За смирението

by Владимир Сабоурин

Знам всяка твоя дума е транзакция
Овърдрафт без лимит и срок за връщане
Държавен дълг който друг ще плаща
Ипотекирано бъдеще на чужди деца
Добре познат номер и име на картодържател
Табела на мутренска бяла каляска
С повтарящи се букви и числа

Новоговор на комсомолски секретар
На всеки нов режим рояк мушици
Облачна технология ватирани стени
На убежище в психиатрия
Където всеки удар потъва в поддаващото нищо
На народопсихологията на един народ
Чесан зад ушите

Когато на рождения ти ден случайно
Липсват всенародни тържества извили се
Хора в ледената политикономия на тъгата ти
Говориш за смирение като княза на този свят
На когото му се полагат по право и само чума
Временно ги осуетява до следващата пролет
Следващото ти фащане за зеленото

Но теологията не е точно политикономия
Не е точно физика на тарикатското мрънкане
За да се смириш трябва поне някога да си бил горд
Някога да си бил яростен някога да си бил неусмирим
Непримирим поне във фолклорна възраст
Пръв момък на село ти знаеш добре

По тези земи
От мутрите се изисква
Катарзис и смирение.