Левиатан

by Владимир Сабоурин

Маря Тимофеевна:

Качвам се на планината
Обръщам се с лице на изток
Лягам ничком на земята
Плача плача плача
После ставам обръщам се назад
Слънцето залязва
Едно грамадно пищно в слава
Обръщам се обратно пак на изток
А сянката от планината
Далече ляга като стрела
Пронизва тясна дълга
Прорязва залива надве
И стигне ли до каменния остров
И го пререже него
Мръква окончателно
Всичко изведнъж угасва

Андрей Петрович:

При ниското слънце
На крайния север
Залезния magic hour
Продължава с часове

Реклама