vs. archives

По Кафка

Бе неделна утрин
През най-хубавите пролетни дни
Нищо не подсказваше
За напредващата болест
Наричаше го обрекъл се окончателно
На ергенски живот
Буквално избягал в русия
Нещастен боклук

Въпреки всичко
Щеше да остане в своята чужбина
Нито родина нито приятели
Не беше ли по-добре за него в такъв случай
Да си остане наистина там
Докато стотици хиляди руснаци
Спокойно кръстосваха света
Нещастен боклук

В чужбина напълно се загубва
Представата за скръбта от подобна загуба
Незначителни случки каквито безредно се тълпят
В ума когато човек седи и си мисли
В спокоен неделен ден
Ще намери искрена приятелка
Което за един ерген не е напълно без значение
Нещастен боклук

Колко тъмна бе стаята на старицата
Дори в тази слънчева пролетна утрин
Непоносимо тъмно разсеяно следеше
Движенията й разчорлената
Белокоса глава
Свръхразширените зеници извити към него
От ъгълчетата на очите
Нещастен боклук

Все разказваше невероятни истории
За руската революция свещеник
Който изрязал върху дланта си
Голям кръст вдигнал окървавената си ръка
И призовал тълпата не особено чистото бельо
Видя се залутан в далечната русия
Видя се зад вратата на пустия разграбен магазин
Нещастен боклук

Стоеше между изпочупените рафтове
Разкъсаните стоки защо му трябваше да заминава
Толкова далече сега отново си спомни
Отдавна забравено решение
И пак го забрави
Както къс конец се изхлузва
През иглено ухо
Нещастен боклук

Помисли го само за миг
Защото непрекъснато забравяше всичко
Още в устата думите зазвучаваха
С мъртвешка сериозност
Невинен младенец
Не човек, а дявол
Затова те осъждам
Нещастен боклук

На смъртта
Да умреш сам!