи световни организации и всички масово се правим, че не го знаем. И като се правим, че не го знаем, избрахме да гледаме на онзи режим през очите на бившите му телохранители.

А в тези очи, прости и страхливи, г-жа Бокова може би е наистина огромен авторитет, бижу на световната култура и дипломация, обект на почит и обожание, какъвто несъмнено е била и самата Людмила Живкова.

 

 

 

Радан Кънев: Реформаторският блок – НДСВ от 2007-2009 година

 

Огромната задача на новия политически проект е да представи политически хората, които създават нови работни места и благосъстояние, без да зависят от властта. Това е предимно бизнес, ориентирани към производство и експорт. Защото те зависят най-малко от обществените поръчки и властта. Този тип предприемачи са притиснати от много неблагоприятни условия, хванати за гушата от властта. Това е в голямата си част семеен бизнес. Ако той не е представен политически, политически ще бъдат представени обръчите от фирми, които грухат обществени поръчки, казва лидерът на ДСБ и съпредседател на РБ Радан Кънев пред Mediapool.bg. 30.01.2016

След оставката на Тодор Танев написахте във Фейсбук, че ГЕРБ опитват да покрият скандала с правосъдието със смяната на образователния министър. Не беше ли и образованието част от плана за реформи? Как така този пост се оказа маловажен, че да служи като камуфлаж?

В ГЕРБ оставката на Танев беше решена отдавна. Просто премиерът избра момента, в отчаян опит да покрие изводите от доклада на Европейската комисия. А изводите са, че ние с Христо Иванов бяхме прави да се оттеглим. Ние знаехме предварително, че отмятането от конституционния компромис и бетонирането на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще доведе до съсипваща критика.

Образованието ще се реформира, когато от МОН си тръгнат партийните секретарки. МОН може да се обърне или към учениците, или към партиите. Не може двете едновременно. Именно с партийната администрация проф. Танев не можа да се пребори.

ДСБ не участва в заседанията на РБ за излъчване на нов министър на образованието, това не е ли фактическият разпад на Блока?

ДСБ не се интересува от постове и назначения. Не участваме в пазарлък кой да си купи фабрика на 8-ми септември. Не пречим на колегите да номинират министър. Но ги предупреждаваме, че затъването в този пазарлък, на фона на скандалите в правосъдието, обезсмисля Реформаторския блок.

Точно преди да излезе доклада на Еврокомисията, РБ не се присъедини към декларацията на ГЕРБ за оставка на ВСС, а написа своя. Защо?

Няма как да се присъединим към опит на ГЕРБ да си измият ръцете с нас. Това беше опит да се вкара цялото мнозинство, че дори и тези от РБ, които вече не сме част от мнозинството, плюс бившия министър на правосъдието Христо Иванов, в оправдателен режим. И то за отговорност, която е на ГЕРБ, ДПС, БСП, АБВ и Патриотичния фронт. Ако ВСС днес е бетониран, това се дължи изключително на ГЕРБ, подчертавам – на ГЕРБ, защото това бяха анонимни поправки, вкарани през комисия, която бе председателствана именно от ГЕРБ.

Споделяте ли мнението на Христо Иванов, че чрез атаката срещу съдебния съвет ГЕРБ практически пази главния прокурор? И смятате ли, че сега е времето на тази оставка?

Това е втора важна плоскост, защото е ясно, че това паническо искане за оставка от страна на ГЕРБ е реакция към евродоклада. И този опит за измиване на ръцете е опит на хората, които оплескаха отношенията с ЕК и в крайна сметка доведоха ситуацията до този доклад, с тези му констатации. Така че трябва да погледнем внимателно доклада – да видим какви проблеми се посочват и решенията.

Оставката на ВСС Реформаторският блок за първи път я поиска декември 2014 години, искаме я и сега. Но като прочетем доклада, трябва ясно да видим, че първите две оставки, които трябва да паднат във ВСС, са тези на архитектите на мнозинството в съвета – на главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев. А след като докладът препоръчва изрично независима външна проверка на прокуратурата, аз съм наистина изумен от факта, че главният прокурор все още не си е подал оставката, по своя воля, а не защото Цветан му я иска.

ГЕРБ работи ли за Цацаров?

Не мога да преценя дали ГЕРБ работи за Цацаров, Цацаров работи за Пеевски, Пеевски работи за ГЕРБ. Напълно извън подобни отношения съм. Като един от лидерите на парламентарното мнозинство съм бил извън тези отношения и против тях, а към днешна дата точно тези отношения ме изкараха в опозиция.

Значи можете все пак да прецените, след като твърдите, че са ви изкарали в опозиция?

