vs. archives

Един мой бивш студент е сценарист на Шоуто. Водил съм му упражнения по антична и западноевропейска литература в далечните утопични времена, когато бях млад асистент. Някои стари студенти казват, че съм бил добър. Поне от дистанцията на остаряването, може и да има нещо вярно.

Спомних си за героичните си години на млад асистент по литература, след като прочетох новината, че щурмбанфюрерът на Сценария вече е успял да отправи заплаха за рязане на части на тялото към журналист преди още да е положил клетва като депутат.

Бившият ми студент, чийто умен и мълчалив поглед добре си спомням след повече от двайсет години, не е от публичните лица на Сценария или поне аз не съм го мяркал на екрана, засичали сме се случайно в махалата, той живее някъде наоколо.

Погледът му е все така умен и немногословен, напомнящ ми, че макар да не държа на академичните инсигнии, за някои умни деца съм бил и продължавам да бъда техният някогашен млад асистент по литература.

Надявам се той да е останал при литературата.

Не ми се четат депутатски списъци, а и помня само малкото му име, при това вероятно в галената му форма.

Утре ще видя.