Жълта поезия 2

by Владимир Сабоурин

Винаги съм бил безогледен
В поезията си цяло чудо е че не съм
Осъждан но не е късно
Винаги са имали претенции
Към стихотворенията ми бивши любовници
Тъщи тъстове съпруги бивши съпруги
Бъдещи любовници кой ли не
В крайна сметка смятам за скромен успех
Че не оставям хората равнодушни
Но току-що попадам
На чудесна жълта новина
В която чета познати квалификации
Цитирам цитираните с услада
От жълтия парцал ти си психар
Най-голямото чудовище
Нямаш смелостта да застанеш
Като мъж заслужаваш всички гадости
Които ти се случват цял живот ще си сам
Като куче жалък толкова си жалък
Че трябва нова дума за теб имаш болен
Мозък занимаваш се с чекиджийство
И познато зацикля ще си умреш като куче
Ти нямаш семейство няма и да имаш
За да общуваш с мен ше плащаш
Благодаря на жълтата колежка
Мога само да мечтая поезията ми
Да е толкова добра

Колкото реалността.