Не, не знам кой на кого се отчита. Знам обаче, че има видима взаимовръзка между тях. И именно тя изключва участието на ДСБ и моето лично участие в управлението.

И въпреки всичко – поискахте оставката на ВСС, но ЕК отбелязва и положителни неща, които са изцяло заслуга на малцинството в съвета.

Малкото положителни неща в българското правосъдие се дължат на факта, че хора отвътре надигнаха глава – и във ВСС, и извън него. Ако нещо дава шанс да България да се справи с тая криза, в която е изпаднала, това е фактът, че председателят на ВКС Лозан Панов и над 200 български съдии започнаха да говорят истината – такава, каквато неофициално, я знаем отдавна.

В доклада на ЕК влезе аферата „Яневагейт“ – нещо, което за обществото у нас остана неразбираемо, заради мълчанието на институциите. Как така българските институции не видяха скандала, а европейските го виждат?

Аз мисля, че обществото разбра. Съдебната система се прави на неразбрала. И конкретно прокуратурата. Докато ставаше дума за записи, можеше да се крият зад оправданието, че те не са законни. Впрочем, ние нямаме отговор на този въпрос – законни ли са или не. Но откакто госпожа Ченалова говори пред медиите, има ясно и легитимно основание за започване на наказателно производство. Тук прокуратурата е длъжна да го започне, топката е в нейното поле. Това, че не го започва, показва наличието на опасни взаимовръзки.

Неслучайно ние от ДСБ поискахме да се посочат поименно прокурорите, които ще водят това разследване, да се отчитат публично и да се знае кой носи отговорността и тяхната работа да бъде подпомогната от европейски консултанти. Много е положително това искане в европейския доклад за независима проверка на прокуратурата, защото ЕК излиза от сферата на празните приказки, в които бе затънала дълги години. Вече не наблюдаваме констатации на проблеми, които ние до болка знаем, а опит за помощ през европейски инструмент.

Тази помощ трябва да започне с казуса „Яневагейт“, с изключително тежкият прецедент с обществената поръчка за автомагистрала „Хемус“ и други подобни чувствителни теми. Аз очаквам ЕС да започне ефективно да помага на разследванията в България.

Това няма ли да се изтълкува като намеса във вътрешните дела на България?

България е част от най-голямата общност на върховенство на закона и благосъстяоние на света. Ако ползите от тази общност ние ги разбираме Пеевски да краде 30% от еврофондовете и да се хрантутят партийни структури по цялата страна с европейски пари – това не е нещо особено. Защото, ако пресметнем парите, които България смята като членски внос, т.е. българският данъкоплатец плаща на ЕК, заедно с всички данъци, които над два милиона българи в Европа плащат на различни европейски държави – ще видим, че страната ни така е на нула. Да бъдеш част от най-голямата общност на благосъстояние и законност означава останалите да ти помогнат в сферата на благосъстоянието и законността. Това не е намеса във вътрешните работи на България, а полза от Европа. И се надявам тази помощ да дойде от европейски прокурори, които да надзирават българската прокуратура.

Смятате ли, че прокурори от други страни на ЕС биха били достатъчно наясно със случващото се, с нормативната база, защото това е една доста специфична материя?

Има достатъчно читави хора в българската съдебна система, те трябва да бъдат подпомогнати. Ако 100% бяха гнили, въпросът ви щеше да бъде основателен, но тъй като читавото се вижда, тук има хора, на които трябва да се помогне, за да осъществят операция „Чисти ръце“. Без операция „Чисти ръце“ от една обновена прокуратура, независима, по румънски модел, България не може да се пребори с корупцията, която я завлича в пропастта.

Къде тук е отговорността на Бойко Борисов?

Отговорността му е като на лидер на най-голямата партия в България. В България от 10 години има доминираща партия и доминиращ политически лидер, за добро или за лошо. Това обаче не означава да си подаряваме часовници на избори, а означава огромна отговорност. Така че неговата отговорност е 100%. Аз не приемам, че не може да си реши проблемите с Цветанов. Негова отговорност е да си ги реши.

Как проблемите с Цветанов, за които говорите, оказват влияние върху случващото се със съдебната система у нас и не е ли Борисов този, който се обажда, изпраща есемеси и нарежда кой да се „опрасква“?

Аз мога да кажа това, което съм видял. Видях с очите си архитектурата на провалянето на конституционния компромис, сглобяването на това мнозинство от над 200 народни представители, което, както провали възможността за публична отчетност на прокуратурата, така и бетонира настоящия състав на ВСС. Организаторът на това мнозинство беше Цветан Цветанов. Това е видяното от мен. Оттам нататък какво си говорят по петолъчката в ГЕРБ – нямам идея.

