Бертолт Брехт, Сонет

by Владимир Сабоурин

Това, което аз познавах още отпреди
Бучене на вода или: на някаква гора
Иззад прозореца, но скоро съм заспал
Лежах отсъстващ дълго в нейните коси

Затуй не знам, цял от нощта разбит, за нея друго
Само нещичко от нейното коляно, от шията ѝ малко
В черната коса мирис на соли за вана
И това дето по-рано за нея се бе разчуло

Казват ми, че бързо се забравяло лицето ѝ
Защото през него нещо прозира
Празно като неизписан лист хартия

Но, казваха, че тенът ѝ не бил светъл
Тя самата знае най-добре, че ще я забравят
Ако прочете това, тя няма да познае тя ли е.

Реклама