vs. archives

Днес бивша моя студентка, от която нямам лоши спомени, ясно и отчетливо заяви, че това, от което имаме нужда в момента, е Червената армия.

Нищо особено общо взето, нормален рашизъм, обикновен руски нацизъм.

Особено е само усещането, че бивш твой студент е обикновен нацист. Сигурно така се е почувствал Хусерл след ректорската реч на Хайдегер. Аз не съм Хусерл, тя не е Хайдегер, но странността на усещането е подобно.

Никога не съм имал като преподавател претенцията да формирам личности. Както в университета, така и в поезията вярвам единствено на препредаването на някакъв обективен пламък от индивидуална свещ на индивидуална свещ.

Нещо повече: преди 24 февруари изпитвах интимен и открит афинитет към крайнолявото и крайнодясното. Непетрорубладжийското, негазорубладжийското крайноляво и крайнодясно. Политическият авангард като естетически авангард.

Преподавател и поет без наивна откритост към екстремното е мошеник. Червената армия е точка на невъзврат.