Дядо Коледа

by Владимир Сабоурин

Качи се на обръщалото на двайсет
Не си спомням да го бях видял на спирката
Шапка на дядо коледа панталон сякаш с току-що изгладен ръб
От малцинствата но изглеждаше като част от дегизировката
Разходи се из мотрисата като създание залутано в мръсните дни
Беше нереално чист не разпространяваше около себе си мирис
Завъртя се зад гърба ми когато се извърнах тихо ме подмина
Седна зад жена на видима пенсионерска възраст
Тя се премести от другата страна той след нея
Докато с меден глас неотиващ на брадатото лице пропя
Че има нужда от стотинки лошо е да си гладен на коледа
Жената си свали раницата и я сложи на коленете си
Задрънчаха стотинки в неочакваната тишина
Без да се обръща жената му подаде толкова имам
Без да спира да говори дядо коледа промуши ръка
В левия й джоб

Реклама