По друг начин ще ви задам въпроса. Докладът на ЕК констатира, че в съдебната система у нас има политическо влияние. От „Яневагейт“ разбираме, че премиерът „опраскване“ на съдия; после се разбира как член на ВСС докладва с есемес на Борисов, а той препраща на Лозан Панов. От тази гледна точка, каква е отговорността на Борисов за състоянието на съдебната система у нас?

Аз отговорих – 100%. Ако търсите отговор 120%, няма да го получите от мен, имах шест по математика до седми клас. Разбирам въпросо, обаче. Всичко това, за което говорите, подлежи на разследване. Търговията с влияние в съдебната система може да е дори престъпен състав, но докато нямаме независим прокурор, който да го разследва, ние не можем да говорим за персонална отговорност в този смисъл. Политическата отговорност е изцяло на Борисов. Аз неслучайно казвам, че с настоящия кабинет, в настоящия парламент, той със сигурност не може да изведе страната от политическата криза. Дали може с нов кабинет в този парламент, е въпрос до голяма степен и на отношенията му с Цветан Цветанов.

Това правителство се конструира и с ваша помощ. А вашият партиен заместник Петър Москов дори остана в кабинета след като си оттегли доверието. Как установихте, че кабинетът не може да извади държавата от кризата?

Ако проследите внимателно публичното ми поведение през цялата година на участие в управлението, непрекъснато съм давал сигнали, че нещата не вървят добре. И непрестанно съм казвал, че компромисите се правят в името на съдебната и конституционната реформа. В момента, в който реформата бе провалена, това обезсмисли всички компромиси, правени преди това. Така че отношението ми не е различно, изборът ми е различен.

Изборът ми се предопредели от гласуването на Конституцията. По същия начин можем да говорим за всеки представител на РБ или на ДСБ. В крайна сметка политиката е серия от лични избори. Тези, които направят еднакъв избор, продължават заедно, тези, които направят различен – продължават по друг път. Тук искам да обоснова и нещо, което реши нашето национално съвещание, а то е да останем отворени за диалог в рамките на РБ, но да настояваме да чуем къде са „червените линии“ на партньорите. Може да се окаже, че те са достатъчно близо до нашата, макар да не са идентични. Искам да знам при какви условия РБ ще продължи да подкрепя правителство и при какви не. Защото моите условия ги казах и ги спазих. Ако няма „червени линии“, това автоматично ни връща към ролята на НДСВ в рамките на Тройната коалиция, където „червената линия“ беше достъп до ресурсите на властта.

В медиите вече изтече текстът на анекса към коалиционното споразумение, който вече се нарича меморандум. В него има ли „червени линии“?

Вече е меморандум, но не мога да ви кажа защо. Този документ се състои от две части – първата е предварителна безусловна декларация за верноподаничество, а втората са напудрени обещания. В този документ „червени линии“ няма, аз съм меко казано, крайно резервиран към него.

Как гледате на факта, че Борислав Великов определи Даниел Вълчев като мотора на РБ именно в смисъла на преговорите с ГЕРБ по меморандума?

Мога да кажа съвсем отговорно, че ако Даниел Вълчев не се беше оттеглил от политиката през лятото на 2014 г., аз нямаше да подпиша предизборно споразумение с ДБГ. Така че на това негово разумно поведение оттогава дължим присъствието на ДБГ в този парламент. Връщането му в активна политическа роля като главен преговарящ от страна на РБ, превръща Реформаторския блок в НДСВ от 2007-2009 година. Много колеги сред тези, които преговарят, а не сред тези, които сме в опозиция, си дават сметка за това. Но тук има по-голям въпрос – през 2013 г България изпадна в дълбока политическа криза, която протестите по улиците дори бяха само едно от проявленията. Тази криза бе тотална липса на доверие към политическия елит, който управляваше България през предходното десетилетие. Ако ви прави впечатление, през 2013 г. всички лица на статуквото потънаха дълбоко. На улиците бяхме други хора, по телевизионните студиа бяхме други хора. В АБВ Първанов и Румен Петков се покриха. В ГЕРБ Цветанов се покри дълбоко, напред излязоха Томислав Дончев и Румяна Бъчаварова.

В рамките на РБ, аз като председател на ДСБ водих преговори с Йонко Грозев и Найден Зеленогорски като представители на ДБГ.

ДСБ е единствената партия, която осъществи реална поколенческа промяна. Тоест, смени цялото си ръководство, а не просто придърпа някакви лица зад кулисите.

В момента, в който минаха парламентарните избори, дойдохме си пак на трапезата, започна пак разговор за разпределяне на порциите и лека полека всички тези лица изпълзяха отново – Цветанов се върна в ролята си, Томислав Дончев и Румяна Бъчварова потънаха. В рамките на РБ отново старите лица излязоха напред. И сякаш цялата тази поколенческа промяна от 2013 година се оказа опит за кризисен пиар за пред лицето на обществото.

