vs. archives

Сине! Ако не съм мъртъв, това е
защото без да щадя струни и тъпанчета,
в мен крещи всичко детско: детето
самò се страхува да излезе в тъмното.

Сине! Ако не съм мъртъв, това е
защото на пламенната младост – аз съм млад –
с живите й органи студа на толкова
далечни палестини не й го побира ума.

Сине! Ако не съм мъртъв, това е
защото възрастният не вика за помощ.
Прекалено горд съм, че да се захващам сам
с неща, предписани на Бога.

Сине! Ако не съм мъртъв, това е
защото близостта на смъртта няма да унижа с лъжа:
прекалено стар съм. Но и отблизо не виждам там
за сърцето си избавление.

Сине! Ако не съм мъртъв, това е
защото знам, че няма да те срещна в Ада.
Апостолът – на неговата воля не противореча –
няма да позволи да внеса чума в Рая.

Сине! Аз съм безсмъртен. Но не като оптимист.
Безсмъртен съм като животно. Което е по-строго.
Всички вълци за ловеца си приличат.
А смъртта е страшно лош физиономист.

Грехота е да търсиш отговорност от разрушени орбити!
Но по-добре да се гърча под укорите ти,
отколкото да не ме познаеш приживе.
Чуй ме, сине, баща ти не е убит.