Корпорацията: Възкресения

by Владимир Сабоурин

Този текст е посветен на новината, която поне от 1999 г. не би трябвало да е новина, че народниЯ писател кандидатства за член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН).

През 1999 г. започна конструирането на това, което наричам Корпорацията – джойнтвенчъра между академична и литературна власт, ползването на академична власт за изкривяване на конкурентната среда на литературното поле в полза на играчи, използващи академичен ресурс.

Широко мултиплицирана и анимирана фалшива новина е, че успехът на народния писател е пазарен. Удостояването му с орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен, връчен му от президента на ГЕРБ през 2016 г., ясно показа обичайната политикономическа плетеница от обичайните черва на всеки успех, направен в България, в който Държавата винаги играе водеща роля.

В случая на народния писател дори не е необходимо да шерше тази държава зад успеха му: докато още ГЕРБ беше „дясна” за красивите и умните десни, народния писател получи политикономически полагащия му се орден.

След като ГЕРБ престана да бъде „десен” за красивите и умните, народния писател веднага се дистанцира от станалата междувременно некрасива, неумна и недясна политикономия, подписвайки се под каквото трябва и когато трябва.

Народния писател обаче беше направен народен писател през управлението на ГЕРБ.

Но тази политикономия е пасе и народния писател бе един от първите, които навременно сигнализираха това.

Време е за друго.

При това друго е време да се извърши обратната процедура по прехвърлянето на академично-държавно конструираната литературна власт в академична – академично осребрена.

Ако Тиквата беше кръстникът на народния писател, Черепа ще е кръстникът на член-кореспондента.

Но това не е друго, а просто превъртане на модела Корпорацията.

Академията и Държавата направиха народния писател.

Същите ще направят в обратен ред от народния писател член-кореспондент и академик.

Корпорацията: Възкресения.

Режисьор(ка): красивия, умен и десен Череп.