Старицата (По Дахиил Хармс)

by Владимир Сабоурин

Стенен часовник без стрелки
Спрял на три без петнайсе
Не трябваше да излизам мисля си
Иначе е приятно часовника да няма стрелки
Ето ме и мен казва старицата
Затвори вратата и превърти ключа
Застани на колене казва тя
Сега трябва да легнеш по корем
И да забиеш нос в балатума
Незабавно изпълнявам заповедта
Усещам болка в дясната плешка
Изправям се изглежда съм се унесъл
Трябва да я изхвърля от стаята
Трябва да работя казвам
Моля да напуснете стаята ми
Устата й е полуотворена
От нея стърчи изкуствена челюст
Изведнъж разбирам че тя е мъртва
Защо е умряла в стаята ми
Не понасям старци и мъртъвци
Прилича на стара мъртва кобила
Чувам как зад стената шуми примус
Излизам в коридора става течение
И вратата с трясък се затръшва зад гърба ми
Нямам ключ а нямам и ръце
Навеждам се да разгледам
Добре дали наистина нямам
Въпреки това решавам да поканя момичето
Но в последния момент си спомням
За мъртвата старица
В стаята ми има друга жена казвам
Но няма да се оженя за тази жена
За разлика от децата покойниците
Не нахлуват направо в живота ти
Нахлуват изкрещявам и веднага се усещам
Че трябва да замълча извинявам се
Няма вярващи или невярващи
Има само искащи да вярват
И искащи да не вярват
Събеседника ми е с халат на голо
И високи рибарски ботуши
От които се подават костеливи крака
Никой няма да ме види зад храстите хвойна
Заставам на колене оглеждам се
Проверявам дали някой не ме вижда
Навеждам глава и тихо казвам
Отче наш който си на небесата