vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Актове

Am ha’aretz

 

няма как да гласувам за партия на „добрия вкус“, маскиран като „литературна култура и въображение“

няма как да гласувам за партията на гузната съвест на сф елита (на „добрия вкус“)

НЕ, бг

Am ha’aretz съм

 

 

 

 

 

Advertisements

10 Ноември: Край на Мирния преход. Четене на Нова социална поезия

 

Четат:

Ани Илков
Белослава Димитрова
Божидар Пангелов
Васил Прасков
Васил Ряхов
Владимир Левчев
Владимир Сабоурин
Кирил Василев
Кристиан Илиев
Марианна Георгиева
Мария Каро
Николай Владимиров
Ружа Матеева
Стефан Гончаров
Стефани Гончарова

Ще четем стихове от:

Георги Николов, Виктор Иванов, Елена Янева, Златомир Златанов, Ивайло Мерджанов, Марио Коев, Ружа Велчева

Музика:

Симеон Шиндаров

 

Vitamin B, ул. „Ангел Кънчев“ 8

10.11.2016, 19:30, Небето над София

 

 

 

 

 

Лъжата на доц. Пенчев

 

Отдавна познавам Бойко Пенчев и отношенията ни са имали от самото начало и до края през лятото на 2016-та единствено интелектуални основания.

Възхищавал съм се на негови критически, теоретични и поетически текстове, като съм изразил и публично документирал оценката си в рецензии на негови книги.

Миналото лято прочетох текстове на Б. Пенчев, в които открих крещящо разминаване с истината. Публично изразих тази своя констатация. Беше изключено разминаването в твърденията между два негови текста да е резултат на небрежност, грешка в бързането. Не ми оставаше нищо друго освен да приема, че Б. Пенчев съзнателно е излъгал.

Изложил съм основанията си да стигна до този извод в други текстове, които посочвам в края като линкове.

В отговор на последния ми текст „Да, проверими лъжи” Б. Пенчев твърди, че лъжецът съм аз. Аргументацията му вероятно би издържала в съда, ако реши да ме съди за клевета. Може и да не издържи, не съм юрист.

Но аз продължавам публично да твърдя, че Бойко Пенчев е лъжец.

Аргументацията му по прехвърлянето на тегобите на лъжата от себе си върху мен се основават на твърдението, че в текста му „Право на уточнение“ никъде не е споменато името на Силвия Чолева и че текстът му не се отнася до нея.

Б. Пенчев допуска, че не съм „толкова тъп”, че да не забележа отсъствието на името на Силвия Чолева от текста му. Склонен съм да се съглася с него.

Текстът му „Право на уточнение” беше публикуван в момент, в който вече кореспонденцията между редакторите на ЛВ беше изтекла и беше ясно, че С. Чолева ще „напусне по собствено желание”.

За да се запази публичното лице на извършеното от редакторите на ЛВ, беше необходимо обаче да излезе текст от рода на „Право на уточнение”. Въпреки всичко случило се до този (т.е. онзи) момент искрено се учудих, че Б. Пенчев се нагърби да свърши тази работа.

Това беше мръсна работа, свързана с лъжа – лъжата, че С. Чолева доброволно ще напусне ЛВ.

И тогава и сега мисля и ще продължа да го твърдя публично, че в онзи момент Б. Пенчев съзнателно участва във, написа и публикува лъжа, подписана с неговото име.

Което го прави лъжец в онзи момент.

Тъй като той в този момент отрича, че в онзи момент е излъгал, той продължава да бъде лъжец.

Текстът „Право на уточнение” е юридически умел, но има една издайническа думичка: „винаги”. Тя обезсмисля цялата темпорална аргументация, на която разчита текстът на Б. Пенчев „Лъжата на проф. Сабоурин”.

Това „винаги” обхваща всички темпорални моменти, включая срамния „момент” с решението С. Чолева да бъде отстранена и момента на публичното прикриване на това с „Право на уточнение” на Б. Пенчев.

Познавайки пристрастието ми към теологическото основание на всички неща, Бойко Пенчев завършва текста си с твърдението, че „да лъжеш обаче си е грях”.

Да, така е.

 

 

Линкове:

https://vladimirsabourin.com/2016/06/25/за-правото-на-уточнение-и-други-сродни/

https://vladimirsabourin.com/2016/06/27/силвия-чолева-казах-че-ще-помълча-но-е/

https://vladimirsabourin.com/2016/09/28/да-проверими-лъжи/

 

 

 

 

 

Ани Илков „Неизвестният час (политически откъс)“

 

Който държи железото той има хляб.
Огюст Бланки

ближна обща веселба…
Иван Вазов

Днес трябва да се запази присъствие на духа, политическите обстоятелства да се картографират и с времето да се състави пътна карта. Тя ще бъде карта, която посочва кога, къде и по какъв начин да се започне с конфискация и екстерминация на тази така призрачна днес олигархия. (Не говоря само за България, govoria za sveta.)

