Какво му стана на белия човек?
by Владимир Сабоурин
Демокрацията, властта на мнозинството, никога реално не е била власт на мнозинството. Атинският й праобраз е бил рабовладелска власт на малцинството на пълнолетните, свободни мъже и е изключвал жените и робите.
В Швейцарската конфедерация, послужила на Жан-Жак Р. за идеализацията на републиканския „обществен договор“, до втората половина на ХХ век в определени кантони жените нямат право на глас.
Всички/Всичкото баща на нацията на САЩ са били рабовладелци – поправете ме, ако има изключение, за да си го/я/то заплюя за пърсънал уасп джизъз.
Съгласно Конституцията на Сталин от 1936-а всички имат право на глас, но се налага гласоподавателите да бъдат физически редуцирани поне с 1 мил. преди провеждането на изборите през 1937-а.
Исторически съществувалите до втората половина на миналия век демокрации са били реално власт на малцинството. Защо припомням тези всеизвестни факти? Защото до 90-те демокрациите отричаха де юре, че са власт на малцинството.
Бяха де факто, но отричаха де юре.
След 20 януари 2021 г. за първи път в славната история на малцинствените демокрации, твърдящи, че са власт на мнозинството, ще се изправим пред една демокрация – втората по численост в света след Индия – която на практика де юре признава, че е власт на малцинствата (вече в множествено число).
На последните избори в САЩ спечелиха за първи път убедително политиките на малцинствените различия. След 20-ти този месец втората по численост и първата по имперска власт демокрация в света ще се управлява де юре от малцинството в множествено число.
Жалко за белия човек, създал демокрацията, такъв хубав господар беше.