Нека това стихотворение е прегръдка

by Владимир Сабоурин

Меланхолните жени ме ужасяват
Медуза горгона сигурно е била меланхоличка
Ти си моя идеал за жена не те свалям
Предпочитам да не го знаеш
Цялата сияеш докато ми показваш
Едно по едно дрешките за тримесечно бебе
Момче е не са сини не обичам убити цветове
Казваш бързам мисля за друго
Но с крайчеца на съзнанието
Искам да те прегърна
Знам че не можеш да имаш деца
Нека това стихотворение е прегръдка