Аз съм писател все пак

by Владимир Сабоурин

Откакто Командира ме цитира, т.е. цитира цитата ми на Овалния Бил, и Трафопоста ме потупа по гарсиямаркесовото рамо, журналист(к)ите не спират да се допитват до мен за политически прогнози.

Аз съм писател все пак, викам им, нищо, че имам кредитно досие на дисидент от навечерието на 10 ноември, то е за пред фондациите, искат го при кандидатстване за грантове. Иначе не съм политолог, нито имам особен интерес към политиката.

Те, журналист(к)ите – всъщност винаги са жени, но да не обидя евентуално „него“ и „то“, чета устните на леля Пелоси – та журналистките без скоби не ме оставят обаче на мира, особено след като за втори път любезно отклоних номинацията за президент на ДА, ГГ. Настояват да им кажа за новия политически играч, аниматора на последните 25 години или на физиката по-точно.

Аз съм писател все пак, пак им викам, макар че, между нас казано, не бих станал народен писател без правилните ченгета и правилните им пари, но това е оф дъ рекърдс, ред май липс. Никак не обичам публично да ме разкриват като създание на определена партия, защото това вреди на продажбите, нямам нищо против красивите четящи червени лелки, и те тъга носят, а и от убежища имат нужда.

Но тя настоява, защото политиката продава, разбирам я колежката. Добре де, нека кажа, че откакто Тръмп падна, мога да се изокам и да декларирам, че вече няма съмнения кой дава парите и очаквам с нетърпение новата си политическа линия, свързана с предстоящото ми напролет пътуване до новата Америка на тъй скъпите ми малцинства. Това за международните грантови ангажименти. Очаквам също да се потвърди падането и на г-н Борисов, тогава отделно ще декларирам новата си вътрешнополитическа линия.

Но стига толкова политика, аз съм писател все пак, нека продължим по същество с промоцията на убежището.