Бертолт Брехт, Тресавището

by Владимир Сабоурин

Някои от приятелите си видях и то от най-любимите
Безпомощно да потъват в тресавището, покрай което
Минавах всеки ден.

И това се случи не през един
Единствен предиобед, о, не. Много
Години се точеше, отново и отново
Това го правеше по-ужасяващо.
И също спомените за съвместните
Дълги разговори за тресавището, което
Вече покрива толкова много от тях.

Безпомощен сега го видях отпуснат назад
Покрит от пиявиците
В проблясващата
Леко раздвижена тиня. На потъващото
Лице отвратителна
Блажена усмивка.

Реклама