Непринудени размисли на свечеряване върху една от родните мизерии

by Владимир Сабоурин

Макар и да съм израсъл тук
Винаги ме е учудвала българската драма
С мъжете шибащи се с мъже

В моето детство беше непоносима
Всички тези мъже бяха женени
И ръцете им се потяха

Когато ми обясняваха органичната химия
Майка ми нямаше скрупули да доведе
Такъв частен учител у дома

Но с възрастта превъртя и тя
Като повечето й сънародници
Реши че съм педал

Когато веднъж намери лубрикант
В стаята ми милата не допускаше
Че жените също ги ебат в гъза

Може би щях да се изпедерастя
Ако педалите от детството ми
Не се потяха като прасета

По-късно разбрах
Че в ебането всъщност ме вълнува
Единствено поезията а тя е жена

Т.е. за да правиш поезия
Ако си мъж просто трябва да си жена
Но това слава богу няма нищо общо с ебнята

Най-странното е
Че дори и сега някои педали
Продължават да бъдат женени

Господи каква мизерия.

Реклама