Хармс си спомня за семейна идилия у Пушкини

by Владимир Сабоурин

Веднъж с александър иванич
Отиваме при пушкин
Той седи на дивана
На който умира
На пода лежи меча кожа
На нея седи жената на пушкин
Сложила глава
На коленете на съпруга си
После жената на пушкин
Слага глава на моите колене
Аз му викам няма кво да ревнуваш
Остави тия негърски номера викам му
Ето жената на пушкин ми придлага водка
Изпивам четири чаши
Замезвам със сардели
И почвам да мисля
За голото еврейско момиче
Изпивам още една чаша водка
И запалвам лула
Ти днес си един тъжен
Казва ми жената на пушкин
Казвам й някаква глупост и заминавам
При еврейското момиче
Това е в неделя
А след три дена го заварваме
С александър иванич
Да лежи на дивана
На който умира
С лице на тъжен павиан