Часовници

by Владимир Сабоурин

Първия часовник
Който си купих с първата
Учителска заплата в навечерието
На свободата беше руски пабеда
Все избързваше бях на двайсетина

Втория беше суоч
Купен в безмитната зона
На франкфуртското летище на път
За хюстън тексас вече всичко
Беше от пластмаса беше точен
Като му свърши батерията го заебах
Бях на трийсетина

После свърши ерата на часовниците
Дойдоха телефоните бързата им смяна
По-бърза от смяната на часовниците
Времето се свърза с геолокацията
Намираемостта навсякъде и по всяко
Време беше четирисетака

Време е за последния часовник
Часовника на татко.