С времето, надявам се, ще възникне и една Общоевропейска партия на бедните, която няма да е парламентарна и чиято основна задача би била: ако смъртният час на света дойде по изчисления или внезапно, то по никакъв начин да не се позволи на богатите да се измъкнат, а като единно човечество и по братски, хванати ръка за ръка, заедно да напуснем и да спрем светлината.
Лондон, 2014г.

 

 

 

 

 

Отворено писмо до г-н Георги Господинов, бенефициент на наградата на литературен клуб „Перото” за 2016 г. в категория „Поезия”

 

Уважаеми г-н Господинов,

Обръщам се публично към Вас в качеството Ви на бенефициент на наградата на литературен клуб „Перото” за 2016 г. в категория „Поезия”.

На 16.09.2016 г. на Вас Ви бе присъдена наградата за поетическата книга „Там, където не сме” (2016).

В шортлистата заедно с Вашата книга бе поетическата книга на Надежда Радулова „Когато заспят” (2015). Тази книга е по-качествена като поезия от Вашата.

Призовавам Ви публично да се оттеглите като бенефициент на наградата на литературен клуб „Перото” за 2016 г. в категория „Поезия” в полза на поетическата книга на Н. Радулова.

С този достоен жест Вие категорично ще опровергаете съмненията, възникнали във връзка с присъждането на наградата на Вашата книга „Там, където не сме”, че става дума за корпоративен абонамент и безогледна алчност, която арогантно не зачита правото на по-добрия.

С уважение,

Владимир Сабоурин
поет

София, 23.09.2016 г.

 

 

 

 

 

Отворено писмо до проф. Амелия Личева, член на Експертния съвет към Националния център за книгата (НЦК) към НДК

 

Уважаема проф. Личева,

Обръщам се публично към Вас в качеството Ви на член на Експертния съвет към Националния център за книгата (НЦК) към НДК, взел решение за присъждането на наградата на литературен клуб „Перото” за 2016 г. в категория „Поезия” на „Там, където не сме” (2016) на Георги Господинов.

Аз, Владимир Сабоурин, поет и преподавател по антична и западноевропейска литература, твърдя, че поетическата книга на Надежда Радулова „Когато заспят” (2015) е по-добра от „Там, където не сме” на Г. Господинов.

Тъй като в регламента на наградите на литературен клуб „Перото” не откривам ясни критерии, въз основа на които да е очевидно, че „Там, където не сме” на Г. Господинов заслужава наградата в категория „Поезия” в по-голяма степен от „Когато заспят” на Н. Радулова, Ви моля да излезете публично с аргументирано излагане на основанията и критериите на направения избор.

Убеден съм, че Вие в най-голяма степен от всички членове на Експертния съвет към Националния център за книгата (НЦК) към НДК, взел решението, разполагате с необходимата квалификация, за да обосновете оспорваното решение на „Там, където не сме” (2016) на Г. Господинов да се присъди наградата на литературен клуб „Перото” за 2016 г. в категория „Поезия”.

С уважение,

проф. Владимир Сабоурин

 

 

 

 

 

Милен Русков „Тарикатите обаче не си дават сметка“

 

