Александър Введенски „Настъпва нощта на ума“

by Владимир Сабоурин

Настъпва нощта на ума. Времето изгрява над нас като звезда. Да отметнем назад мислените си глави, т.е. умове. Вижте то стана видимо. То изгрява над нас като нула. То превръща всичко в нула. Последната надежда – Христос възкръсна.