Това е грешно и фалшиво. Ако тези хора не си дават реална сметка за необходимостта да се оттеглят от активна политика, ако продължават да си представят себе си в ролята на разпределящите порциите, има опасност за демократичните партии. Тук ще дам пример дори с ДПС – някак си дори Доган и Пеевски бяха влезли на по-дълбоко, а сега виждате по какъв начин демонстрират пълната си власт. Ако тази поколенческа промяна не бъде извършена, ако хората, които предизвикаха политическата криза през 2013 г., не се оттеглят действително, в България може да се случат опасни трансформации – партиите с демократична програма да бъдат изместени от партии с недемократична програма. При всяко положение и ДСБ, и новият проект около него ще се подчинява на този императив, защото той е зададен от избирателите.

Какъв ще бъде този нов проект?

В него е заложена необходимостта да се излезе от рамката на досегашната партийна традиция, защото тя е порочна. В България в огромната си част партиите са организации на хора, които си търсят работа и съответно имат задължението да създадат необходимите места в бюрокрация или в различни обръчи от общински, държавни и частни фирми, за да ги назначат на работа. Това естествено, подбира некадърници. Това е част от старата система, в която хората се записваха в БКП, за да получат привилегия – т.е. да изместят някой по-добър от себе си за съответната позиция, заради партийното си членство.

Докато българските политически сили не се отворят към хората, които са се справили с настоящето си и които са си намерили работа по друг начин, няма никакъв шанс управляващите в България да са хора с по-големи качества от средните. А това е отчайващо необходимо за всяка държава.

Когато обявихте, че ще правите нов десен политически проект, твърдяхте, че ще има и бизнес-крило. Не е ли това опит да преопаковате онези обяснения на Ахмед Доган за обръчите от фирми?

Не, защото обръчите са на тъмно. Това е голямата разлика. Българският бизнес е изключителен герой. В среда на корупция, бюрокрация, лош пазар на труда и законодателство и поради факта, че много хора напускат страната, както и поради неадекватна на бизнеса образователна система – българският бизнес продължава да бележи ръст. В огромната си част това са хора, ориентирани към производство и експорт. Защото те зависят най-малко от обществените поръчки и властта. Този тип предприемачи са притиснати от много неблагоприятни условия, хванати за гушата от властта. Това е в голямата си част семеен бизнес. Ако той не е представен политически, политически ще бъдат представени обръчите от фирми, които грухат обществени поръчки.

Огромната задача на този нов проект е да представи политически хората, които създават нови работни места и благосъстояние, без да зависят от властта.

Предвиждате ли разпускане на ДСБ и „разтварянето“ му в новия проект?

Категорично не означава разпускане. ДСБ се доказа като партия, като парламентарна опозиция, като извънпарламентарна опозиция и като управляваща партия. Показахме, че можем да се качим по стълбата на Смирненски и да слезем по нея. Така че за мен ДСБ е крайъгълен камък на новата постройка на модерната десница в България. Но ние имаме недостатъци – вглеждаме се в пъпа си, капсулираме се. Затова е необходимо изграждането на автономни организации в силен съюз с ДСБ, но не в рамките на партийната структура.

Значи ли това, че се отказвате от РБ, защото сега сте в леко шизофренична позиция – една парламентарна група, половината управлява, другата половина е опозиция на тази, която управлява?

Не мисля, че позицията е шизофренична. Ние сме избрани като Реформаторски блок. Имаме съзнание за тази отговорност. Моята задача, откакто съм на високи позиции в политиката, е да събирам, а не да разделям. По тази причина не искам ДСБ да напуска Блока. Искам ДСБ да привлече Блока към разумна позиция. Дали ще успеем, зависи дали техните партийни ръководства си поставят „червените линии“, за които говорихме.

Казахте преди малко, че партиите в България се изпълват предимно хора, които искат да си намерят работа в държавни и общински фирми и да оцеляват така. След като ДСБ излезе в опозиция имате ли хора на подобни длъжности?

Не сме назначавали хора на синекурни длъжности. Въпреки че имаше натиск в партията, в момента, когато дойдохме на власт. Тук искам да отдам дължимото на Петър Москов, той даде сериозен отпор на натиска за партизански назначения. Имаме хора на политически позиции, огромната част от тях напуснаха, но имаше такива, които решиха да останат.

В държавни и общински предприятия почти нямаме хора. Има такива, които със своите експертни качества са заслужили позициите си. Имали сме такива кадри и по време на тройната коалиция, със сигурност не са били политически назначения.