Тарикатите обаче не си дават сметка, че като стане скандал, който да подмени въпроса, това привлича толкова голямо внимание, че ако в този момент поставиш въпроса по същество, той ще бъде чут от хора, които иначе нямаше да му обърнат внимание и всичко би минало и заминало.
Ето какъв е проблемът. Той впрочем е строго професионален, отнася се за литературната среда в България, но допускам, че така стоят нещата и в много други сфери. Във всеки случай при нас проблемът е следният:
В България съществуват две литературни пирамиди – дясна и лява. Водещ представител на дясната е Георги Господинов, а на лявата – Деян Енев. Впрочем дължа да уточня, че за лявата аз имам по-слаба представа, по стечение на обстоятелствата. Тези две пирамиди донякъде онагледяват политическото разделение в страната. Едното е нова, демократическа, да го кажем така, конюнктура. А другото е стара, посткомунистическа. Тези две пирамидално устроени конюнктури по същество контролират целия литературен живот в страната. А което не контролират, стремят се да го маргинализират и почти винаги успяват. Като се вземат ордени при президента, единият ще бъде за Георги Господинов, другият за Деян Енев. Имената нямат особено значение. Единият ще бъде за дясната пирамида, другият за лявата. Това впрочем не е вина на президента, нито на неговия културен съветник, мой добър познат. Като че ли си нямат достатъчно работа, та ще оправят и нашите бакии. Пък и само при нас ли е… Просто системата действа така – едно на дясно, едно на ляво.
Така е във всяка сфера на литературния живот. Всички комисии, журита за награди и пр. – всичко е на квоти. На едното място едните са повече, на другото другите. Дясната пирамида е по-голяма и по-силна. Лявата впрочем е по-ларж и по-гъвкава – по-печени са хората, имат повече опит, може би. Последното обаче е подробност, която не променя принципа: всичко е на квоти, всичко се договаря, всичко е въпрос на съглашение. Когато се дават някакви литературни награди, художествените качества на дадена книга са в най-добрия случай второстепенен фактор. Никога първостепенен. Всичко се договаря. Ако те пренебрегнат по някаква причина този път, ще гледат да ти се реваншират следващия. Все едно каква е ситуацията тогава. Ако загубиш едно, ще се опитат да те компенсират с друго. Като че ли става дума за търговията със зърнени храни в Европейския съюз, а не за книги и изкуство. Всичко е напълно подменено. Напълно!
По същия начин, както са организирани отношенията между тези две пирамиди там, където те се срещат, са урегулирани отношенията и във всяка една от тях, или поне в нашата – тази отдясно, която аз познавам. Само че много по-строго и стегнато. Действа принципът на индулгенцията. Не получиш ли одобрението, подкрепата, съдействието на някой нагоре по пирамидата, общо-взето ти си свършен. За да може системата да действа така, в този пирамидален вид, трябва хората отгоре да упражняват строг контрол. И те го упражняват. Тази система им носи грамадни предимства – както материални, така и в сферата на символния капитал. Затова те я бранят със зъби и нокти. Упражняват контрол, гледат да не допуснат никой в полето, ако не е одобрен от тях. Слагат една врата на пътя и ако не ти я отворят, не можеш да минеш. При така установена система на функциониране няма значение какви са художествените ти качества. Ако си нагоре в пирамидата, самата й структура ще те обслужи. В замяна на това тези, които са под теб, ще получат нещо по системата на trickle down capitalism, тъй да се каже. Тази система може да превърне всяка посредственост във величие, и постоянно го прави. Така отново всичко се подменя. Самите основания на изкуството се подменят от принципите на йерархическата организация. Няма добро и лошо, качествено и некачествено. Има високо и ниско в пирамидата.
Когато се обърнеш срещу тези хора заради системата на контрол, която те осъществяват (и от която се облагодетелстват), те се опитват да представят това като лична кавга. Защото това скрива проблема. Те много държат да запазят властта си и представят всеки протест срещу този вид организация като свада, завист, тоя има такъв характер, оня има онакъв характер, и така нататък. За да прикрият истинския проблем и да запазят позициите си.
Аз и моите приятели и съмишленици, които сме доста разнолика и дезорганизирана група хора, често на различно мнение за едно или друго, съвпадаме в един много важен пункт: искаме да разрушим тази пирамида, да я бутнем. Разбира се, ние можем да разрушим само дясната пирамида, до другата нямаме никакъв достъп и не знаем как функционира. Но тази познаваме чудесно – знаем кой какъв е в нея, как действа системата, кои са хората, които я въплъщават. Нашият успех би бил достатъчен. Той би отпушил цялото литературно поле. Ние смятаме, че литературното поле трябва да бъде децентрализирано, то трябва да представлява съвкупност от множество малки центрове на сила, никой от които няма особено надмощие и властта между които тече като гребена на вълна – днес на едно място, утре на друго, и така нататък, без никъде да се задържа задълго. А не като пирамида, на принципа на строгия контрол. Искаме литературното поле да бъде открито и свободно, а не регулирано и контролирано. И тъкмо заради това се сблъскваме с регулаторите. Тъкмо заради това се разправяме, а не заради личната ненавист. Макар че, разбира се, с течение на времето малко по малко едното се превръща в другото.
За това всъщност става дума. Не се оставяйте да ви излъжат и да подменят проблема, като го скрият зад нещо друго.

 

 

 

 

 

Два неотговорени въпроса до г-н Светлозар Желев

 

Аз, Владимир Сабоурин, поет, адресирах до г-н Светлозар Желев, Директор на Национален център за книгата към НДК, два въпроса в публичното пространство на ФБ, на които все още не съм получил отговор:

1) По-добра ли е поетическата книга на Г. Господинов Там, където не сме (2016) от поетическата книга на Надежда Радулова Когато заспят (2015)?

2) Приятел ли е г-н Св. Желев с наградения Г. Господинов и представлява ли това приятелство случай на конфликт на интереси?

Очаквам отговорите на г-н Желев.

 

 

 

 

 

Защо по-слабата книга?

 

Аз, поетът Владимир Сабоурин, публично твърдя, че поетическата книга Когато заспят (2015) на Надежда Радулова е по-добра от Там, където не сме (2016) на Г. Господинов.

Защо наградата на лит. клуб „Перото“ бе дадена на очевидно по-слабата книга?

Ще намеря начин да повтарям въпроса си, докато получа отговор.

Вече няколко пъти съм правил това.

 

 

 

 

 

Прессъобщение на Група „Нова социална поезия“

 

ТУК
ПОДУЕНЕ

След като успешно, въпреки ожесточената съпротива на Жената днес, взехме цялата власт на 09.09.2016 г.

уведомяваме широките (сексуално и финансово незаинтересовани) народни маси

че следващата фаза на преврата, слагащ край на мирния преход в литературата, ще се състои на 10 ноември

очаквайте

ЧЕТЕНЕ НА ГРУПАТА „НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ“

на 10 ноември 2016