Николай Олейников „Мухата“

by Владимир Сабоурин

Безумно обичах мухата!
Отдавна туй беше приятели
Когато бях все още млад
Когато млад все още бях

И често взимах микроскопа
В мухата го насочвах
В очите бузките челцето
А после го обръщаш и към себе си

И виждаш ясно аз и тя
Допълваме се двамата
Че също в мен е влюбена сама
Най-скъпата другарката ми дама

Над мен кръжеше и се удряше
И блъскаше се тя в стъклото
Разменяхме понякога целувка
Не сещахме на времето потока

Но минаха години и при мен сега
Дофтасаха тълпи болежки
В ушите колената и гърба
Обстрелват ме една след друга тежко

И вече същия съвсем не съм
И няма я мухата ми отдавна
Тя не жужи не пее звънко дзън
Прозореца не блъска здравата

Забравени чувства напират в гръдта
Сърцето ми гложди змия
И празно е в бъдното нищо…
Мушичката ми! моя птичкe!