Спасението на слона

by Владимир Сабоурин

Божество от маса плът
В огромен чувал от набръчкана кожа
Умираш във вечната женствена кал
От която се ражда живота

Мръсна тълпа от малки хора
Приличащи на недохранени деца около теб
Щурат се поливат изсъхващата ти кожа
Като спичаща се кал

Замъкват те с въжа на сянка
Трупат изумрудена трева до хобота ти
Слагат ти система зад мъртвия парцал на ухото
Закачат банката на забит в калта чатал

Изправят те на крака все едно
Опъват купола на циркова шатра
Невярващо се колебаеш на място
Но те не те оставят

Да се слегнеш обратно и
Ти божеството изпълнено с почуда
И припомнено от тези суетящи се същества
Достойнство пристъпваш

Вдигнали те на крака те предпазливо
Благоговейно отстъпват