Елегия за българския пъпеш и диня

by Владимир Сабоурин

През едно от дунавските лета
Покойният вече бивш мой тъст ме заведе на бостана
В надеждата и доброжелателността да се окажа добър зет
Опитах да се справя но се провалих още при първото изпитание
Не бях на висотата на това обилие и щедрост
Не бях създаден за това щастие
На августовското свечеряване край реката
Надигащите се комари само това чакаха
За да ме довършат
Никога повече не чух това зряло пращене
На сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен
Така благоуханни вътрешности.