vs. archives

Победилият на косъм лявонеолиберален модел се вписва в две не особено обнадеждаващи аналогии:

1) Радикалната фаза на атинската демокрация, подкопала с пазарно-идеологическия си рационализъм религиозните й устои

2) Финалната фаза на Ваймарската република, в която се навлиза в свредела на взаимно радикализиращите се крайнодесни и крайнолеви „алтернативи“.

Към първата аналогия: Радикализацията на политиките на идентичност е най-ъпдейтнатата маска на едрия капитал, камуфлираща нарастващото реално социалноикономическо неравенство. Лявонеолибералните политики на идентичност са Новият софизъм, настървено режещ демократическия клон на който седи. След него ще дойдат спартанците, Филип Македонски и елинистичните монархии.

Към втората аналогия: Едрият капитал все по-трескаво ще търси подставени десни и леви лица, момчета за дребни поръчки, които рано или късно ще се еманципират като хер Х. Десният фашизъм беше изпуснат и беше на косъм от реален путч. Лявонеолибералният също ще бъде изпуснат. Наобещаните на всички „различни“ символни благини няма как да бъдат реално, несимволно дадени. Ще се изиска даването им. И ще дойде Даващия.

Жалко за Америка. Харесвам тази страна, както харесвам класическа Атина и Берлин от Ваймарската република.